О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

                                      гр. Сливен, 29.06.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание проведено на двадесет и девети Юни, две хиляди и десета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                  М. ХРИСТОВА

         като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 274 ал. 1 от ГПК. /в сила от 01.03.2008 г./

         Образувано е по частна жалба от Н.М.Р. *** чрез адв. К.А. ***, против определение № 253/25.03.2010г. на НзРС, с което е осъдена ищцата да заплати направените от ответниците С.Ж.Р. и М. М.Р.,*** разноски в размер на 300 лв. по гр.д. № 802/2009г. на РС – Нова Загора по иск по чл. 56 от ЗС.

 В жалбата се сочи, че с молба от 22.02.2010 г. жалбоподателката оттегля иска си поради извънсъдебно решаване на спора и делото е прекратено без да е насрочено за открито с.з. Сочи, че след прекратяване на производството по делото и получаването на този съдебен акт от ответниците, адвокатът им подал молба за присъждане на разноски, към която приложил и адвокатско пълномощно. Сочи, че до този момент ответниците не са имали ангажиран процесуален представител и няма данни по делото за това. Счита, че няма възникнала отговорност на ищеца за разноски по делото, тъй като не е налице своевременно ангажиране и представяне на адвокатско пълномощно. На второ място сочи, че в конкретния случай делото не е заведено без основание. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на това дело и той следва да понесе разноските, които е направил. Изтъква факта, че едва след завеждане на делото ответниците прибрали своите вещи и поради това по делото не са извършвани съдебни заседания. По изложеените съображения моли да се отмени определение № 253/25.03.2010 г. на НзРС по гр.д. № 802/2009 г. или  евентуално да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно, с оглед извършените от процесуалния представител действия, действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на даденото пълномощно. Претендира направените по делото разноски.

         По делото е постъпил писмен отговор от М. И. Р. и С.Ж.Р., чрез пълномощника им адв. С. ***, в който оспорват частната жалба и сочат същата за неоснователна. Сочат, че отговора по гр.д. № 802/2009г. на НзРС бил изготвен от адвоката, който сключил договор за правна помощ и му било подписано адвокатско пълномощно, преди да се прекрати производството по делото. Сочи, че поради направените от него възражения с отговора делото било прекратено с оттегляне на исковата молба. Счита, че разхода по делото е направен преди прекратяването му и с поведението си ищците са станали причина, ответниците да направят разходи по това производство. Сочи, че разходите са съобразени с Наредбата за адвокатските възнаграждения и не превишават максимално допустимия размер, така че не би могло да се иска намаляването му. Моли да се остави жалбата без уважение.

            Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения едноседмичен срок от страна, която има интерес от обжалване на определението. По делото е приложено гр.д. № 802/2009 г. на НзРС.

         От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         С искова молба от 18.12.2009г. Н.М.Р. е предявила иск по чл. 56 от ЗС против С.Ж.Р. и М.М.Р., с която иска ответниците да премахнат от двора на водоема в с. Маца, общ. Раднево, собственост на ищцата, намиращия се в имота товарен автомобил „Шкода Мадара” МТТМ5, който бил спрян от движение и е собственост на ответниците. Срещу исковата молба, в указания от съда срок, е постъпил писмен отговор, с който се оспорват претенциите от името на ответниците С.Ж.Р. и М.М.Р.. Подписите под отговора против депозирана искова молба са положени също от посочените двама ответници. Към отговора няма представен договор за правна помощ и/или адвокатско пълномощно, от което да става видно, дали ответниците са ползвали такава. Не са предявени претенции за присъждане на разноски с този отговор. С определение № 119/29.01.2010 г. производството по гр.д. № 802 по описа за 2009 г. на НзРС е спряно, поради наличие на преюдициален спор. С молба от 22.02.2010 г. Н.М.Р. е заявила, че оттегля подадената си искова молба и моли производството по дело № 802/2009г. на НзРС да бъде прекратено, тъй като ответникът на 06.02.2010г. е взел автомобила си, който е бил причина за завеждане на делото и представя протокол за предадени вещи от същата дата. С определение № 183/23.02.2010г. по гр.д. № 802/2009г. на НзРС е прекратено производството по гражданското дело, поради оттегляне на исковата молба с всички произтичащи от това законни последици. Определението е връчено на ответниците на 25.02.2010 г. На 01.03.2010г. адв. С. подава писмена молба до съда, с която моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв., като прилага адвокатско пълномощно и договор за правна помощ с дата 07.01.2010 г., като месецът  посочен като „01”  върху договора е поправен допълнително и многократно удебеляван.

По повод молбата на адв. С., като пълномощник на ответниците, по делото е депозиран отговор от ищцата Н.М.Р. на 16.03.2010г., в който излага становище, че претенцията за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Сочи, че нито преди спиране на производството, нито преди прекратяването му, ответниците са представяли доказателства  за разноски.

 С обжалваното определение № 253/25.03.2010 г. по гр.д. № 802/2009г. на НзРС е осъдена Н.М.Р. да заплати на ответниците разноски в размер на 300 лв.

От така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, но те следва да бъдат присъдени със съдебния акт, което означава, че най-късно до постановяването му трябва да са поискани и представени. В настоящия случай пълномощно по делото и договор за правна помощ не са представени до произнасяне на съда с окончателния съдебен акт, а именно определението за прекратяване на производството № 183 от 23.02.2010 г. Съдът не може да направи обоснован извод от представените по делото доказателства, а именно допълнително представения договор за правна помощ от 07.01.2010г., че същия е с достоверна дата, тъй като върху него има извършени поправки по отношение на месеца и съгласно чл. 178 ал.2 от ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци с оглед на всички обстоятелства по делото. Пълномощното и договора за правна помощ са частен документ подписан от лицата, които са ги издали, но без достоверна дата и няма данни, след като не е представен своевременно по делото до приключването му, за това, кога е бил издаден. Никъде по делото и в отговора на исковата молба не е посочено наличието на процесуално представителство и няма доказателства за ползване на правна помощ до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт с цитираното определение. Съдът констатира, че пълномощното с договора са представени, едва след като ответниците са били уведомени и им е било връчено определението за прекратяване от 25.02.2010 г., като молбата на пълномощника за присъждането им е депозирана една седмица по-късно. Освен, че не са представили доказателства за направени разноски за адвокатска помощ ответниците не са отправили и такова искане към съда, нито с отговора, нито с допълнителна молба, до приключване на делото, което е изискване по аргумент от ал.3 на чл. 78 от ГПК, защото съда не може да се самосезира. Разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложима в случая, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, след което е предприел действия по премахването на движимата вещ.

По изложените съображения, съдът намира искането за присъждане на разноски за неоснователно, а определението на РС – Нова Загора за неправилно, което следва да се отмени.

Предвид изхода на спора на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК основателни се явяват претенциите на ищцата за разноски в настоящото производство, които са доказани до размера от 150 лв. адвокатски хонорар и 15 лв. държавна такса и не е поискано намаляването им.

Мотивиран така и на основание чл. 278 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  Определение № 253/25.03.2010 г. по гр.д. № 802/2009г. на НзРС, с което е осъдена Н.М.Р. с ЕГН ********** *** Загора и съдебен адрес  гр. С. З., ул. „К.Г.” № * кантора *,, чрез пълномощника си адв. К.А.  да заплати на С.Ж.Р. с ЕГН ********** и М.М.Р. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски в размер на 300 лв. като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С.Ж.Р. с ЕГН ********** и М.М.Р. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.М.Р. с ЕГН **********, с посочен съд. адрес, направените във въззивната инстанция разноски в размер на 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: