О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

                                гр. Сливен, 19.04.2010 г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание проведено на деветнадесети Април, през две хиляди и десета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  мл.с. М. ХРИСТОВА

         като разгледа докладваното от мл.с. М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

          Образувано е по частна жалба от „Уникредит Булбанк”АД с ЕИК 831919536 и адрес на управление: гр. С. 1000, район В., пл. „С. Н.я”*, законен представител Л.К.Х. и А.К., чрез адв. Ж.Д. *** срещу разпореждане от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 148 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд, с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя вх. № 4211/24.02.2010 г. за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК, като подадена след изтичането на законния срок и поради това недопустима.

         В жалбата се навеждат основания сочещи неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Счита, че неправилно Районния съд е приел, че липсва надлежно и ясно искане за издаване на изпълнителен лист срещу лицата посочени в т. 14 от Заявлението по чл. 417 от ГПК, тъй като в указанията за попълване съгл. Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието е утвърдено, че ако длъжниците са двама, данните за втория се попълват в т. 5а и т. 6а, а ако длъжниците са повече, данните за тях се попълват в т. 14. Сочи, че когато искането не е направено по образеца, това е основание съдът да не издаде заповед за изпълнение. Подчертава, че освен в т. 14 от заявлението, данните за другите двама поръчители са посочени и в т. 9в. Счита, че неоснователно Районен съд Сливен определил молбата за допълване като недопустима, поради това, че е подадена след изтичане на едномесечния срок от деня на постановяването на заповедта /влизането и в сила/. Твърди, че след като е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК на 18.01.2010 г., Районният съд се произнесъл на 19.01.2010 г., но протокола от разпореждане за издаване на заповед за изпълнение не е депозиран на 19.01.2010 г. в частногражданското дело, за да има възможност заявителя да възрази в срок или да поиска допълване. Сочи, че банката, в качеството си на заявител, не е уведомена за датата на произнасянето, съответно влизането в сила на постановлението за издаване на заповед за изпълнение.

Счита за неправилни изводите на Районния съд, че не съществува пречка за молителя в отделно производство с ново заявление да поиска издаване на друга заповед за изпълнение срещу посочените длъжници, тъй като издаването й било обвързано с предсрочната изискуемост на отпуснатия кредит, размера на дължимите лихви, държавни такси и адвокатски хонорар съгласувани към датата на издаване на извлечението и подаването му в съда. Моли, да се отмени атакуваното разпореждане и се задължи първоинстанционния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и срещу другите поръчители: Г.И.И.с ЕГН ********** и Я.П.Г. с ЕГН **********. С жалбата представя Приложение № 4, към чл. 5 от Указания за попълване съгл. Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство на Министъра на правосъдието.

         Частната жалба е допустима, подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалване на определението.

         От представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         На 18.01.2010 г. е подадено до Районен съд Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от кредитора „Уникредит Булбанк”АД с ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район В., пл. „С. Н.я” *, законен представител Л.К.Х. и А.К., чрез адв. Ж.Д. ***, на основание договор за потребителски кредит № 410/28.09.2005 г., срещу длъжниците, посочени в т. 5 - М.В.А. ЕГН **********, като кредитополучател и т. 5а - В.В.Г. ЕГН *********, като солидарен длъжник, както и на основание договор за поръчителство № 395/28.09.2005 г., срещу посочените, като други солидарни длъжници в т. 14 Г.И.И.ЕГН ********** - поръчител и Я.П.Г. ЕГН ********** – поръчител, за сумата от 3 478,86 лв. главница, 695,47 лв. мораторна лихва от 01.02.2009 г. до 14.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и 401,77 лв. за разноски по делото. В т.9 от заявлението е заявено за какво е паричното вземане и са посочени имената на всички длъжници

         На 19.01.2010 г., по образуваното гр.д. № 148 от 2010 г., V гр. състав на Сливенски районен съд разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и поръчителя, както и изпълнителен лист въз основа на заповедта, с отбелязване върху заповедта и върху извлечението от сметка, които при явяването на заявителя да му се връчат.

На същата дата 19.01.2010 г. е издадена Заповед № 68 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника М.В.А. ЕГН ********** и поръчителя В.В.Г. ЕГН *********, както и изпълнителен лист срещу тях.

         На 23.02.2010 г. е постъпила молба от заявителя, с която моли на основание чл. 250 от ГПК, да се допълни разпореждането, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и срещу другите посочени в заявлението длъжници: Г.И.И.ЕГН ********** и Я.П.Г. ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора посочените в заявлението суми.

         С разпореждане от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 148 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя вх. № 4211/24.02.2010 г. за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК, като подадена след изтичането на законния срок и поради това недопустима.

         Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

            Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, тъй като заявителят е пропуснал едномесечния срок за искането си по чл. 250 от ГПК. Процесното разпореждане от 19.01.2010 г. издадено по гр.д. № 148 от 2010 г. V гр. състав е влязло в сила за заявителя в деня на постановяването му, тъй като не може да се обжалва нито по чл. 418 ал. 4, нито по чл. 419 ал. 1 от ГПК, след като се уважава искането на кредитора. Неоснователно е и липсват доказателства по делото в подкрепа твърдението на жалбоподателя, че издадената Заповед № 68 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не е депозирана на посочената дата 19.01.2010 г. в частногражданското дело. Самия жалбоподател не е релевирал такива оплаквания своевременно след явяването си в съда, за да я получи, нито е поискал възстановяване на срока за молбата си по чл. 250 от ГПК за допълване на заповедта.

         Съгласно чл. 250 ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В конкретния случай молбата е подадена на 23.02.2010 г. след този срок, тъй като заповедта е влязла в сила на 19.01.2010 г. Не може да се приеме, както се твърди в случая, че срокът тече от датата, на която е поискан препис от заповедта и изпълнителен лист, тъй като делото не било съобщавано на страните. За окончателните актове на съда, какъвто е процесния, съобщения не се изпращат. И след като датата на постановяване на заповедта е датата на влизането и в сила, а молбата за допълване е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 250 ал. 1 от ГПК, същата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Предвид направените констатации съдът намира, че не следва да разглежда останалите съображения на жалбоподателя по материалната незаконосъобразност на издадения акт. Правилни са изводите на Районния съд, че не съществува пречка за молителя в отделно производство с ново заявление да поиска издаване на друга заповед за изпълнение срещу посочените длъжници.

         С оглед решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане от 24.02.2010 г. на СлРС по гр.д. № 148/2010 г., като правилно следва да се потвърди.

           Воден от изложеното, Сливенският окръжен съд

                                                

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.02.2010 г. по гр.д. № 148/2010 г. на СлРС, с което е оставена без разглеждане молба на „Уникредит Булбанк”АД с ЕИК 831919536, вх. № 4211/24.02.2010 г., за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК, като подадена след изтичането на законния срок и поради това недопустима.

        Определението подлежи на обжалване с едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред ВКС на РБ.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: