О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 25.02.2010 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и десета година,

 в състав:                             

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

              ЧЛЕНОВЕ:             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

           МАРТИН САНДУЛОВ                            

 

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА ч.гр.д. № 102,  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Определение от 21.01.2009 г., постановено в с.з. по гр.д. № 3686/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 238, ал.2 от ГПК и на ответниците са присъдени разноски по делото- съответно 280 и 300 лв.

Жалбоподателят “Напоителни системи” ЕАД- клон Сливен, чрез управителя си К.Д.К. в частната си жалба моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно  и делото върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно моли съдът да намали присъдените разноски, като съобрази, че адвокатските хонорари са завишени и несъобразени с Наредба № 1- чл. 7, ал.1, т. 1, която предвижда хонорар по трудови дела в размер на 150 лв.

Ответникът по частната жалба З.Х.Б. *** подал отговор на  частната жалба, чрез пълномощника си адв. Д. О. ***, с който заявява, че я намира за неоснователна. Счита за ирелевантно неуведомяването на новия от стария управител за насроченото с.з. Твърди, че упълномощаването на новия управител е извън хипотезите на чл. 30, ал.1 от ГПК. Нямало доказателства да са прекратени пълномощията на стария управител. Относно оспорване размера на адвокатското възнаграждение счита, че е трайна практиката на съдилищата да се съобразява с тройния размер, предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения. При направени изчисления било видно, че заплатеният хонорар е по малък от този троен размер.

Ответникът П.И. *** не е взел становище по частната жалба.

Настоящата инстанция намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт, а по същество за неоснователна. Управителят на дружеството е вписан в Агенцията по вписванията, видно от удостоверението от 13.01.2010- л. 12 /конкретно л. 23/ и упълномощен с изрично пълномощно от 07.01.2010г.

Съдът констатира, че ищцовото дружество “Напоителни системи” ЕАД, София завело субективно и обективно съединени искове  с правно основание чл. 150, ал.1от КТ за сумата 1695.51 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 500 лв. Ответникът З.Х.Б. *** подал отговор на  исковата молба, с която оспорва исковите претенции. Ответникът П.И. *** не е подал в законния срок отговор.

Съдът с определение от 27.11.2009 г. приел  приложените към исковата молба писмени доказателства и допуснал до разпит свидетелка при режим на довеждане. Насрочил делото за 16.12.2009 г. Отложил делото без даване ход на основание чл. 142, ал.2 от ГПК, поради направено искане в тази насока от управителя на дружеството ищец, поради негов служебен ангажимент. В определението съдът изрично, като се позовал на разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ГПК посочил, че ищцовото дружество следва да се счита за редовно призовано за с.з. на 21.01.2010 г. В с.з. 21.01.2010 г. ищецът не изпраща представител или пълномощник. По искане на пълномощниците на двамата ответници, съдът на основание чл. 238, ал.2 от ГПК прекратил производството по делото и им присъдил направените разноски- заплатени адвокатски хонорари- за първия 280 лв. и за втория 300 лв.

Управителят на клона на дружеството- гр. Сливен К.Д.К. е упълномощен с изрично пълномощно от 07.01.2010г. да представлява дружеството по делото, а е вписан в Агенцията по вписванията от 13.01.2010г.-  т.е. след с.з. на 16.12.2009 г., когато не е даден ход на делото. Съдът намира, че този факт не може да се вземе предвид, след като за всяко с.з. страната се е считала за редовно призована и няма задължение за съда служебно да следи промените в ръководството на дружеството и поименно да изпраща нови и нови призовки и уведомления при всяка смяна.

Определението, с което е прекратено производството по делото е правилно и законосъобразно. Съответства на разпоредбата на чл. 238, ал.2 от ГПК.

Неоснователно се явява и алтернативното оплакване за прекомерност на присъдените разноски, направени за възнаграждение на адвокат. Ответникът  З.Х.Б. платил на адв. Д. О. 280 лв., видно от приложеното пълномощно и договор- л.65, а ответникът И. – 300 лв. на адв. Г.- л. 66.

Като съобрази, че предявените искове са два- за сумата 1695.51 лв. и за 500 лв., таксуването следва да бъде поотделно за всеки от тях. Според чл. 7, ал.2, т. 1 при интерес до 1000 лв. възнаграждението е не по- малко от 100 лв., а при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е 200 лв. + 6%. Следва, че за първия иск минималния  хонорар е 100 лв. , за втория иск 241.73 лв.- ОБЩО 341.73 лв., от което е видно, че платените възнаграждения са по- малки от предвидените.  Отделно страната може да търси успешно разноски, без те да се считат за прекомерни, ако са до трикратния размер на минимално определените в Наредбата за адвокатските възнаграждения- § 2 от същата.

Въз основа на това, като намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно ще го потвърди.

Ето защо Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.01.2009 г., постановено в с.з. по гр.д. № 3686/2009 г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

          Определението, в частта относима към прекратяване на производството може да се  обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: