О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № …

       Гр. С., 19. 05.  2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на деветнадесети  май, през две хиляди и десета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                                     СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                 

 

при секретаря…… и с участието на прокурора……………..………..  разгледа докладваното от … Гина Драганова   гражданско дело № 257 по описа за 2010 година и констатира:

 

Производството е по  чл.  274, ал.1, предложение 1 от ГПК.

Обжалвано е определение 16.03.2010г., постановено по гр.д. № 1076/2009г. на РС С., с което е  спряно производството по същото дело, „ до произнасяне на РС – С..

Против това определение е подадена частна жалба от адв. Л. Д. като процесуален представител на И.С.К. с ЕГН ********** и Ж.С.К.  с ЕГН **********,***.

В жалбата са наведени доводи, че след представяне на документи от ответната страна, които са оспорени от жалбоподателите – ищци, РС – С. не е решил спора, а е спрял производството по делото. Счита, че съдът следвало да приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК и да изключи от доказателствата спорните документи, които не били представени в оригинал и не следвало да спира производството по делото. Намира, че  обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени.

Ответниците по частната жалба не са подали отговор в законния срок .

Частната жалба е допустима, подадена е в срок по чл. 275 ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275 ал.2 от ГПК.

 

Като разглежда жалбата и съобрази становището на жалбоподателите и прецени данните по делото настоящият състав на ОС  намира за установено от фактическа страна следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателите иск, с посочено  правно основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД, против ЕООД”С.фарма” – гр.Варна,  за обезщетение за ползването на собствеността в размер на ½ ид.ч. от имот, представляващ търговски обект - аптека с площ 96.80 кв.м. в гр.С., ул. „Ц.О.” № *, партер за периода от 01.11.2007г. до 28.02.2009г

Ответната страна, по  предявения от нея насрещен иск, е представила  копие от касова бележка № 6/20/13.08.2008г. на стойност 1 114.00 лв. и № 6/20/31.07.2008г. на стойност 1 000 лв., съответно лист 36 и 27 от гр.д.№ 1076/09г. на РС – С.. Тези „копия” са били оспорени от  другата страна – жалбоподателите.

След като жалбоподателите са оспорили представените с насрещния иск писмени доказателства - посочените разписки,  е поискано те да бъдат представени в оригинал. В с.з. проведено на 23.06.2009г. по делото, РС е  извършил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест на двете страни по спора.  Посочил е, че предявения  насрещен иск е бил придружен с копие от разписка „запис 13.08.2008г. за сумата 1 114 лв.”. Жалбоподателите са оспорили тази разписки: - № 6/20/31.07.2008г. на стойност 1 000 лв. и – запис от 13.08.2008г. за сумата 1 114лв., че другата страна-жалбоподателите са поискали да се представят оригиналите им и с определение, държано в същото с.з. съдът, е задължил ответната страна да представи всички пощенски записи в оригинал, като е вписал в протокола и предупреждението, че в противен случай съдът ще приеме за доказани фактите и обстоятелствата, установени от ищцовата страна.

 В следващото с.з., след приемане на заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е уважил искането, за изпращане  на РП – С. посочените разписки № 6/20/13.08.2008г. на стойност 1 114 лв. и № 6/20/31.07.2008г. на стойност 1 000 лв., лист 27 и 36 от гр.д. № 1076/09 г. на РС – С. с цел „ да се установи дали същите са автентични и съществуват ли оригинали и „с цел изследване действителността на тези разходи” , тъй като в тях е записано „вярно с оригинала,” който е представен от процесуалния представител на ответниците по делото”, които са ищци по насрещния иск./ арг. Протокол от с.з. 22.01.2010г. по гр.д. № 1076/09г. на РС-С./.

 Фактически по делото не е констатирано „престъпно обстоятелство”, а оригиналите на оспорените копия от посочените разписки, страната, която иска да черпи права от тях, не е представила на съда  за сравнение.

В с.з. проведено на 22.01.2010г. , съдът изрично е обсъдил  изявленията на двете страни по спора, включително и в частта за спиране производството по делото и с мотивирано определение, държано в същото с.з. е отказал спиране на производството по делото. Дал е ход по същество и е обявил, че ще произнесе решението си на 01.03.2010г.  Решение на тази дата по делото не е постановено.

С определение от 16.03.2010г. РС – С. е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 229 ал. 1, т.5 от ГПК, производството по делото следва да се спре и го е спрял.

 

Това определение, предмет на частната жалба, е държано в закрито с.з., проведено на 16.03.2010г. Съдът е  спряно производството по делото „ на основание разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК”. Посочено е, че „по гражданското дело са разкрити престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на гражданския спор”.

Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, „когато при  разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор”, делото се спира.

В настоящия случай няма разкрити „престъпни обстоятелства” по смисъла на закона. Оспорени са копия от представени писмени доказателства, за които няма открито производство по оспорването им, съгласно разпоредбата на чл.193 от ГПК, но съдът е предупредил представилата ги страна за неблагоприятните последици, ако не представи оригиналите./чл.161 от ГПК/.

За да се приеме, че е налице престъпно обстоятелство, което е прието в процесуалния закон като  основание за спиране на производството, е  необходимо в хода на производството да е: 1.-  разкрито престъпно обстоятелство и 2. -установяването на това обстоятелство да има значение за изхода на гражданския спор. В случая нито една от предвидените в разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК предпоставки не е налице. Действителността на представените в производството пред първоинстанционния съд разписки, след като са били оспорени, съдът е изискал от страната, която ги е представила, да представи техните оригинали. Предупредена е страната, че при непредставяне на оригиналните разписки, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161от ГПК  и ще приеме, че  не са установени посочените в тези копия плащания, т.е. ще приеме, че твърденията на другата страна е правилно и доказано. Дали Районна прокуратура  С. ще установи или не, „ дали същите са автентични и съществуват ли оригинали”   с цел изследване действителността на тези разходи”, няма да се отрази на постановеното по делото решение. Съдът следва са се произнесе, по първоначално предявения и по насрещния иск, като приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и изключи  оспорените копия от разписки, защото страната, която иска да се ползва от тях, но – задължена изрично от съда, не е представила оригиналите за сравнение.

„Действителност на тези разписки”, както е посочил РС – С., не се отразява на решението, което е следвало да постанови РС – С. по предмета на спора. След като страната, която е представила „копие от разписките”, не е представила  на съда оригиналите за сравнение,   тя не може да се ползва от тези доказателства и претенцията в тази част остава недоказана, при положение, че няма други доказателства установяващи същата, както по основание, така и по размер.

Даже и в по-късен момент да се образува досъдебно  производство от РП – С., постановеното от РС – С. решение по съществото на спора, може да бъде отменено по смисъла на чл. 303  ал.1 т.2, предл.1 от ГПК.

В трайната си практика ВКС приема, че „ Само по себе си образуването на досъдебно производство срещу едната от страните в гражданския спор, вкл. по повод твърдения за  извършени действия, касаещи  представен  и приет като доказателство по делото частен документ, не обуславя наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки за спиране на производството.”

В случая няма образувано даже и досъдебно производство и липсва основание за спиране на производството пред първата инстанция.

По тези съображения се приема, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1076/09г. на РС – С. и постановяване на решение по същото.

 

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение на РС – С., държано в закрито заседание, проведено на 16.03.2010г. по гр.д. № 1076/2009г. , с което производството по делото е спряно  до „произнасяне на Районна прокуратура С.”, като неправилно и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1076 по описа за 2009г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: