О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 09.04.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            МАРГАРИТА ДРУМЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 176 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като неправилно РС е приел, че не е приложен договора за кредитне карта от 07.07.06г., описан в заявлението, както и, че договорът е сключен на 22.06.06г. Също така счита за невярна констатацията, че приложените “Общи условия” не са част от договора за кредитна карта и не са приложими към отношенията на частния жалбоподател с картодържателя, поради подписването им от друг, различен от първия, правен субект. Оспорва и заключениетона РС, че не са били налице условията за предсрочна изискуемост на кредита. Развива подробни доводи по всяко от тези си възражения и в обобщение заявява, че счита, че е налице редовно и годно изпълнително основание, което, най-малкото формално, удостовелява неговото право на принудително изпълнение при условията, заложени в чл. 417  и сл. от ГПК, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и постанови да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в негова полза против посочения в заявлението длъжник, за описаните суми, заедно с лихвите от подаването му и разноските за двете инстанции, както и да бъде допуснато незабавно изпълнение на тази заповед и издаване на изпълнителен лист.

Няма постъпил отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, СлОС счита, че частната жалба е редовна, допустима и основателна и следва да се уважи.

На първо място със заявлението е представен документ, попадащ в кръга на лимитативно изброените от нормата на чл. 417 от ГПК, с чието наличие по начало се свързва възможността за издаване на исканата заповед. На съда е възложено единствено задължението да провери присъствието на чисто формалните белези за редовност на документа и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу този длъжник.

В настоящия случай РС, след осъществяване на проверката, е приел, че предпоставките не са налице и е отхвърлил с атакуваното разпореждане заявлението.

Този състав не споделя аргументацията, довела до този резултат. Обратното, намира, че контрасъображенията, изтъкнати от частния жалбоподател, са основателни и обосновават противоположния извод.

Представеното със заявлението Заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA, инкорпорира в себе си няколко, различни по правната си същност, документа, като несъмнено основният от тях е двустранното съглашение между страните по него, на картодържателя /длъжник по заявлението/ да се издаде определен вид кредитна карта за определен конкретен размер парична сума. Съществените  и индивидуални белези на договора са ясно и недвусмислено посочени, а подробните права, задължения, отговорности на страните и другите допълнителни уговорки относно правоотношенията, съпътстващите главното, са изложени в “общите условия за издаване и ползване на кредитни карти visa”, включени документално на същия хартиен носител. Договорът съдържа всички изискуеми елементи, за да се счете за валиден – съгласието на страните е обективирано чрез подписи, като различните дати на полагането им в никакъв случай не разклащат действителността им. По-късно изразеното съгласие /непредхождано, евентуално, от оттегляне на вече даденото такова от насрещната страна/, завършва фактическия състав по напластяване на двете насрещни, съвпадащи волеизявления, и договорът се счита сключен. “Общите условия” в случая са и “частни”, тъй като картодържателят, подписвайки документа е потвърдил с изрично писмено изявление, че се е запознал, приел и одобрил тези условия и е заявил намерение да ги спазва. Що се отнася до идентитета между субекта – страна в материалното правоотношение и този – в настоящото процесуално, въззивната инстанция не счита, че следва да се поставя под съмнение. Безусловно е доказано, по надлежен начин, че лицето, подало настоящото заявление е същият правен субект, скогото длъжникът е сключил договора, от чието съществуване се извлича основаниетона искането.

На последно място следва да се отбележи и, че са спазени и изискванията, уговорени от страните, чрез т. 16 на Общите условия, при които договорът се прекратява по инициатива на картоиздателя-заявител, както и, че ефектът на прекратяването е настъпил, заедно с предицираната последица – незабавна изискуемост на цялото задължение. За да стане това, е била приведена в действие хипотезата на чл. 16.1 б.”а”, като картодържателят не е изплатил две минимални месечни вноски. Страните са се съгласили, че прекратяването на договора, активиращ и изискуемостта на цялото задължение, настъпва 1 месец след уведомление до картодържателя, както и, че няма задължителна форма или ред за това уведомление. Съгласно чл. 16.2 от Общите условия, изрично е уговорено, че това може да стане  и “посредством Месечните извлечения”.

В настоящия случай такова месечно извлечение е изпратено до длъжника-картодържател, в него се съдържа конкретно и недвусмислено уведомление, едномесечниятсрок е изтекъл към момента на подаване н азаявлението.

Поради това настоящият въззивен състав намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането, а обжалваното разпореждане за отхвърлянето му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На заявителя следва да се присъдят посочените в заявлението суми, както и претендираните разноски за двете инстанции.

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                      

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1264 от  29.01.2010г. по ч.гр.д. № 140/2010г. на СлРС, с което е отхвърлено като неоснователно заявление с вх. № 1010/18.01.2010г. на “ЮРОБАНК EFG БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София за издаване по реда на чл. 418 на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК, против Е.И.Й., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на  СлРС за ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД и  ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, съгласно мотивите.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: