О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 08.04.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и десета  година,

в състав:                             

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         МАРТИН САНДУЛОВ                                                               

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА ч.гр.д. №168 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по обжалване на разпореждане и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е разпореждане от 12.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 5227/2009 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е разпоредено връщане на депозирана частна жалба с вх. № 27216/28.12.2009 г. против разпореждане от 11.12.2009 г. по същото ч.гр.д., с което е отхвърлено заявлението на Държавен фонд “Земеделие”, със седалище гр. София за издаване на заповед за изпълнение и изп.л. по чл. 417 от ГПК на парично задължение- главница от 9 600 лв. и лихва в размер на 1897.70 лв. срещу И.Б.Д. *** и за присъждане на разноски в размер на 229.95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 679.95 лв., като неправилно.

Жалбоподателят ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ” моли съдът да отмени обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба и я разгледа по същество. Твърди, че своевременно е внесъл ДТ от 15 лв. по обжалването и неправилно съдът му определил довнасяне на 99.98 лв. Като се позовава на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК счита, че размерът е 15 лв.  

Сливенският окръжен съд намира частната жалба за допустима, като подадена в законния срок от страна имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на парично задължение срещу И.Б.Д. *** заявителят Държавен фонд “Земеделие”, със седалище гр. София приложил квитанция за заплатена по сметка на СлРС ДТ в размер на 229.95 лв. Съдът с Разпореждане от 11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 5227/2009 г. отхвърлил заявлението, като посочил едноседмичен срок за обжалването му.

Заявителят с ЧЖ с Вх. № 27216/28.12.2009 г. обжалвал разпореждането и приложил квитанция за внесена ДТ в размер на 15 лв. по сметка на СлОС. Съдът я оставил без движение и дал срок за довнасяне на ДТ от 99.98 лв. Жалбоподателят подал възражение за определения допълнителен размер, което съдът с резолюция от 27.01.2010 г. не уважил и определил нов едноседмичен срок за довнасяне на ДТ, с предупреждението, че в противен случай жалбата ще бъде върната обратно. Жалбоподателят и в новия седмичен срок не внесъл друга сума и с Разпореждане от 12.02.2010 г. СлРС разпоредил връщане на частната жалба против Разпореждането от 11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 5227/2009 г., поради неотстраняване на пропуск.

Съдът намира, че СлРС правилно определил дължимата ДТ по обжалване на разпореждането на акта по заповедното производство. Съгласно чл. 12, т.2 от Тарифа ГПК/2008 г. по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се събира ДТ в размер на 2 на сто върху интереса, но не по- малко от 25 лв. Пред СлРС е събрана ДТ в размер на 229.95 лв. При обжалване следва да се събере 50 на сто /50%/ от вече събраната ДТ, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Тарифата, а не по чл. 19 от същата- за частна жалба- 15 лв. Посоченият от законодателя ред за обжалване на разпореждането с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед, респективно молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение не обосновава извод, че по отношение на частните жалби е приложима разпоредбата на чл. 19 от Тарифата. Редът на обжалване не е определящ по отношение на размера на дължимата държавна такса.  Определената в чл. 19 от Тарифата д.т. е приложима в случаите, в които предмет на частната жалба е разпореждане на РС, с което поради процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата- О № 540 от 18.09.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 277/2009 г., ІІ т.о. ТК.

          По тези съображения настоящата инстанция ще потвърди обжалваното разпореждане като правилно и съобразено със закона.

Ето защо,

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане от 12.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 5227/2009 г. по описа на Сливенски районен съд,  като правилно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.    

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: