О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 09.06.2010 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                         МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 294  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба срещу определение № 350 от 21.04.2010г. по гр.дело №175/2010г. на НЗРС.

В жалбата се твърди, че определението, в частта, с която жабоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 300 лева, е  незаконосъобразно. Твърди се, че образуваното производство е било прекратено на основане на чл.232 ал.1 от ГПК поради оттегляне на иска. С поведението си ответникът в производството не е дал повод за завеждане на исковото производство. Поради това разноските се възлагат върху ищеца, който следва да заплати и направените от ответника – частен жалбоподател, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Иска се отмяна на определението в тази част и постановяване на ново, с което да бъде осъден ищеца да заплати направените от ответника разноски.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В него се поддържа, че определението, в атакуваната част, е законосъобразно. Към момента на подаване на исковата молба ищецът не е получил обезщетението и едва след завеждането й и получаването на отговора е узнал това.

 

Исковата молба вх.№ 724/ 04.03.2010г. е била администрирана и с разпореждане от 8.03.2010г. е указано да бъде връчена на ответника. Връчването й е станало на 12.03.2010г., което е установено от приложеното съобщение. На 31.03.2010г. е бил депозиран писмен отговор, в който се сочи, че претендираните от ищеца суми са били преведени по банков път. Представени са писмени доказателствени средства в подкрепа на твърденията. С молба от 20.04.2010г. ищецът е заявил, че оттегля исковата си молба, тъй като на 12.03.2010г. му е изплатено обезщетението, което се установило от отговора на исковата молба и приложенията към нея. С определение №350/ 21.04.2010г. съдът е прекратил производството. Осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата от 300лв., представляваща направени по делото разноски.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Законодателят е уредил в чл.78 от ГПК, редът за присъждане на разноски. Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Именно на тези хипотези се позовава жалбоподателят. Твърденията му обаче не се подкрепят от доказателствата. Очевидно е, че обезщетението е била платено на 12.03.2010г. в деня на връчването на исковата молба. Следователно към момента на подаването й в районния съд не е имало плащане. Не е обективирано поведение от страна на ответника, което да обоснове наличието на хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК. Районият съд е достигнал до същия извод и поради това атакуваното определение е законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 1367/30.04.2010г. против определение № 350 от 21.04.2010г. по гр.дело №175/2010г. на НЗРС в частта, с която жабоподателят, като ответник, е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 300 лева.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: