ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 18.05.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 247 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 279 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от Т.А.Г. *** срещу разпореждане № 5258 от 23.04.2010 г. на Сливенския районен съд по ч. гр. дело 1969/2010 г., с което е отхвър­лено заявлението му от 22.04.2010 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осно­вание чл. 417, т. 9 от ГПК срещу издателя на запис на заповед П.К.Т. ***. Съдът е счел, че записът на заповед е нищожен и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като е издадена с падеж, определен по начин, различен от посочения в чл. 486 от ТЗ – със срок на предявяване, но не по-късно от 19.03.2010 г., а освен това след изтичането на срока за предявяване непредявеният менителничен ефект спира да удостоверява абстрактното вземане на приносителя срещу издателя. В диспозитива на разпореж­дането е посочено, че заявлението се отхвърля, тъй като записът на заповед е нередовен от външна страна – не е предявен.

            В частната жалба се заявява, че разпореждането е неправилно и съдържа вътрешни противоречия – съдът веднъж е приел в мотивите си, че записът на заповед е предявен за плащане на 19.03.2010 г., после навежда мотиви, че е нищожен, и накрая в диспозитива приема, че записът на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не е предявен. Според жалбоподателя от разпореждането в крайна сметка не може да се направи извод какъв е порокът на документа, мотивирал съда да отхвърли заявлението. Допълва се, че в конкретния случай падежът е на определен срок след издаването и записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, а в ТР 1/28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че непредявяването на менителничния ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя и да бъде издаден изпълнителен лист. В жалбата се сочат допълнително и две допуснати в обжалваното разпореждане очевидни фактически грешки, отнасящи се до номера на делото и името на заявителя.

            Частната жалба е подадена в срок от лице, което има интерес от обжалването.

            Към заявлението на Т.А.Г., подадено на 22.04.2010 г. до Сливенския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 9 от ГПК за сумата 1600 лв. ведно със законната лихва от деня на подаване на заявле­нието и разноските срещу П.К.Т., е приложен запис на заповед, издаден на 19.03.2009 г., с който издателят Т. се задължава срещу представяне на записа на заповед да заплати на Т.Г. неотменяемо и без протест сумата 1600 лв. в срок до 19.03.2010 г. Не е отбелязано записът на заповед да е предявен за плащане.

            От правна страна съдът намира следното:

            Представеният запис на заповед е издаден с падеж на определен ден (19.03.2010 г.). Изразът „срещу представяне на този запис на заповед” не означава, че записът на заповед е с падеж на предявяване, а изразява само идеята, че сумата се плаща на приносителя на документа. „В срок до...” означава, че срокът е в полза на длъжника и той има право да плати и по-рано, което е поначало така при всички срокове.

Записът на заповед няма и други недостатъци от външна страна, които да водят до извод за нищожността му. Тъй като е с падеж на определен ден, не е необходимо и да бъде предявен за плащане, за да удостоверява годно за изпълнение вземане – в този смисъл е и цитираното в жалбата тълкувателно решение.

Съобразно материалния интерес дължимата държавна такса пред тази инстанция е 16 лв., а жалбоподателят е внесъл 15 лв. Тъй като при издаване на заповед за незабавно изпълнение разноските по заповедното производство следва да се възложат на длъжника, целесъобразно е той да бъде задължен да заплати невнесената разлика направо по сметката на съда.

По горните съображения и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 5258 от 23.04.2010 г. на Сливенския районен съд по ч. гр. дело 1969/2010 г., с което е отхвър­лено заявлението от 22.04.2010 г. на Т.А.Г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осно­вание чл. 417, т. 9 от ГПК срещу П.К.Т. за сумата 1600 лв. ведно със законната лихва от датата на заявлението.

Връща делото на Сливенския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз осно­ва на документ по чл. 417 от ГПК срещу П.К.Т., ЕГН **********,*** *-*-*, с която да му бъде разпоредено да заплати на Т.А.Г., ЕГН **********,*** *-*-*, сумата 1600 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 19.03.2009 г., заедно със законната лихва върху главницата от 22.04.2010 г. до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер общо 401,00 лв., от които 51 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграж­дение и за издаване на изпълнителен лист на Т.А.Г. срещу П.К.Т. за тази сума.

Осъжда П.К.Т. да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд сумата от 1 лв., представляваща държавна такса за разглеждането на частната жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в двуседмичен срок от връчване на заповедта за незабавно изпълнение.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.