ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 29.04.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април 2010 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 187 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 423 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            Постъпило е възражение от Г.Х.В. ***, лично и като управител на „В.-*** срещу заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 549/2009 г. на Новозагорския районен съд в полза на „Медина-Мед” ООД – гр. Стара Загора срещу В. и дружеството солидарно за задължение в размер 16 242,19 лв. за заплащане на цената на автомобил­ни гуми.

            Във възражението се заявява, че длъжниците не са били уведомени за издаде­ната заповед и не им е била дадена възможност да възразят срещу нея. За заповедта В. е узнал едва когато на 22.01.2010 г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение, макар че живее на постоянния си адрес в с. Горно Сахране и не е напускал страната. Нередовно уведомени са както В. лично, така и дружеството, тъй като чл. 50, ал. 2 от ГПК е неприложим в случая според жалбоподателя. Заявява се още, че за издаването на заповедта за изпълнение не е компетентен Новозагорският районен съд. Макар към заявлението да е приложен договор, в който се уговаря споровете около задължението да са местно подсъдни на този съд, такива уговорки не се отнасят до заповедното производство – в него е недопустимо изменянето на местната подсъдност, а освен това представеният договор между длъжниците и кредитора според твърденията във възражението никога не е подписван от жалбоподателя, а е „фалшив”.

            Постъпил е отговор от „Медина Мед” ООД (молител в заповедното производ­ство), в който се твърди, че съдът законосъобразно е издал заповедта за изпълнение; длъжникът е пропуснал срока по чл. 423 от ГПК, тъй като е подал възражение пет месеца след издаването на заповедта; многократно съдът, издал заповедта, е правил опити да издири длъжниците, които са се укривали, а адресите им са уточнени от молителя съгласно указанията на съда; длъжниците не внасят яснота относно причините, поради които не са открити на адреса; подсъдността на РС – Нова Загора е уговорена в договора и вписана в представените фактури за всяка доставка. Главният довод на кредитора срещу подаденото възражение е свързан с твърдението, че длъжниците никъде не отричат самото задължение, нито сочат доказателства, че то е платено.

Възражението е подадено в едномесечния срок от въчването на покана за доброволно изпълнение. Няма данни В. да е узнал за нея по-рано, т.е. срокът по чл. 423 от ГПК е спазен.

По делото се установява, че на 16.09.2009 г. до Новозагорския районен съд е подадено заявление от „Медина Мед” ООД – гр. Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.В. и „В.-91” ЕООД за сумата 15 799,16 лв. главница, 1 324,85 лв. лихва за забава към датата на подаване на заявлението и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Седалището на дружеството и посто­янният адрес на физическото лице се намират в с. Горно Сахране – в района на Казан­лъш­кия районен съд. В заявлението се посочва, че сумата представлява цена на доставени автомобилни гуми. Към заявлението са приложени копия от фактури и от договор, с който „Медина Мед” ООД се задължава да предоставя на „В.-91” ЕООД и Г.В. автомобилни гуми за срок от една година, като дружеството и В. отговарят за цената и неустойките солидарно, съдебните спорове във връзка с договора, подсъдни на районния съд, ще се разглеждат от съда в гр. Нова Загора, а подсъдните на окръжен съд – от окръжния съд в Стара Загора. Така уговорената подсъдност е посочена и във фактурите.

Съдът е допуснал издаване на заповед и тя е изпратена на длъжниците. Съобще­нията с приложената заповед обаче са върнати цели от кметството на с. Горно Сахране с отбелязване, че не са могли да бъдат връчени, тъй като длъжникът В. е извън страната и не може да бъде открит на адреса.

На молителя са дадани указания да представи доказателства за постоянния адрес, съответно адреса на управление на длъжниците, което той е направил. След представянето на доказателствата съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

От правна страна съдът намира следното:

Местната подсъдност в заповедното производство наистина е императивно определена от закона и страните не биха могли да уговарят нещо различно. Уредбата на заповедното производство не препраща към общите правила за местната подсъдност, още повече, че заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се издава само въз основа на заявлението, без оглед на каквито и да било други документи. Заповедното производство започва като едностранно и съдът би следвало да следи служебно за подсъдността. ГПК обаче не предвижда издадена в нарушение на местната подсъдност заповед да се обезсилва само заради това, че е издадена от местно некомпетентен съд.

Основателно е обаче възражението на длъжника, че заповедта не му е била надлежно връчена. Когато длъжникът физическо лице не е намерен на постояния си адрес, съгласно чл. 47, ал. 7 във вр. с ал. 1-6 от ГПК на адреса се залепя уведомление, което не е било направено. По подобен начин се връчва заповедта чрез залепване на уведомление и на търговско дружество. Налице е хипотезата на чл. 50, ал. 4 – на адреса не е открит никой, който да получи съобщението, но не може да се направи извод, че юридическото лице е напуснало въобще адреса (съвпадащ с постоянния адрес на управителя и едноличен собственик на капитала). Следвало е на адреса да се залепи уведомление и до „В.-91” ЕООД, което не е направено.

Необосновано е твърдението на молителя, че длъжниците не оспорват задълже­нието си. Вярно е, че аргументите в подаденото възражение се свеждат предимно до нередовно връчване на заповедта и неподсъдност, но това не означава, че длъжниците признават задължението, още повече, че според тях представеният договор е подправен. За да се счете, че заповедта е оспорена, достатъчно е длъжникът да подаде възражение срещу нея и от текста на възражението да не следва, че по същество  той признава задължението. Не е необходимо длъжникът да представя и никакви доказателства за това, че не дължи – простото възражение срещу заповед по чл. 410 от ГПК е достатъчно както в случаите на чл. 414, така и на чл. 423 от ГПК.

И за двамата длъжници са налице условията на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което възражението следва да се приеме, изпълнението на заповедта да се спре и делото да се изпрати на съда, който я е издал, за указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По горните съображения и на основание чл. 423, ал. 3 и 4 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Приема възражението на Г.Х.В., ЕГН **********,*** баня, и „В.-***, срещу заповед № 473/23.09.2009 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело № 549/2009 г. на Новозагорския районен съд

Спира изпълнението на посочената заповед за изпълнение на парично задълже­ние.

Връща делото на Новозагорския районен съд за продължаване на производ­ството с даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК на молителя.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.