ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 21.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни 2010 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 272 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 423 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            Постъпило е на 14.05.2010 г. възражение от Д.И. *** срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 157/2010 г. на Сливенския районен съд в полза на „Топлофикация – Сливен” ЕАД за цената на топлоенергия, доставена в жилище на ул. „Н.К.” в С...

            Във възражението (наречено от подателя „молба”) се заявява, че на 19.04.2010 г. подателят е научил от дъщеря си за издадена срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а след справка в РС – Сливен е узнал, че заповедта е била връчена на непознато за него лице и на различен от постоянния му адрес. Заявява се още, че длъжникът е с увреден слух и множество хронични заболявания и причинената от това невъзможност да осъществява социални контакти му е попречила своевременно да узнае за заповедта и да възрази срещу нея, но той никога не е бил собственик на имота, за който е начислено задължението – имотът е собственост на неговата дъщеря.

            По делото се установява, че на 16.04.2009 г. до Сливенския районен съд е подадено заявление от „Топлофикация – Сливен” ЕАД – гр. Сливен за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.И.И. за сумата от 1064,16 лв. главница, 274,87 лв. мораторна лихва и законна лихва от датата на заявлението – цена на топлоенергия , доставена за периода 30.11.2004 г. – 30.09.2008 г. в жилище в гр. С. на ул. „Н.К.” *. Съдът е допуснал издаване на заповед и тя е изпратена на адреса на това жилище, на който адрес е връчена на 23.04.2009 г. на живеещата там Д. Р. с отбелязване „квартирант”.

            На 16.04.2010 г. на длъжника Д.И. е връчена от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение на задължението.

Постоянният адрес на длъжника е в гр. С., ул. „Р.*. Жилището на ул. „Н.К.” * е придобито през 1995 г. чрез покупка от малолетната тогава дъщеря на И., представлявана от него.

Горните факти се установяват от документите по ч.гр.д. 157/2010 г. на РС – Сливен и от приложените към възражението писмени доказателства (покана за изпълнение, копие от личната карта на длъжника и копие от нотариален акт от 1995 г.).

От правна страна съдът намира следното:

За да е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение, следва тя да е връчена на длъжника лично, да е връчена на негов домашен или на друго лице, което живее на неговия адрес, или да е било залепено уведомление на постоянния му адрес. Без съмнение заповедта не е връчена лично и уведомление на постоянния адрес не е залепвано. Установи се и че постоянният адрес на И. не съвпада с адреса на жилището, за което се отнася задължението и в което на Р. е връчена заповедта.

Когато говори за домашни или за лица, живеещи на същия адрес, чл. 46 от ГПК няма предвид непременно постоянния адрес на длъжника, но във всички случаи това трябва да е адрес, на който длъжникът живее. В същото време длъжникът отрича да живее на този адрес и по делото няма данни да е живеел наистина на него към момента на връчването на заповедта, като е видно, че жилището, собственост на неговата дъщеря, в този период е било отдадено под наем на Д. Р.. Следва да се приеме, че заповедта не е била връчена на никое от изброените в чл. 46, ал. 2 лица и следователно са налице условията на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По горните съображения и на основание чл. 423, ал. 3 и 4 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Приема възражението на Д.И.И., ЕГН **********,***, срещу заповед № 1102/17.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело № 157/2010 г. на Сливенския районен съд и спира изпълнението на заповедта.

Връща делото на Сливенския районен съд за продължаване на производ­ството с даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК на молителя.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.