О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 16.06.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          С.ският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА        

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 279 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на адв. M.в качеството на процесуален представител на „Общинска охрана и СОТ - С.„ ЕООД със седалище гр. С., ул. „Ц.О.” № * против определение  от 17.03.2010 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Б.И.Д. ЕГН **********о***, Б.А.Б. ЕГН ********** ***, Е.М.Е. ЕГН ********** ***, И.А.Х. ЕГН ********** ***, обб. С., ул. „К.М.” № *, Н.А.Й. ЕГН ********** *** К.” *-*-*, С.Е.К. *** и С.Е. *** сумата от 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Посочено е, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил разпоредбите на Наредба № */2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че дължимият адвокатски хонорар за всеки един от ответниците е 150 лв., като в случая е следвало да се присъдят общо 150 лв. след направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

          По делото е депозиран писмен отговор от адв.П. пълномощник на Б.Д., Б.Б.,  Е.Е., И.Х., Н.Й., С.Е.К. и С.Е.С., в който същата е посочила, че частната жалба е неоснователна а обжалваното определение е постановено при съобразяване разпоредбите на чл. 78 ал. 5 от ГПК, чл. 36 от Закона за Адвокатурата, чл. 7ал. 2 т. 4 и § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № */2004 г. за адвокатските възнаграждения. Моли се определението да бъде потвърдено като законосъобразно.

          От представените по делото доказателства се установи следното от фактическа страна: На 12.10.2009 г. била депозирана искова молба от жалбоподателя против Б.Д., Б.Б., Е.Е., И.Х., Н.Й., С.К. и С.С., с която било поискано всеки един от тях да запати сумата от 152.38 лв., ведно със законната лихва – дължима сума по договор за охрана на селскостопанска продукция. По делото са представени договори за правна защита и съдействие №№ *99, 698 и 697 от 11.02.2010 г., с които ответниците по иска са договорили адвокатски услуги с адв. П. и са заплатили всеки сумата от по 150 лв. като единствено по първия договор № *99 от договореното възнаграждение 350 лв. са били заплатени 300 лв. Този договор е бил сключен между Н.Й., С.К., С.С. и адв. П.. Договорът за правна защита и съдействие № *98  бил сключен между Е.Е., И.Х. и адв. П., а договорът за правна помощ № *97 бил сключен между Б.Д. ***. на 12.02.2010 г. процесуалният представител на ищците адв.М. направила  отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК във връзка с което поискала да бъде намалено и договореното адвокатско възнаграждение между ответниците и процесуалния представител адв.П.. С обжалваното определение от 17.03.2010 г.  СлРС осъдил жалбоподателя да заплати на ответниците по иска общо сумата от 900 лв.

          Определението било връчено на жалбоподателя на 22.03.2010 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок – на 29.03.2010 г. била депозирана процесната жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.  

В разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК е посочено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, каквато е настоящата хипотеза, поради извършеното оттегляне на иска. В ал.5 от чл. 78 ГПК е предвидена възможност за намаляне на договореното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Посочено е, че такова намаляне може да бъде направено по искане на една от страните, но след като съдът съобрази разпоредбите на чл. 36 от Закона за Адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36 от Закона за Адвокатурата ал.2 посочва, че размерът на възнагражденията се определя в Договор между адвоката и клиента и че той не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Наредбата, която регламентира тези отношения е № */2004 г. В разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.1 от същата е посочено, че за защита по дела с определен материален интерес до 1000 лв., дължимото възнаграждение е минимум 100 лв. В допълнителните разпоредби на Наредба № * § 2 е посочено, че тогава когато съдът прилага разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК не може да намали договореното адвокатско възнаграждения до размер по-нисък от трикратното възнаграждение посочено в наредбата. Т.е. дори да приеме, че делото по което е постановено обжалваното определение, не е представлявало фактическа и правна сложност, съдът не би могъл да намали договореното адвокатско възнаграждение до по-малко от 300 лв. предвид разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 1 и § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № * за адвокатските възнаграждения.  По делото са представени 3 договора за правна помощ, като по всеки един от тях на адв. П. за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение от 300 лв. Това възнаграждение не би могло да бъде намалено под този размер.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2010 г. по гр.д. № 4418/2009 г. по описа на С.ски районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Определението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.