ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 22.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март 2010 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 117 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 279 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София срещу разпореждане от 29.01.2010 г. по гр. дело 93/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Р.В.Р. *** за задължение по договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разпла­щателна сметка. За да отхвърли заявлението, съдът се е мотивирал с това, че кредитът става предсрочно изискуем по право при забава за срок повече от 150 календарни дни, а такъв срок на забава не се установява.

            В частната жалба се завява, че в представеното извлечение от сметка е посочен периодът, за който лихвата е начислена и неплатена, и се вижда, че той е по-дълъг от 150 дни; съдът проверява извлечението само от външна страна и няма правомощие за изследва дали счетоводното отразяване по сметката е редовно и вярно, но от останалите представени документи (договор за предоставяне на овърдрафт и общи условия на банката по този вид договори) става ясно, че вземането е изискуемо.

            Частната жалба е подадена в срок от лице, което има интерес от обжалването.

Към заявлението е приложено извлечение от сметка, в което е отразено, че задължението по договора към 13.01.2010 г. (датата на подаване на заявлението) е в размер 1534,49 лв., от които 1000 лв. „просрочена главница” и „просрочени лихви – 534,49 лв., за периода от 19.04.2008 г. до 13.01.2010 г.”. Приложен е договор от 01.11.2007 г. за предоставяне на кредита с главница 1000 лв., както и общите условия на банката, според които при забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра на сметката към банката за срок, по-дълъг от 150 дни, овърдрафтът  става автоматично предсрочно изискуем.

Съдът намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно договора и общите условия, върху сумата на овърдрафта се дължат както възнаградителни лихви (т. 14.1 от общите условия), така и лихви за просрочие, съгласно т. 22 от общите условия, в размер лихвата по т. 14.1, увеличена с наказателна надбавка. От представеното извле­чение от сметка не става ясно от кой вид е „просрочената лихва” в размер 534,49 лв. – възможно е това да е възнаградителна лихва, начислена за посочения период, която впоследствие е просрочена за неясно какъв период. По никакъв начин от извлечението не следва, че периодът на просрочие е непременно 19.04.2008 г. – 13.01.2010 г. За времето, за което се начислява само възнаградителна лихва, задължението не е изискуемо и просрочено.

По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане от 29.01.2010 г. по ч. гр. дело № 93/2010 г. на Сливенския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.