О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 23.03.2010 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 128  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба срещу определение № 461 от 09.02.2010г. по гр. дело № 5446/2009г. на СлРС ,с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 2009 837 04 00941 на ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 в КЧСИ и район на действие СлОС.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.  В случая се касае за изпълнително дело по повод предоставяне на семейно жилище, което е станало в брачен процес. В хода на този процес е била изяснена собствеността на жилището и обстоятелството, че жилището, където съпрузите са живели по време на брака не е тяхна собственост, е без значение при решаването на въпроса за неговото предоставяне след развода. Съдът незаконосъобразно пререшавал вече решен от друг състав на съда въпрос, свързан с ползването на семейното жилище. Поради това се иска постановяване на решение, с което да се отмени атакувания съдебен акт.

В писмен отговор насрещната страна изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно.

С молба вх.№26994/ 21.12.2009г. Д.С.А. и Т.В.А. чрез пълномощника си адв. Р. са поискали спиране на изпълнителното дело на осн. чл.523 ал.2 от ГПК. По повод на тази молба се е развило първоинстанционното производство. В хода му безспорно било установено, че с влязло в сила решение по в.гр.дело № 155/2008г. на СлОС е било предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Сливен, кв.”С. к.” *-*-* на Т.П.С., майка и законен представител на малолетното дете Т.  като е бил опредеделен срок за ползването до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други причини за изменяване на ползването му. С атакуваното определение е спряно изпълнението по изпълнително дело № 2009 837 04 00941 относно осъществяване на правото на ползване. Районният съд е мотивирал това с обстоятелствата, че третите лица – молителите, представят документ за собственост върху присъдения имот, която собственост била придобита много преди завеждането на изпълнителното и бракоразводно дело. Това означавало, че спрямо тях не може да бъде извършен въвод във владение, камо ли да се разпорежда изваждане на техни вещи от жилището. Въвода трябвало да бъде извършен срещу бившия съпруг, а не спрямо молителите – негови родители. Поради това претендираните от тях права били противопоставими  на взискателя.

Определението за спиране е незаконосъобразно.

Според отменения СК 1985г. – чл.107 ал.4, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок. Нормата цели защита правата на ненавършилите пълнолетие деца и ограничава правата на собственика, който следва да понесе тежестта от предоставянето на жилището на децата и родителя, който упражнява родителските права в определения за това срок. Именно затова в случая е неправилно тълкуването на нормата на чл.523 ал.2 от ГПК. Безспорно е, че въз основа на влязлото в сила решение в брачния процес взискателката е придобила право, което не се изключва от възраженията на собствениците. Техните възражения са били ограничени до момента на провеждането на този процес и биха могли да бъдат основани на твърдения, че не се касае за семейно жилище. След като обаче въпросът е бил решен с окончателен съдебен акт, той не може да бъде пререшаван извън хипотезите на чл.56 от СК. Не е оснавателно твърдението, че разпоредбата на чл.107 ал.4 от СК /отм/ регулира отношенията единствено между бившите съпрузи, но не и спрямо „близките на единия съпруг”. Законовият текст е достатъчно ясен и не е необходимо тълкуване.

Поради това следва да се приеме непререкаемо, че при предоставяне ползването на семейното жилище на единия съпруг, собствениците - близки на другия съпруг, следва да търпят ограничаване на своето право на собственост, до настъпване на законовите правопогасяващи обстоятелства.

Следователно и след като изводите на двете инстанции се различават, първоинстанционният съдебен акт трябва да бъде отменен и вместо това да се постанови нов, с който да бъде оставена без уважение молбата за спиране на изпълнителното производство.

 

 

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 461 от 09.02.2010г. по гр. дело № 5446/2009г. на СлРС ,с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 2009 837 04 00941 на ЧСИ П. Г. с рег.№ 837 в КЧСИ и район на действие СлОС като вместо това постановява:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№26994/ 21.12.2009г. от Д.С.А. и Т.В.А. чрез пълномощника си адв. С.Р. за спиране на изпълнително дело№ 2009 837 04 00941 на ЧСИ П. Г. на осн. чл.523 ал.2 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: