О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 09.07.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

            МАРИЯ ХРИСТОВА

                            

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 310 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на „ГЛЕНКОМ” ЕООД гр.Нова Загора кв.”И.” с управител Н.Г.К. и процесуален пълномощник адв.М. против определение № 372/4.05.2010 г. по ч.гр.д. № 322/2010 г. на НЗРС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск за вземането му против „МОНОЛИТ 2000” ЕООД от гр.Д., област С., ул.”О.” № * с управител Л.Ч.К. чрез налагане на запор на банкови сметки.

          В частната жалба се твърди, че определението е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че основание за постановения отказ от РС – Нова Загора е възприетото становище от съда, че не е била доказана обезпечителна нужда. Твърди се, че със самия факт на неплащане на цялото задължение, което е в приблизителен размер от 300 000 лв., особено в условия на финансова криза само по себе си е безспорно обезпечително обстоятелство. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато обезпечение на бъдещия иск.

          От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 3.05.2010 г. била депозирана молба пред РС – Нова Загора за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 390 от ГПК. В молбата било посочено, че молителят има вземане по запис на заповед за сумата от 250 000 лв. спрямо „МОНОЛИТ 2000” ЕООД. Посочено било, че вземането било с падеж 16.12.2009 г. и изтеклата мораторна лихва от тази дата до 30.03.2010 г. била в размер на 24 356 лв. В молбата се съдържали и твърдения, че при евентуално завеждане макар и на частичен иск за възстановяване вземането ще са необходими поне 79,24 лв. за д.т. , 100 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 260 лв. адвокатско възнаграждение. Било посочено, че на длъжника са отправени многократни покани да плати задължението, но същите са оставали без резултат. Обезпечителната мярка, която била поискана била за налагане на запор върху сметките на „МОНОЛИТ 2000” ЕООД в „Токуда банк” и „Райфайзенбанк” до размера на 25 492,52 лв. Към молбата била приложена запис на заповед от 23.07.2009 г., с която пълномощника на „Монолит 2000” ООД П.Д. К. се задължавал неотменимо и безусловно да заплати от името на „Монолит 2000” ООД ефективно срещу представяне на записа на заповед без протест и разноски и без удръжки от какъвто и да било характер, без предявяване на датата на падежа 16.12.2009 г. сумата от 250 000 лв.

          На 4 май 2010 г. НЗРС постановил определение № 372, с което приел, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск следва да бъде отхвърлена, тъй като не била доказана обезпечителна нужда.

          Определението на РС – Нова Загора било съобщено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв.М. на 13 май 2010 г., а процесната жалба била депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 19.05.2010 г.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

От разпоредбата на чл. 390 ал.1 от ГПК е посочено, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иск от трудово компетентния съд по настоящия съд на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Настоящият случай условието на тази разпоредба е изпълнено и молбата за обезпечаване на бъдещ иск е предявена пред родово компетентния и местно компетентния съд – Нова Загора. В разпоредбата на чл. 391 ал.1 е посочено, че обезпечение на иска се допуска когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако иска е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че само по себе си неплащането на задължение в размер на около 300 000 лв. в настоящата икономическа криза представлява обезпечителна нужда. Ноторно известно е, че по-голямата част от фирмите към настоящия момент действащи на територията на РБ изпитват финансово затруднение, поради кризата и е налице значима вътрешно фирмена задлъжнялост. Фактът на неплащане на задължението или поне на част от него буди съмнение, че  ще бъде затруднено  събирането му. Въпреки това, съдът намира, че по делото представените писмени доказателства сочат единствено наличие на вземане, но не установяват по категоричен начин, че молителят е предприел действия изразяващи се в покана към длъжника или други такива за събиране на вземането си.Ето защо намира, че молбата му следва да бъде уважена, но след като същия представи гаранция по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Необходимо е молителят да представи залог в размер на 5 000лв., които следва да се внесат по сметка на СлОС в седмодневен срок след получаване на настоящото определение. След представяне на доказателства в деловодството на Окръжен съд – Сливен за внесения депозит определен от съда, на молителя следва да се издаде обезпечителна заповед за налагане на запор на банковите сметки на „Монолит 2000” ООД в централите на банка „Токуда банк”АД  и „Райфайзенбанк” АД.

Съгласно разпоредбата  на чл.390 ал.2 от ГПК съдът определя на молителя двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвяне на настоящото определение, в който да предяви иска си спрямо „Монолит 2000” ООД – гр.Д..

 

С оглед гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

          ОТМЕНЯ определение № 372/04.05.2010 г. на Районен съд – гр.Нова Загора като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него ПОСТАНОВИ:

 

                ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск който ще бъде предявен от „ГЛЕНКОМ” ЕООД гр.Н.З., кв.”И.” против „МОНОЛИТ 2000” ЕООД гр.Д., за заплащане на сумата 25 492.52 лв. представляваща част от задължение по Запис на заповед от 23.07.2009 г. чрез налагане на запор на банковите сметки на „Монолит 2000” ЕООД в централите на „Токуда банк” АД и „Райфайзенбанк” АД.

 

 

          ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО при внасяне на банкова гаранция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди/ по сметка на Сливенския окръжен съд, която следва да се внесе в седмодневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

 

          ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок от получаване на обезпечителната заповед на молителя „ГЛЕНКОМ” ЕООД гр.Н. З.,  в който следва да предяви иска си против „МОНОЛИТ 2000” ЕООД гр.Д. за вземането си по Запис на заповед от 23.07.2009 г. и да представи доказателства за това пред ОС – Сливен. При неизпълнение в срок обезпечението ще бъде отменено служебно от съда.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед съобразно определението на съда след внасяне на определената от съда гаранция.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.