О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 10.02.2010 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                         МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 83  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба срещу определение от 21.12.2009г. по гр. дело № 5148/2009г. , с което е върната искова молба вх.№25229/30.11.2009г. по описа на СлРС и е прекратено производството по гр. дело №5148/2009г. по описа на съда.

В жалбата се твърди, че определението е  незаконосъобразно. След подаване на исковата молба, съдът я е оставил без движение и е дал указание на ищеца да внесе държавна такса в размер на 480 лева. В указания срок за отстраняване на нередовностите е била подадена молба за отмяна на определението за оставяне без движение като било посочено, че в случая е приложима разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Съдът обаче не е уважил молбата и е постановил атакуваното определение. В жалбата се твърди, че право на увредения от непозволено увреждане е да избере срещу кого ще насочи иска си за обезвреда – дали срещу прекия причинител на вредата или срещу застрахователя му. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на процесуалния закон, тъй като в нея не е посочено, че искът следва да бъде заведен само срещу причинителя на вредата. Поради това се иска да се отмени атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

 

Исковата молба вх.№ 25229/ 30.11.2009г. е била оставена без движение с разпореждане от 30.11.2009г. Съдът е дал указания да бъдат отстранени нередовностите като бъде внесена дължимата държавна такса. Съобщението е било получено от процесуалния представител на ищцата на 3.12.2009г. и още същия ден е била депозирана молба за отмяна на разпореждането от 30.11.2009г. за оставяне на исковата молба без движение. С разпореждане от 4.12.2009г. съдът е оставил това искане без уважение. То е било съобщено на процесуалния представител на ищцата на 8.12.2009г. като всъщност е бил даден нов срок за внасяне на държавна такса. След изтичането на този срок е било постановено атакуваното определение.

Съдът е приел в мотивите си, че е предявен иск по чл.226 от КЗ против застрахователя, а не против прекия причинител на вредата, който е осъден с влязла в сила присъда и спрямо който иска би се квалифицирал като иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление. Поради това съдът е приел, че в случая е неприложима нормата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.

 

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищцата  следва да внесе държавна такса, тъй като за нея не намира приложение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Видно от подадената искова молба, ищцата е предявил иска си не против прекия причинител на вредоносния резултат, който е осъден с влязла в законна сила присъда и по отношение на който предявеният иск би се квалифицирал като иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в законна сила присъда. Предявен е иск против застрахователя, който намира правното си основание в чл. 226, ал. 1 от КЗ, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и ищцата  следва да внесе държавна такса. Правилно не е даден ход на нередовна искова молба, по която не е била внесена следващата се държавна такса.

Основно правило в гражданския процес е, че държавна такса се дължи при водене на делата. Изключенията от това правило са уредени от нормата на чл. 83 от ГПК. Правилото на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК нормативно урегулира и даде възможност на лица, пострадали при пътно-транспортни произшествия, да могат да предявят своите права за обезщетение, без да са задължени да внасят д. такси, за да може да се постигне ефективност и бързина в наказателното производство и да не се затруднява наказателният процес с разглеждане на граждански искове. Вярно е твърдяното в жалбата, че право на търсещия обезщетение е да определи страната, от която претендира обезщетението - пряко увредилия го или застрахователната компания предвид задължителния характер на застраховките "Гражданска отговорност". Но основанията са различни – в първия случай безспорно се касае за деликт, но във втория е договорна, което изключва приложението на института на непозволеното увреждане. При това посочената възможност – предявяване на иск против застрахователя е мислима единствено в производството пред гражданския съд, но не и пред наказателния, където е допустим единствено искът за непозволено увреждане само против причинителя – подсъдим или пък срещу лицето, което му е възложило работата, но не и срещу застрахователя.

Поради това атакуваното определение е законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 27340/29.12.2009г. против определение от 21.12.2009г. по гр. дело № 5148/2009г. , с което е върната искова молба вх.№25229/30.11.2009г. по описа на СлРС и е прекратено производството по гр. дело №5148/2009г. по описа на съда.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

         ЧЛЕНОВЕ: