О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.06.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА        

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 561 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството се движи по реда на гл.ХІХ от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на Ж.В.Г. ЕГН ********** *** 19-В-28 против разпореждане за незабавно изпълнение от 10.03.2010г. по ч.гр.д. № 1068/2010г. на СлРС. В жалбата се твърди, че разпореждането, на основание на което е издадена заповед въз основа на документ по чл.417 № 776, е незаконосъобразно. Твърди се , че съдът при постановяване на обжалвания съдебен акт не се е съобразил с обстоятелствата, че заявителката Й.И. не разполага с процесуална възможност да предявява каквито и да е претенции от името и за сметка на физическото лице И.К. И.. Твърди се, че имотът по отношение на който е бил сключен договора за наем за вземането на който е депозирано заявлението за издаване заповед за изпълнение има характер на временна сграда по смисъла на чл.120 от ППЗТСУ и е собственост на лицата И.К. И. и Д. Д.Д., а нито едно то тези две лица не е предявявало претенции за неплатен наем. Твърди се, че И. и Д. не са упълномощавали никого за отдаване под наем на процесния имот. Сочи се, че по делото не са били представени доказателства, от които да е видно, че лицето И.К. И. и И.К.К. са едно и също лице, както и че заявителката е съпруга на И. или К., поради което е следвало съдът или да откаже издаването на исканата заповед за изпълнение или да остави без движение заявлението за отстраняване на тези неточности. Освен това е посочено, че в т.20 от наемния договор е предвидена възможност за едностранно прекратяване без предизвестие, което е следвало да мотивира съда да остави заявлението без уважение, тъй като е било възможно жалбоподателката да е прекратила вече наемното правоотношение. На последно място е посочено, че наемният договор не следвало да поражда правни последици, тъй като същият противоречал на сключения между съсобствениците И. И. и Д. Д. от 01.01.1993г. догжвжр, съгласно който двете страни поотделно нямат право да се разпореждат с имуществото, дейността, условията на работа в обекта, построен въз основа на разрешение за строеж № 115/1990г. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде отхвърлено направеното заявление. Претендират се деловодни разноски.

Ответницата по жалбата Й.С.И. не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

На 02.03.2010г. в РС – Сливен било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№ 4661. Заявлението било подадено чрез адв.М.П. в качеството му на пълномощник на заявителката Й.С. Й. ЕГН ********** ***. В заявлението било посочено, че заявителката претендира от длъжника Ж.В.Г. парично вземане в размер на 4200 лева, което се основава на неплатени месечни вноски по наемен договор вписан в Службата по вписванията при РС – Сливен под № 169 т.ІІ рег.№ 4435 от 31.07.2008г. Претенцията била за неплатени задължения по 14-месечни вноски, всяко по 300 лева за месеците от януари 2009г. до м.февруари 2010г. за лихва за забава по тези плащания в размер на 422,10 лева, както и деловодни разноски в размер на 373 лева. Със заявлението било поискано съдът да осъди длъжника да заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. Към заявлението бил приложен договор за правна защита и съдействие с клиенти Й.С.И. и И.К.К. *** с адвокатско дружество „Дякова и П.”. Бил приложен и договор за наем от 31.07.2008г., сключен между Й.С.И. лично и в качеството й на пълномощник на съпруга си И.К.К. и жалбоподателката Ж.В.Г.. Договорът за наем бил с нотариално заверени подписи на И. и Г.,*** т.ІІ от 31.07.2008г. Видно от договора за наем жалбоподателката И. се били споразумели И. в качеството си на наемодател да предостави на Г. в качеството й на наемател за временно и възмездно ползване собствената си ½ ид.ч. от сграда, находяща се в гр.Сливен, ул.”Антон И.” № 8 с площ от 78 кв.м., предназначена за търговия с идентификационен № 67338.530.141.8. Договорената месечна цена бил в размер на 300 лв., а срока за плащане бил до 11-то число на текущия месец в брой или по банкова сметка. ***странното му прекратяване без предизвестие всяка от страните да дължи неустойка в размер на тримесечен наем.

По делото е представено удостоверение за граждански брак № 004089/21.03.1982г., от което е видно, че И.К. И. с ЕГН ********** и Й.С.И. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 21.03.1982г.

Представено е и разрешение за строеж № 115/26.10.1990г., издадено на И.К. И. и Д. Д.Д. да изградят временна постройка в района на кв.”Розова градина” за фризьорски услуги.

На 10.03.2010г. била издадена Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На основание посочената заповед бил издаден и изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 200108370400296 на ЧСИ П.Г.. На жалбоподателката била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 06.04.2010г.

От представения с частната жалба договор от 01.01.1993г. между Д. Д. и И. И., т.2 е видно че страните са се били споразумели да не се разпореждат поотделно с имуществото, дейността, условията на работа в заведението.

На 07.04.2010г. в рамките на законоопределения двуседмичен срок била депозирана процесната частна жалба.

Частната жалба е депозирана в законния срок, от лице с правен интерес да обжалва процесния акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата обаче е неоснователна.

В разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК е посочено, че частната жаба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражение срещу разпореждането и може да се основава само на съображения извлечени от актовете по чл.417 от ГПК.В разпоредбата на чл.417 т.3 от ГПК е посочено, че заявителят може да поиска издаване заповед за изпълнение когато вземането му, независимо от неговата цена се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащи се в тях задължения за изплащане на парични суми или други заместими вещи. Към заявлението, депозирано от Й.И. е бил приложен договор за наем с нотариална заверка на подписите от 31.07.2008г. Жалбоподателката не оспорва факта на подписване на процесния договор за наем. Тя основава своите възражения на обстоятелството, че заявителката И. не е имала право да сключи договор за наем и че същата няма право да депозира заявление по този договор за наем, тъй като не е собственица на имота. На първо място следва да се отбележи,че съществуват достатъчно данни, които да обосноват извода на съда, че лицето И.К.К. и И.К. И. е едно и също лице. Това е така защото в приложените по делото писмени доказателства на всякъде е посочено едно и също ЕГН и един и същи адрес. Налице са и писмени данни, то които е видно , че Й.И. и И. И. са сключили граждански брак още през 1982г., т.е. преди издаване разрешението за строеж от 1990г. , което е индиция за съсобственост на имота като придобит в режим на СИО. Следва да се отбележи, че сключването на договор за наем няма характер на разпоредителна сделка, тъй като с него не се прехвърлят права на собственост.

Горните съображения на съда са само с оглед изясняване на фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване. Не съществува изискване в нормативната уредба наемодателят да е собственик на веща, която ще отдава под наем. Въпреки това е напълно възможно договора, сключен между лицето несобственик на веща, отдавана под наем да е валиден. Възможни са различни хипотези, които биха дали право на лице несобственик да отдава един недвижим имот под наем законосъобразно, но дори в конкретния случай заявителката И. да не е имала право да сключва договор за наем на процесния имот това не са обстоятелства, които е следвало да се проверят в заповедното производство. Това са възражения по същество, които могат да бъдат направени в исковото производство след подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и по тях двете страни биха ангажирали своите доказателства. Заповедното производство е строго формално. При него съдът преценява само от външна страна редовността на предоставените актове и в конкретния случай правилно е приел, че представеният договор за наем с нотариална заверка на подписите на страните от 31.07.2008г. е документ, който по смисъла на чл.417 т.3 от ГПК може да служи за основание за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото на жалбоподателката не следва да се присъждат деловодни разноски.

 

С оглед гореизложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1068 от 2010 г. по описа на Сливенски районен съд, по което е издадена Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.