О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

 

гр. Сливен, 28.06.2010 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                       МАРТИН САНДУЛОВ

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно  гр. д. N 319  по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.396 ал.1 от ГПК  във връзка с чл.391 от ГПК.

 

Образувано е по подадена частна жалба от адвокат М.П., в качеството му на пълномощник на ”Е.Миролио”ЕАД,   против определение № 1150/07.04.2010 година постановено по гр.дело  №1684/2010 година на Сливенския районен съд, в частта му относно определената сума за парична гаранция.

В жалбата се сочи, че молителят е искал от съда да допусне обезпечение по бъдещи обективно съединени искове, за плащане на неплатена цена за доставена стока с посочени фактури и обезщетение за забава в размер на мораторните лихви. Твърди се, че искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, съгласно изискванията на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК. С определението си СлРС е допуснал обезпечението на двата бъдещи обективно кумулативно съединени иска, чрез налагане на запор на банковата сметка на ответника, до пълния размер на иска от 23 828,10лв., като е определил и парична гаранция от 7 200.00 лв.  В тази връзка се излагат доводи, че определението на съда в частта за паричната гаранция е незаконосъобразно, тъй като са налице достатъчно убедителни писмени доказателства  за основателността на иска включващи копия от фактури, товарителници, справки за главница и лихви, писмо до ответника и от него , с което той признава своето задължение, както и извлечение за частично плащане. Счита, че изводът на съда е неправилен, относно липсата на доказателства по отношение на това, какви са търговските взаимоотношения между страните по които ще се предявяват бъдещите искове и по какъв начин е договорено заплащането на цената на доставяните стоки. Счита, че съда би следвало да се позове на чл.391 ал.1 т.1, а не  на  чл.391 ал.1 т.2 от ГПК. Моли да бъде отменена паричната гаранция от 7 200 лв. , или да се определи гаранция в размер около 10% от цената на иска.

СлОС, след като обсъди оплакванията, развити в частната жалба и като провери обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е допустима. Същата е подадена при спазване на едноседмичния срок по чл.396, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по настоящия процесуален ред.

По същество частната жалба е основателна поради следните съображения:

При произнасяне по подадена молба по чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение на бъдещ или предявен иск, съдът следва да направи преценка, въз основа на твърденията в молбата и приложените към нея доказателства, относно допустимостта и вероятната основателност на обезпечавания иск.

      От съдържанието на  молбата за обезпечение и приложените към нея писмени доказателства - фактури,хронологична справка и писма - кореспонденция между страните, съдът прави извода за допустимост на предявения иск и за наличие на убедителни данни сочещи за неговата  основателност.

Правен интерес от налагане на обезпечение е налице, тъй като без допускане на обезпечение ще се затрудни изпълнението при евентуално уважаване на иска предвид и  неговата цена. Съдът приема и факта, че страната ни е във финансова криза и стопанските субекти имат нужда от парични средства, а в случая неизплатените финансови задължения от 23 828,10лв., както и внасянето на парична гаранция в размер от 7 200,00лв. биха затруднили още повече икономическото състояние на ищеца. От изложените доказателства е видно, че са налице взаимоотношения между търговци, с уговорено плащане 60 дена от датата на фактурата, както и правилно първоинстанционния съд се е позовал на чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ.

Посочената обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК - запор върху банкови сметки се преценява като неподходяща с оглед на това, че страната ни е във финансова криза и стопанските субекти имат нужда от парични средства, а в случая неизплатените финансови задължения от 23 828,10лв., както и внасянето на парична гаранция в размер от 7 200,00лв. биха затруднили още повече икономическото състояние на ищеца, като се има предвид и обстоятелството ,че ответникът независимо от признанието си не е изпълнил задължението си повече от година след получаване на стоките –предмет на продажбата, а така също не е сторил това и след отправената  покана, но не отрича по никакъв начин задължението си.

 С оглед на изложените съображения, съдът намира,че са налице предпоставките на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК, поради което следва да отмени определението на СлРС като неправилно в частта за внасяне на парична гаранция в размер на 7 200.00лв. по сметка депозити на СлРС.

 

По изложените съображения, настоящият състав намира, че  определението следва да бъде отменено в атакуваната част.

 

Ръководен от изложените съображения съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1150/07.04.2010 година постановено по гр.дело  №1684/2010 година на Сливенския районен съд, в частта му относно определената сума за парична гаранция от 7 200лв, като незаконосъобразно.

  Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: