О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.05.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 98 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на Иска Г.Г., ЕГН ********** ***-Б-16, чрез процесуалния й представител адв. Е.П. срещу Заповед № 2788/08.10.2009 г. за изпълнение на парично задължени, въз основа на документ по чл. 417 по ч.гр.д. № 4351/2009 г. на СлРС. В частната жалба се твърди, че жалбоподателката не е имала взаимоотношения с М.Г.А. и не й е подписвала запис на заповед, а парични отношения е имала с нейния съпруг, които е изпълнила. В жалбата е посочено, че записът на заповед е предявен на жалбоподателката на 01.03.2007 г., което било удостоверено с декларация на гърба на записа на заповед, но че на тази дата предявяването е било невъзможно, тъй като жалбоподателката е била извън страната. Твърди се, че същата е напуснала страната на 10.01.2007 г. и се завърнала едва на 19.05.2007 г. По делото е направено възражение, според което, ако все пак се установи, че при подписване документите, уреждащи паричните отношения със съпруга на М.А., жалбоподателката Г. й е подписала процесната запис на заповед без да разбира какво точно подписва, съдът да приеме, че задължението по нея е погасено по давност, тъй като от датата на предявяване на вземането – 01.03.2007 г., е изминал определеният в чл. 477, ал.1 от ЗЗД едногодишен срок (записът на заповед е платим в едногодишен срок от предявяването му). Моли се да бъде спряно изпълнително дело № 513/2009 г. на ЧСИ Н.Г..

          По частната жалба е депозиран отговор от адв. Р.Т., в качеството й на процесуален представител на М.Г.А., ЕГН ********** ***-Б-7. В отговора е посочено, че частната жалба е недопустима, тъй като поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение не са били връчени на жалбоподателката Г., а на сина й В.М., за който липсвало пълномощно да получава документи. В отговора е посочено, че частната жалба е нередовна и поради обстоятелството, че е било налице нередовно упълномощаване на процесуалния представител адв. П., тъй като към датата на упълномощаването й И.Г. е била извън страната и не е могла да я упълномощи. Освен това в отговора на жалбата се твърди, че записът на заповед саморъчно е бил написан и подписан от жалбоподателката Г., което обстоятелството можело да се установи и с разпит на свидетел. Сочи се също така, че жалбоподателката Г. има средно образование и е много добре запозната с процедурата по писане на запис на заповед, тъй като това не й е било за първи път. В отговора се съдържа и становище по отношение направеното твърдение за изтекла давност за вземането, като е посочено , че исковете за запис на заповед срещу платеца се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок от падежа, съгласно разп. на чл. 531, ал.1 от ТЗ, което в случая не било налице.

          От събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 06.10.2009 г. в РС – Сливен било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител М.Г.А.. В заявлението като длъжник била посочена жалбоподателката И.Г.Г., а задължението за което било поискано издаване на заповед за изпълнение, било посочено като валута 7000 евро на равностойност 13 690.81 лв. Била поискана и дължима лихва от 01.03.2007 г. до 06.10.2009 г. В заявлението било посочено, че вземането произтича от Запис на заповед от 01.11.2006 г., която била приложена към него. Видно от оригиналния запис на заповед същият  съдържа наименование Запис на заповед. Посочено е, че е без разноски и протест, съдържа безусловно обещание да се заплати определена сума пари /7000 евро/, падеж /01.03.2007г./, място на плащане – гр. Сливен, името на лицето, на което трябва да се плати – М.Г.А., дата и място на издаването му – 01.11.2006 г. в гр. Сливен, както и подпис на издателя. На основание така представената запис на заповед била издадена заповед за незабавно изпълнение, с която И.Г.Г. била осъдена да заплати на М.Г.А. сумата от 7000 евро, с левова равностойност 13690.81 лв., както лихва в размер на 5101.94 лв. Издадената заповед била с № 2188/08.10.2009 г. На основание на нея бил издаден изпълнителен лист за посочените по-горе суми, по който било образувано изпълнително дело № 20098360400513 на ЧСИ Н.Г.. На длъжника Г. по изпълнително дело била изпратена покана за доброволно изпълнение от 10.11.2009 г. и в законния срок на 19.11.2009 г. била депозирана процесната жалба.

          Процесната жалба е депозирана от адв. П. и от представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че същият, ведно с пълномощното, са били подписани на 19.11.2009 г. и на 29.11.2009 г.

          От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, а именно справки от ОДП – Сливен, е видно, че към 19.11.2009 г. и 29.11.2009г. жалбоподателката Г. не е била напуснала пределите на РБългария .

          С определение от20.11.2009 г. РС – Сливен спрял принудителното изпълнение по изп. д. № 513 / 2009 г.

          Депозираната частна жалба е процесуално допустима . Същата е подадена в законния срок от законосъобразно упълномощено лице . Възраженията на ответника за недопустимост на жалбата поради подаването и от нередовноупълномощената адв. П. са неоснователни . От справката на ОДП – Сливен е видно , че към датата на подписване на договора за правна помощ и пълномощно , жалбоподателката Г. не е била напуснала територията на Р България и е била в състояние да упълномощи редовно процесуален представител. Неоснователни са възраженията и за недопустимост на жалбата поради връчване на съобщенията не лично на жалбоподателката , а на сина и . Връчването на друго лице , което живее на адреса посочен за адрес на страната е законосъобразен метод за връчване на съобщения и съдебни книжа регламентиран в разпоредбата на чл. 46 от ГПК .

          Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна поради следните съображения :

          По същността си записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице, наречено поемател. Сделката е абстрактна. За действителността на записа на заповед законът изисква спазването на строго определена форма, като той трябва да съдържа посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити, а именно да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написана, да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване и подпис на издателя. Ако някой от гореизброените реквизити липсва, то записът на заповед се явява недействителна сделка.

Производството по чл. 418, ал. 2 от ГПК по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и едностранно, поради което съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В това производството , съдът има задължение да провери налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед от външна страна. Всички други възражения, касаещи действителните отношения между страните, могат и следва да се проверят в общото исково производство. В настоящия случай от външна страна представената запис на заповед е редовна и правилно съдът е постановил издаването на заповед за изпълнение .

 

 

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.10.2009 г. по ч.гр.д. №4351/2009г. на Сливенския Районен съд въз основа , на което е издадена Заповед № 2788/08.10.2009 г. за изпълнение на парично задължени, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на определението на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.