О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.03.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и седма година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ Х.

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 63 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХІХ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на М.С.Х. ЕГН ********** *** против определение от 23.10.2006г. по ч.гр.д. № 2507/2006г. на СлРС, с което е било определено да се издаде изпълнителен лист за осъждането на Т.С.Х. да заплати на „В и К” ООД – Сливен сумата от 662,85 лева главница за консумирана вода за периода от 29.10.1999г. до 31.03.2006г., сумата от 192,47 лева мораторна лихва, начислена до 12.04.2006г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата 18.10.2006г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 18.11. лева.

                В жалбата се твърди, че жалбоподателката е законна наследница на Т.Х., който е починал на 24.09.2004г. Посочено е, че жалбоподателката случайно на 11.01.2010г. е узнала за съществуването на посоченото по-горе определение и за издадения на основание на него изпълнителен лист. Моли се обжалваното определение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено.

          По жалбата е депозирано възражение от „В и К” ООД – Сливен, в който е посочено, че същата е недопустима, тъй като не е спазен предвидения в чл.244 и чл.250 от ГПК ред за депозиране на жалбата в 7-дневен срок от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Във възражението е посочено, че ПДИ е била връчена надлежно на 10.01.2007г. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като недопустима.

          От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

          Жалбоподателката М.Х. е преживяла съпруга на Т.С.Х., починал на 24.09.2004г. Горното обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за наследници № 023848/23.11.2009г. на Община Сливен.

          На 18.10.2006г. в районен съд – Сливен е била депозирана молба от „В и К” – Сливен против Т.С.Х. с правно основание чл.237 б.к от ГПК. По молбата било образувано ч.гр.д. № 2507/2006г. на СлРС. Към молбата било приложено извлечение от справка за начислените лихви и фактури на абоната към 12.04.2006г. като в тази справка  с абонаментен № 33117 бил посочен Т.С.Х.. С молбата за издаване на изпълнителен лист било представено известие за доставяне от 05.05.2006г.

          На 23.10.2006г. било постановено определение № 1941, с което Т.С.Х. бил осъден да заплати на „В и К” – Сливен сумата от 662,85 лева главница за консумирана вода за периода от 29.10.1999г. до 31.03.2006г., сумата от 192,47 лева мораторна лихва, начислена до 12.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата 18.10.2006г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 18.11. лева.

          На основание постановеното определение бил издаден изпълнителен лист от 30.10.2006г. Същият бил представен на 11.01.2007г. пред ЧСИ М. М. и било образувано изпълнително дело № 20077680400018.

          На 17.01.2007г. на адреса на Т.С.Х. гр.С., ул.”Х.” № * била връчена ПДИ. Призовката е подписана от длъжностното лице – връчител и от лицето З. П. Х., за която било отразено, че живее на посочения адрес. По изпълнителното дело няма данни за заплащане на част от задължението.

          Съдът намира частната жалба за допустима и основателна. Същата се явява допустима , затова защото не са налице данни, от които да е видно, че на жалбоподателката по някакъв начин до настоящия момент е било станало известно за наличието на обжалваното съдебно определение. От друга страна жалбата се явява основателна и затова защото са налице категорични данни, че лицето против което е бил издаден изпълнителния лист - Т.Х. е било починало две години преди депозиране на молбата от ответната страна пред Районен съд – Сливне за издаване на изпълнителен лист. Когато съдът извършва проверка на основанията за издаване на изпълнителен лист по актове, посочени в чл.237 от ГПК той следва да съобрази дали тези актове удостоверяват наличието на изпълняемото право. Съдът обаче във всеки едни момент следва да следи и за наличието на пасивна легитимация на страната ответник. Макар че към момента на постановяване на обжалваното определение пред РС – Сливен не са били представени доказателства, че ответникът Х. е починал и съответно не е налице пасивна легитимация тези данни са посочени с частната жалба и Окръжният съд следва да ги вземе предвид при постановяване на своя съдебен акт. Недопустимо е издаването на изпълнителен лист и на постановяване на определение за издаване на такъв против лице, което е починало преди датата на подаване на молбата за осъждането му. От друга страна са неоснователни възраженията на ответната страна за това, че сроковете по чл.244 и чл.250 от ГПК не са били спазени от наследниците на Т.Х.. Действително на адреса на който той е живял приживе е била връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело, но тази покана е била с адресат Т.Х. и лицето, което я е получило се е задължило да уведоми лично него. Очевидно е, че след като той вече е бил починал такова уведомяване не е могло да бъде извършено, но лицето получило ПДИ не се е задължило да я съобщи на наследниците на Т.Х., поради което не може да се приеме, че те са били редовно уведомени за образуваното изпълнително дело.

          С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а производството по ч.гр.д. № 2507/2006г. по описа на СлРС следва да бъде прекратено.

          На основание чл.217 от ГПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

          ОБЕЗСИЛВА определение № 1941 от 23.10.2006г. по ч.гр.д. № 2507/2006г. на Сливенския районен съд като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

         

 

 

Определението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.