О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Сливен, 11.06.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 281 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК

 

         Образувано е по жалба на юриск. Р. в качеството и на процесуален представител на Община Сливен , длъжник по изп.д. № 20107680400018 против действията на ЧСИ М. изразяващи се в отказ да намали адвокатското възнаграждение на взискателя по делото. В жалбата се сочи, че определеният размер за адвокатско възнаграждение – 1231.73 лв е прекомерно висок с оглед фактическата и правна сложност на делото , а Община Сливен доброволно е извършила превод на дължимата по изпълнителното производство сума като по този начин пълномощникът на взискателя не е извършвал други действия по изпълнителното дело освен да подготви документите за образуването му . Това обосновавало искането на жалбоподателя за намаляне на договореното адвокатско възнаграждение и до неприлагането на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Сочи , че в тази насока била налице трайна практика на СлОС – Р 219/ 08.06.2009 г. по ч.гр.д. 317 / 2009 г., Р 223 / 08.06.2009 г. по ч.гр.д. 342 / 2009 г. и Р 140 / 19.04.2010 г. по ч.гр.д. 142 / 2010 г. Моли се отказът на ЧСИ да намали договореното между взискателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера предвиждан като минимален в закона .

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ е посочил, че не е в неговите правомощия да намали адвокатското възнаграждение на взискателя .

         Взискателят по изпълнителното дело не изразява становище.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         На 15.01.2010 г. при ЧСИ М. била депозирана молба от Д.В.В. ***. С молбата бил представен изпълнителен лист от 13.01.2010 г. , с който Община Сливен била осъдена да заплати на взискателя сумата от 2 736.12 лв. главница, представляваща претърпени имуществени , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2008 г. и разноски в размер на 711.50 лв. Към молбата за образуване на изпълнителното производство бил приложен Договор за правна защита и съдействие № 3260 / 15.01.2010 г. между взискателя В. и адв.Попова по който била договорена и заплатена сумата от 1231.73 лв. На 21.01.2010 г. била връчена поканата за доброволно изпълнение . На 22.02.2010 г. било извършено частично доброволно погасяване на задължението в размер на 3867.71 лв.

На 14.04.2010 г. длъжникът депозирал молба до ЧСИ за намаляне на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. С резолюция от 15.04.2010 г. ЧСИ отказал да намали договореното възнаграждение за правна защита и се разпоредил отказът да се съобщи на длъжника . Това било извършено на 23.04.2010 г.

         Процесната жалба е депозирана на 30.04.2010 г. – в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК срок.

         Частната жалба е процесуално недопустима . Същата е подадена в срок, но са обжалвани действия от длъжника , които не подлежат на обжалване .

         В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК изрично са изброени действията извършвани от СИ , които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство . Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В настоящия случай действието , което се обжалва е отказът на ЧСИ да намали договореното между взискателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение. Това действие не подлежи на обжалване от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

         Следва да се отбележи , че в посочените в жалбата Р 219/ 08.06.2009 г. по ч.гр.д. 317 / 2009 г. и Р 223 / 08.06.2009 г. по ч.гр.д. 342 / 2009 г. , СлОС е допуснал разглеждане на частна жалба по отношение размер на адвокатско възнаграждение , но с жалбоподател – взискателя по изпълнението . Това е така защото при отказ на СИ да се произнесе по искане на взискателя за събиране на суми договорени за адвокатско възнаграждение по същество е налице отказ да се извърши изпълнително действие във връзка със събиране на вземането му , което е действие подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 435 ал. 1 от ГПК.

По тези съображения, съдът  

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на юриск. Р. в качеството и на процесуален представител на Община Сливен длъжник по изп.д.№ 20107680400018 по описа на ЧСИ М., като процесуално недопустима .

 

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 281 по описа на Сливенския окръжен съд за 2010 г. поради недопустимост на жалбата.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен дневен срок от получаване на съобщението пред БАС .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ :