О П Р Е Д Е Л Е Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 07.07.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на седми юли, две  хиляди и десета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

         като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз. гр.д. № 293 по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 418 ал. 4 вр. чл. 274 ал. 1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по  частна жалба „Юро банк” и „Еф Джи България” АД ЕИК 000694749, представлявано от Изпълнителните директори А.В.Я. и П.Н.Д., със съдебен адрес: гр. С., район Т., ул. „Т.” № *, ет.*, ап.*, чрез пълномощник адв. С.Ч. от САК срещу разпореждане от 12.02.2010г. по ч.гр.д. № 5551 на Районен съд, гр. Сливен, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.К.М. с ЕГН ********** *** – длъжник по договор за издаване на кредитна карта „VISA” от 14.06.2007г. за сумата от 616,97 лв., от които 547,26 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 30.12.2009г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 69,71 лв. за периода от 14.06.2007г. до 10.12.2009г., както и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 240 лв. за адвокатски хонорар. В жалбата се навеждат основания, сочещи неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Сочи се, че разпореждането в частта, с която се отказва издаване на заповед за изпълнение е недопустимо, тъй като в процесния случай заявлението отговаряло на изискванията на чл. 410, искането не е в противоречие със закона и добрите нрави и длъжникът имал постоянен адрес и обичайно местопребиваване на територията на Република България. Счита, че в разпоредбата на чл. 418 ал.2 от ГПК се изисква изпълнителният лист, а не заповедта за изпълнение, да се издава след проверка дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Т.е., счита, че ако документа не е редовен от външна страна, съдът следва да откаже да допусне предварително изпълнение на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, но не и да не издаде заповед за изпълнение. Сочи, че с оглед процесуална икономия е въведено производството за издаване на заповед за изпълнение в ГПК и при липса на възражение от страна на длъжника може да се издаде изпълнителен лист, въз основа само на твърдение на заявителя, при което в производството по чл. 410 и чл.  415 от ГПК не се представя документ по чл. 417 от ГПК. Счита, че представеното извлечение по сметката удостоверява размера на вземането на банката от кредитополучателя, а договора за предоставяне на кредитна карта е основанието, от което произтича това задължение. Счита, че съдебния състав, постановил обжалваното определение не се е аргументирал защо в документа по чл. 417 т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, трябва да бъдат описани в детайли незаплатените две последователни вноски от длъжника по делото, въз основа на които в полза на банката възниква правото да развали договора и обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо и дължимо. Счита, че в извлечението от счетоводните книги се съдържа информация за кой клиент на банката се отнася, по кой договор за банков кредит и за дължимия общ размер на сумата с посочени главница и лихви, което следвало да обуслови извод за наличие на документ посочен в чл. 417 т.2 от ГПК. Посочва, че договора за кредит носи подписите на длъжностните лица на банката и е подпечатан с неин печат, поради което е редовен от външна страна документ. Сочи за неправилно становището на съда, че по делото липсва документ, който да се установи, че с месечното извлечение, банката разваля сключения с длъжника договор и счита цялото му задължение за предсрочно изискуемо и връчено на ответника. Сочи, че месечното изявление, приложено към заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдържа волеизявление на банката, че обявява цялото задължение на картодържателя за предсрочно изискуемо и това извлечение е доставено до картодържателя с обикновена поща до адреса, посочен в заявлението. Сочи, че в общите условия на банката – чл.18 т.1 за издаване и използване на кредитна карта – „VISA” е уговорено, че ако в 60-дневен срок от изпращане на посоченото извлечение банката не получи писмено уведомление от картодържателя, че не е получил месечното извлечение, същото се счита доставено до адресата. Счита, че липсата на писмено уведомление от длъжника до банката за неполучаване на месечно извлечение е доказателство относно това, че банката е изпратила и длъжника респективно е получил месечното извлечение, с което кредита е обявен за предсрочно изискуем. Моли да се отмени обжалваното разпореждане на Районен съд, гр. Сливен като се постанови издаване на заповед за изпълнение и допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу Г.К.М. *** за сумата общо 616,97 лв. със законните последици. Претендира направените разноски.

         Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения едноседмичен срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалване на разпореждането.

По делото не е постъпил отговор или възражение против жалбата от Г.М. в указания срок.

Към делото е приложено ч.гр.д. № 5551/2009 г. на Сливенски районен съд.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2009г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение от „Юро банк” и „Еф Джи България” АД с ЕИК 000694749, представлявано от Изпълнителните директори А.В.Я. и П.Н.Д. със съдебен адрес: гр. С., район Т., ул. „Т.” № *, ет.*, ап.*, чрез пълномощник адв. С. Ч.Б. от САК против Г.К.М. с ЕГН ********** *** за сумата 616,97 лв., от които 547,26 лв. главница и 69,71 лв. лихва от 14.06.2007г. до 10.12.2009г. като паричното вземане е посочено по договор за издаване на кредитна карта – „VISA” от 14.06.2007г. като се иска да заплати и деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение. Като допълнителна информация от заявителя е посочено, че банката е упражнила правото си да развали договора за издаване и използване кредитна карта поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения и за развалянето на договора, картодържателя е уведомен от банката с месечно извлечение от сметката. Моли се, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за цялото вземане, но не е посочен размера на дължимите вноски.

От представеното по делото копие от заявление на договор за издаване и използване на кредитна карта виза от 14.06.2007 г. се установява, че е сключен между страните на 07.06.2007 г. и е издадена кредитна карта  “VISA” електрон с 24 часов лимит за теглене в брой на сумата 1000 лв., като минималната месечна вноска за плащане е 5%, минимум 20 лв.

От представеното по делото месечно извлечение за кредитна карта виза се установява, че минималното плащане за Г.М. по кредитна карта № 479001 е 616,97 лв. като датата на извлечението е 11.05.2009г. и крайния срок за плащане е 11.05.2009г. като дължима сума за предходен период е посочено -0,00 лв., общо плащане за периода -0,00 лв. и минимално плащане от 12.05.2009г. до 11.05.2009г. се иска от 500 лв., с посочени две лихви при покупки 17,90% и при теглене в брой 18,90%. Най-отдолу е посочено, че уведомяват клиента на основание чл.17 т.1 б.”а” във вр. с чл.17 т.2 от общите условия на договор за издаване на кредитна карта виза, че прекратяват същия и на основание чл.17 от същия договор считат цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Няма данни месечното извлечение да е изпратено и получено от длъжника.

От представеното извлечение от счетоводни книги се установява, че по кредитна сметка № 5414936790141026 на Г.К.М., картодържател по договор за кредитна карта от 14.06.2007г. е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лв. и  към 10.12.2009г. задълженията на картодържателя по цитирания договор за кредитна дата възлизат общо на 619,97 лв., от които главница 547,26 лв. и договорена лихва 69,71 лв. за периода от 14.06.2007г. до 10.12.2009 г. В извлечението не са посочени минималните месечни вноски и по кои две последователни месечни извлечения и в какъв размер суми не са внесени.

От представените по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 417 т.2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането независимо от неговата цена се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват взимания на държавните учреждения, общините и банките. Съгласно чл. 418 ал.1 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Разпоредбата на ал.2 на чл. 418 от ГПК предвижда изпълнителният лист да се издава, след като съда провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С подаденото заявление в настоящия случай заявителят е поискал да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК поради невнасяне на две последователни месечни вноски по договор за кредитна карта “VISA” на обща стойност 1000 лв. От представените по делото писмени доказателства не се установи кои две последователни вноски, посочени в заявлението не са платени, в какъв размер и за какъв период, за да възникне в полза на банката право да развали договора и да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо. От представеното месечно извлечение не се установява надлежното уведомяване на картодържателя, установено в чл.17 т.2 от общите условия, което е условие за обявяване вземането за предсрочно изискуемо. Банката по никакъв начин не удостовери и пред настоящата въззивна инстанция, че клиентът е получил месечното извлечение за предсрочно изискуемо задължение, нито каквото и да е уведомление от банката за дължимост на вноските.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като в договора за кредит бил посочен кой е длъжника и същия носил подписите на длъжностните лица и банката, то той е бил редовен от външна страна. Представеният договор за кредит и извлечението от счетоводните книги не могат да установят предсрочната изискуемост на вземането, а само наличието на договор между тях, при което заявлението се явява нередовно от външна страна.

 Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че ако документа не е редовен от външна страна, съдът следва да откаже да допусне предварително изпълнение на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, но не и да не издаде заповед за изпълнение. Презумпцията на ал.2 от чл. 418 от ГПК изисква не само документа да е редовен от външна страна, но и да удостоверява подлежащо на изпълнение взимане срещу длъжника, при което изпълнителния лист се издава заедно със заповедта за изпълнение. В настоящия случай съда констатира нередовност на заявлението и липса на данни от месечното извлечение за настъпила изискуемост на задължението, поради което няма как да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че кредитополучателя следвало да се счита уведомен, след като не е уведомил банката писмено, че не е получил месечното извлечение. Това е отрицателен факт, който не може да се доказва от длъжника. Банката е тази, която трябва да удостовери, че изявлението за предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до кредитополучателя.

По изложените съображения, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено, а разпореждането на Сливенски районен съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 419 от ГПК, Сливенският окръжен съд

          

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.02.2010г. по ч.гр.д. № 5551 по описа за 2009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Юро банк” и „Еф Джи България” със седалище: гр. София, за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на парично задължение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги на банката срещу Г.К.М., в качеството й на картодържател по договор за кредитна карта от 14.06.2007 г., както и в частта за разноските като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На основание чл. 280 ал.2 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сочи, че неправилно е становището на съда, че по делото 

 

 

 

„ДСК Лизинг” АД  с ЕИК 131415749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, бул. „Ал.Стамболийски” № 101, МОЛ – София, София Тауър, ет. 4, чрез юриск. Ирина Александрова Ефремова – Радева, срещу Разпореждане № 3932/26.03.2010  г., с което е оставено без уважение заявлението им за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Ютилитис” ЕООД и  Петранка Панайотова Нанева за парично вземане по запис на заповед от 09.01.2006 г. В жалбата се навеждат основания сочещи неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Счита, че неправилно решаващия съд е приел, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна и съответно не удостоверява, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и че не е предявен на издателя и авалиста, поради което вземането по  ценната книга не изискуемо. Сочи се, че извода на съда за нередовност от външна страна не е мотивиран, а от приложения документ станало видно, че съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 и 536 от ТЗ. Посочва, че представянето на оригинала на запис на заповед е необходимо едва при издаването на изпълнителния  лист, за да бъде извършено отбелязването по чл. 418 ал.2 от ГПК. Сочи, че  ценната книга е предявена на издателя и авалиста посредством нотариална покана рег. № 3884 том І акт № 184 от 15.05.2009г. на Нотариус рег.№ 092 на НК, която прилага към жалбата. Счита, че при записа на заповед предявяването по правната си същност е покана за изпълнение на вече поето задължение и като такава може да се направи и неформално чрез нотариална покана. Сочи за неправилен изводът на РС за липса на предявяване и че вземането по записа на заповед не е изискуемо. Моли, да се отмени като незаконосъобразно цитираното разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 1453/2010 г. на РС – Сливен и да се върне делото на РС с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира направените по делото разноски.

         Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения едноседмичен срок от страна, която има правен интерес от обжалване на разпореждането.

         По делото е приложено гр.д. № 1453/2010 г. на СлРС.

         От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         На 25.03.2010 г.  „ДСК Лизинг” АД с ЕИК 131415749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, бул. „Ал.Стамболийски” № 101, МОЛ – София, София Тауър, ет. 4, със законен представител Даниел Николаев Величков, чрез юриск. Ирина Александрова Ефремова-Радева е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника „Ютилитис” ЕООД с ЕИК 119617155, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Княз Батенберг” № 3 ет.5 ап.10 със законен представител и солидарен длъжник Петранка Панайотова Нанева с ЕГН ********** за парично вземане в размер на 2 812 евро, произтичащо от запис на заповед за сумата от 9 719 евро, издаден на 09.01.2006 г.  в полза на „ДСК Лизинг” АД.

По делото е приложено ксерокопие на запис на заповед за сумата 9 719 евро, с която  „Ютилитис” ЕООД, представлявано от Петранка Панайотова Нанева се задължава неотменимо и безусловно да заплати на „ДСК Лизинг” АД в срок до 01.03.2010 г. Петранка Панайотова Нанева е авалирала това задължение при условията, при които е прието, като поръчител, на 09.01.2006 г. Ксерокопието е нотариално заверено на 19.03.2010 г. от Нотариус Здравко Тончев с район на действие Софийски районен съд и рег. № 438 на НК. 

         От представеното по делото ксерокопие  на нотариална покана от 22.04.2009 г. е видно, че е поканена г-жа Петранка Панайотова Нанева лично и в качеството й на управител на „Ютилитис” ЕООД  да заплати цялата сума в размер на 9 719 евро  по издадения на 09.01.2006 г. запис на заповед в полза на „ДСК Лизинг” АД. На обратната страна на копието от нотариална покана е удостоверено връчването й на адресата Петранка Панайотова Нанева, което  е станало на 25.05.2009г. срещу уведомление и има подпис на Нотариуса Димчо Желязков Ненов с район на действие СлРС и рег. № 092 на НК, но няма приложена разписка или уведомление с подпис на получателя.

         От представеното по делото Удостоверение за актуално състояние на „Ютилитис”ЕООД е видно, че Петранка Панайотова Нанева е управител и едноличен собственик на капитала, който е посочен като внесен в размер на 5 000 лева и има основна икономическа дейност търговия на дребно в специализирани магазини.

         От представеното по делото Удостоверение за актуално състояние на „ДСК Лизинг” АД е видно, че се представлява от Даниел Николаев Величков ЕГН **********, с посочен мандат до 07.03.2011 г., като член на Управителния съвет на дружеството, което е с капитал в размер 334 000 лв. и извършва основна икономическа дейност, изразяваща се във финансов лизинг. Съгласно представеното по делото пълномощно Даниел Николаев Величков, в качеството си на изпълнителен директор на „ДСК Лизинг” АД, е упълномощил Елена Александрова Ефремова-Радева като юрисконсулт да представлява дружеството пред всички съдилища в страната.

         С разпореждане от 26.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1453 по описа за 2010 г. на СлРС е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ДСК Лизинг” АД гр. София срещу издателя на записа на заповед „Ютилитис” ЕООД гр. Сливен, представлявано от управителя Петранка Панайотова Нанева и поръчител за сумата 2 812 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 09.01.2006 г. в гр. Сливен, на предявяване, в срок до 01.03.2010 г., тъй като записа на заповед е нередовен от външна страна.

         От така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Съгласно чл. 418 ал.2 от ГПК изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съдът констатира, че записът на заповед по настоящото дело не е представен в оригинал, а в ксерокопие, поради което не може да прецени редовността на записа на заповед от външна страна и да изпълни задължението си по чл. 418 ал.2 от ГПК. Настоящият въззивен състав намира, че заявителят следва да представи оригинала при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като едновременно с него се иска и издаване на изпълнителен лист. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че оригинала следвало да се представи при издаването на изпълнителния лист. Непредставянето на оригинала на записа на заповед препятства преценката на съда дали е редовен от външна страна, има ли зачерквания, прибавки и отбелязване, които съда е длъжен да прецени самостоятелно и непосредствено съобразно задължението си по чл. 418 ал.2 от ГПК, а не посредством преценката на нотариус и др. Нотариусът заверил ксерокопието няма правна възможност да удостовери обстоятелството дали друго ксерокопие или оригинала от същия запис на заповед не е представен пред друг съд за изпълнение, при което заявителя може да се сдобие с няколко изпълнителни листи за едно и също вземане. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС в т. 5 се сочи за безспорно, че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на издаване на изпълнителен лист. Съдът намира, че дори само на това основание представения запис на заповед в копие не може да се счита за редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което не следва да коментира налице е предявяване посредством представената по делото нотариална покана.

         По изложените съображения,  настоящият въззивен състав намира жалбата за неоснователна, а разпореждане № 3932/26.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1453 по описа за 2010 г. на РС – Сливен за  правилно и законосъобразно,  поради което следва да го потвърди.

         Мотивиран така и на основание чл. 274  от ГПК, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3932/26.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1453 по описа за 2010 г. на Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Определението подлежи на обжалване  пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: