О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 08.04.2010  г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         С.ският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 164 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на гл. ХХХVІІ от ГПК.

 

         Образувано е по възражение на К.П.М., ЕГН ********** *** против издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3429/23.12.2009 г. Във възражението е посочено, че жалбоподателката е узнала за обжалваната заповед на 28.02.2010 г. , когато това е било съобщено от лицето И.Д.П., на когото е било връчено съобщението от съда за издадената заповед за изпълнение.  Посочено е, че лицето И.П. не е родственик на жалбоподателката. Същият ползва апартамента, находящ се в гр. С., бул. „Б.М.” бл. *, ап.*, но работи в гр. С.. Направено е възражение, че жалбоподателката не дължи сумата от 1104.93 лв. за доставена и консумирана питейна вода, тъй като тя не е живяла в този апартамент, а го е получила в наследство през 2005 г. от баща си, който дотогава живял там. Посочено е, че според жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 423 от ГПК, че не е узнала своевременно за издадената заповед за изпълнение, поради което е пропуснала обичайния двуседмичен срок за депозиране на възражението. Моли се делото да бъде върнато на РС – С. с указания да бъдат изпратени съобщения до заявителя по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК, както и да бъде спряно изпълнението на заповедта. Направено е и възражение за периодичност на вземането и за изтекъл три годишен давностен срок.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         Жалбоподателката е дъщеря на П.К.М., б.ж. на гр. С., починал на 10.01.2003 г.

         Видно от представен по делото договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 1977 г.  К.С. /дядо на жалбоподателката/, Й.С. /баба на жалбоподателката/ и П.М. /баща на жалбоподателката/ са закупили апартамента, находящ се в гр. С., бул. „Б.М.”.

         Към момента на депозиране на възражението жалбоподателката М. ***9.

         На 22.12.2009 г. в РС – С. било депозирано заявление от „В и К” ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Като длъжник бил посочен жалбоподателката К.м.. Задължението било за абонатна станция, находяща се на адрес гр. С., бул. „Бр. М.” бл. *, ап.* и било формирано от дължими суми за периода от 29.01.1999 г. до 31.08.2009 г.  за доставена и консумирана питейна вода. Към заявлението било представено извлечение от партидата на абоната, от който било видно, че за посочения период се дължи поисканата в заявлението сума. На 23.12.2009 г. било издадено разпореждане на СлРС за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.  На 23.12.2009 г. била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение № 3429. На 05.01.2010 г.  на адрес „Б.М.” бл. *, ап.* до жалбоподателката М. било изпратено съобщение за връчване на заповед за изпълнение. Съобщението било връчено на лицето И.Д.П., като връчителят отбелязал, че същият е родственик на жалбоподателката. На 27.01.2010 г. докладчикът по делото разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

         От представения по делото трудов договор № 58/15.06.2009 г. е видно, че И.П. е сключил трудов договор с предприятието „Булмонт сервиз” ООД, като електромонтьор. Като работно място на П. по трудовия договор е отразено „обекти”.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

         Депозираното възражение от К.М. е допустимо, но не е основателно.

         В разпоредбата на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК е посочено, че в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който e бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Възраженията на жалбоподателката са относно липсата на редовно и надлежно връчване на заповедта за изпълнение. Те обаче са неоснователни, поради следните съображения:

         Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ГПК съобщенията по гражданските дела се връчват на адреса, който е посочен по делото. Този адрес не е задължително да бъде постоянният адрес на ответника. Предвидена е възможността, ако адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението да се връчи на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Това обаче би станало само ако на посочения по делото адрес адресатът не може да бъде открит лично, какъвто е основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 45 или когато съобщението не може да му бъде връчено чрез друго лице, което е пълнолетен от домашните му или живее на адреса, или е работник, служител или работодател на адресата /чл. 46, ал.1 и 2 от ГПК/. Тогава когато е възможно на посочения по делото адрес да се връчи съобщение било лично, било чрез пълнолетен от домашните на ответника, било чрез друго лице, което е съгласно да приеме съобщението и да уведоми адресата, не може да се приложи възможността за връчване на съобщението на настоящия адрес на адресата или на неговия постоянен адрес. Би било налице нарушение на връчването на заповедта за изпълнение, ако на посочения в заявлението адрес не бе намерено лице, което да е съгласно да я получи и  което да не живее на този адрес.

В настоящият случай няма спор, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на лицето И.Д.П., което макар да не е родственик на жалбоподателката, живее на адреса, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Налице е надлежно връчена заповед за изпълнение, поради което не следва да се приеме възражението, депозирано по реда на чл. 423 от ГПК пред СлОС от К.П.М..

         Във връзка с гореизложеното не са налице и основания за спиране на заповедта за изпълнение.

        

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         НЕ ПРИЕМА възражението на К.П.М. ЕГН ********** *** против издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3429/23.12.2009 г., депозирано по реда на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК, поради неоснователност на същото.

        

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

   2.