О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.05.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА        

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 258 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството се движи по реда на гл.ХІХ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на „ПЛАСТФОРМ”- 2004 ООД, представлявано от Д.И.Д. ЕГН ********** ***, против Определение № 999/24.03.2010г. по ч.гр.д. № 809/2010г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отменено допуснатото с определение № 562/16.02.2010г. обезпечение на бъдещ иск на жалбоподателя с цена 7 579,22 лв. против ЕТ „П.Н.”***. В частната жалба се твърди, че неоснователно съдът е отменил допуснатото обезпечение, тъй като в дадения от него срок – на 05.03.2010г. жалбоподателят е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което е изпълнил изискването да депозира бъдещия иск, по който е допуснато обезпечението. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

          Ответникът П.Н. ЕТ не изразява становище по частната жалба.

          Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

          На 16.02.2010г. била депозирана молба от жалбоподателя с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 от ГПК. В молбата си жалбоподателят посочил, че се намира в търговски отношения с ответника по бъдещия иск ЕТ „П.Н.” и че същата му дължи по неизплатени фактури 381/2008г., 383/2008, 385/2008 и 386/2008г. общо сумата от 7 579,22лв. За установяване основателността на вземането били приложени заверени копия от посочените по-горе фактури. По така депозираната молба с определение № 562/16.02.2010г. Сливенският районен съд допуснал обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор до размера цената на бъдещия иск върху банковите сметки на ЕТ „П.Н.” в конкретно посочени банки. С това определение съдът определил 20-дневен срок на молителя за предявяване на бъдещия иск. Определението било съобщено на жалбоподателя на 19.02.2010г. На основание на посоченото определение била издадена обезпечителна заповед от 19.02.2010г.

          На 24.03.2010г. било постановено обжалваното определение № 999. С него съдът отменил допуснатото обезпечение, тъй като след извършена проверка не бил установил в указания от него срок жалбоподателят да е депозирал искова молба по обезпечения иск.

          Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 31.03.2010г. и в законоустановения едноседмичен срок – на 06.04.2010г. била депозирана процесната частна жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

          Съгласно разпоредбата на чл.390 ал.1 от ГПК може да се иска обезпечение на иск и преди предявяването му пред родово компетентния съд. В чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките, които следва да бъдат налице за уважаване на обезпечението по непредявен иск. /и по предявен такъв/. В разпоредбата на чл. 390 ал.2 от ГПК е посочено, че тогава, когато съдът уважи искането за обезпечаване на бъдещ иск, той следва да определи на страната, искаща обезпечението и срок не по-дълъг от един месец, в който тя следва да предяви иска. В конкретния случай съдът е определил на жалбоподателя 20-дневен срок, в който той е следвало да депозира искова молба относно твърденията изложени в молбата за допускане на предварително обезпечение. Жалбоподателят е следвало да предяви иск до 11.03.2010г. Предявяването на иска е следвало да стане по общия исков ред, а не чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Производството по издаване на заповед за изпълнение е особено неисково производство. При него няма състезателност и дори да бъде издадена заповед за изпълнение, длъжникът по заповедта може да я оспори, което като последица води до нов срок, в който заявителят може и следва да депозира искова молба по общия исков ред, в противен случай следва да се отмени заповедта . Самият жалбоподател е посочил, че няма депозирана искова молба по общия исков ред, а единствено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

          С оглед гореизложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е изпълнил в определения от съда срок задължението си да предяви искова молба по общия исков ред, поради което правилно и законосъобразно съдът е отменил допуснатото обезпечение. Обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.   

С оглед гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА определение № 999 от 24.03.2010г. по Ч.гр.д. № 809/2010г. по описа на Сливенски районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Определението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.