ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 10.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева ч. гр. дело № 287 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

            Постъпили са частни жалби от С.Й.П. и В.Т.П. срещу определение от 16.03.2010 г. по гр. дело № 2961/2007 г., с което съдът е определил дължимите от двамата държавни такси по иск за развод с правно основание чл. 99 от СК (отм.), по което страните са се споразумели по въпросите за имуществото, и фамилното име, както и че не си дължат издръжка. Съдът е определил В.П. да заплати държавна такса от 83,97 лв., а С.П. – 641,55 лв.

            В частната жалба на С.П. се заявява, че съдът погрешно е приел, че целият имот се поставя в неин дял и е определил държавна такса в размер 2% от стойността на целия имот. В действителност според жалбоподателката държавната такса трябва да се определи върху стойността на придобитата от нея със споразуме­нието 1/4 ид.ч. от имота. Другата 1/4 ид. част е нейна собственост по силата на съпру­жеската имуществена общност, а останалата 1/2 от имота не е собственост на съпрузите.

Аналогични съображения се сочат и в жалбата на В.П., с тази разлика, че поставеният му в дял имот е бил собственост изцяло на бившите съпрузи и жалбоподателят счита, че таксата трябва да се определи върху стойността на 1/2 от имота.

            Частите жалби са допустими, но само първата от тях е частично основателна.

Държавната такса следва да се определи не върху стойността на допълнително придобитото от съпрузите (както се определя например данъкът при придобиване на недвижим имот или нотариалната такса при сделка), а върху цялата стойност на поставеното им в дял имущество. Една от целите на споразумението е да замести и предотврати бъдеща делба, а при делба държавните такси се събират от съделителите също върху стойността на цялото поделяемо имущество. „Поставено в дял” на съпруг или съделител е не само онова имущество, което той преди делбата или споразуме­нието не е притежавал и едва сега придобива, а цялото имущество, което след делбата или споразумението ще бъде негова собственост.

Неправилно определена е само държавната такса, дължима от Сл. П.. Тя е изчислена като 2 на сто от 32 077,30 лв., колкото е данъчната оценка на целия имот, докато по време на брака съпрузите са придобили само 1/2 идеална част от него (другата 1/2 ид.част е собственост на тяхната дъщеря) и само тази 1/2 е предмет на споразумението. Държавната такса, която Сл. П. е осъдена да заплати, следва да се намали наполовина.

По изложените вече съображения частната жалба на В.П. е неосно­вателна.

Поради това и на осн. чл. 278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определението от 16.03.2010 г. по гр. дело № 2961/2007 г. на Сливен­ския районен съд в частта, с която С.Й.П. е осъдена да заплати държавна такса по делото – за разликата над 320,77 лв.

Потвърждава определението в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.