О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № …

       Гр. Сливен, 03.05.2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на трети май, през две хиляди и десета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА 

                                                                                                 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                

 

при секретаря…… и с участието на прокурора ….  разгледа докладваното от  Гина Драганова………  ч. гражданско дело № 214 по описа за 2010 година и констатира:

Производството е по  чл.  274 и следващите, във връзка с чл.279 от ГПК.

Образувано  е  по частна  жалба на и. директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, против определение № 80/06.04.2010г.,  постановено по гр.д. № 70/2010г. на РС – Котел.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че РС – Котел неправилно е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС – Сливен по чл.28 от ЗЗДетето. Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 т.2 от Закона за закрила на детето, следвало да се разгледа делото по постоянен адрес на родителите. Майката на детето била с постоянен адрес с. Градец, община Котел и РС Котел, следвало да разгледа молбата . Моли да се отмени определението, с което делото е изпратено по компетентност на РС – Сливен и се разпореди да се продължи съдопроизводствените действия от РС – Котел.

Като  съобрази наведените в жалбата  съображения и прецени данните по делото и представените с частната писмени доказателства настоящият състав на ОС  намира за установено от фактическа страна следното:

С молба изх.№ 11 – 0141/26.03.2010г., депозирана от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен до РС – Котел на основание чл.28 вр. с чл.25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето директорът на Дирекция”СП” – Сливен е поискал  съдът да постанови решение, по силата на което спрямо детето Д.Н.И. с ЕГН **********, да бъде постановена мярка за закрила – настаняване в специализирана институция ДМСГД – Сливен за срок от три години или друг с оглед спазване най-добрия интерес на детето. Приложени са съответни доказателства: формуляр за приемане на устен сигнал от 10.02.2010г.; заявление от 12.02.2010г. от Н.И.П. с ЕГН ********** ***, с което заявява, че няма възможност да отглежда новороденото си дете Д. в семейна среда; декларация от Н.Д.А. с ЕГН ********** *** – племенница на Н.И., че няма възможност и не е в състояние да помага на леля си да отглежда новороденото й дете; декларация за даване съгласие по чл.24 ал.3 от ППЗЗД от Ф. И. А. с ЕГН ********** ***, че не е съгласна детето Д. Н. да се отглежда в нейното семейство; декларация по чл.24 ал.3 от ППЗЗД от Н.Д. А. с ЕГН ********** ***, че не е семейна и детето Д. Н. не може да се отглежда в нейното семейство; Заповед № СД – 01 – 0052/25.02.2010г., с която детето Д. Н. е настанено временно в специализирана институция ДМСГД – Сливен и социален доклад за детето Д. Н. относно предприемане на мярка за закрила съгласно чл.4 ал.1 т.6 от ЗЗД и незаверено копие от удостоверение за раждане от ***г. на детето Д.Н.И. от Община Сливен; нотариално заверена декларация от родител за даване на съгласие за пълно осиновяване на дете, подписана от Н.И.П. – заверена на 18.03.2010г. от Нотариус Е.Ш. с район на действие РС – Сливен и рег.№ 128 на Нотариалната камара.

РС – Котел е разгледал подадената от жалбоподателя молба. Съобразил е, че в конкретния случай производството е подсъдно на РС – Сливен съгласно разпоредбата на чл.28 от Закона за закрила на детето, поради което е прекратил производството на делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Сливен.

Съобщение за постановеното определение жалбоподателя е получил на 14.04.2010г. видно от разписката на същото. Жалбата е получена и е с вх.№ ОД – 02 – 08727/21.04.2010г. Видно от пощенското клеймо на плика, жалбата е била подадена на 20.04.2010г.  

Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Законодателят е предвидил, че молбите за настаняване на дете по съдебен ред в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето. В конкретния случай със Заповед № РД – 01 – 0053/25.02.2010г. на директора на Дирекция „СП” – Сливен е наредено временно настаняване на детето Д.Н.И. с ЕГН ********** и с настоящ адрес: ННО/МБАЛ – АД – Сливен с родители /законни представители/: Н.И.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и баща – неизвестен, в специализирана институция ДМСГД – Сливен. Тази заповед не е обжалвана и е влязла в законна сила. /майката Н.П. е подписала заповедта на 25.02.2010г. и не е обжалвала същата/.

В конкретния случай чрез законова разпоредба, отразена в специален закон е предвидено, че исканията за настаняване по съдебен ред на дете в семейства на роднини и специализирана институция, са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето. / арг. чл.28 от Закона за закрила на детето/.  Категорично е установено по делото, че детето Д.Н.И. е настанено в специализирана институция ДМСГД – Сливен. /арг.цитираната заповед/.

Твърдението на жалбоподателя, че на основание разпоредбата на чл.27, ал.1, г.2 от Закона за закрила на детето,  искането се „прави до районния съд по настоящия адрес на родителите”, е незаконосъобразно!. Тази разпоредба се  отнася до производства, за Временно настаняване по административен ред и се осъществява със Заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане”, каквато заповед вече има издадена за детето Д.   Н.. / арг.  Заповед № РД – 01 – 0053/25.02.2010г. на директора на Дирекция „СП” – Сливен./.

 Несъстоятелно е  твърдението на жалбоподателя, че компетентен да разгледа искането е районен съд – Котел. То е и незаконосъобразно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Този извод се потвърждава и от  факта, че самия жалбоподател е посочил правно основание за молбата си, разпоредбата на чл.28 от Закона за закрила на детето,  която е в раздел „Настаняване по съдебен ред” от този закон и не може да се разгледа по реда на чл.27, , ал.2, т.2 от същия закон, която се отнася и е в раздел за „Временно настаняване   по административен ред, на деца, които имат нужда от  настаняване в съответно социално заведение по реда на специалния закон за закрила на детето.

В случая детето не е ответник и общата подсъдност по чл.105 от ГПК не може да бъде приложена с оглед и категорично установения факт, че производството е по специалния Закон за закрила на детето, който изрично предвижда, че настаняването следва да се осъществи по настоящия адрес на детето, който е ННО/МБАЛ –АД - Сливен.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.  278 ал.3, във вр. чл. 279 от ГПК, Окръжният съд 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖАДАВА  Определение № 80/06.04.2010г., постановено по гр.д. № 70/2010г. на РС – Котел, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на РС – Сливен за разглеждане.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в  едноседмичен срок от съобщаването на страните  пред ВКС на Република България.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

ЧЛЕНОВЕ: