О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.06.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                       НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

мл.с. МИРА МИРЧЕВА                      

                      

като разгледа докладваното от М.ДРУМЕВА въззивно ч. гр. дело № 323 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК- чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С., представлявано от адвокат С.Й.Х. ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “Л. К.” № * против Разпореждане от 19.05.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 2527/2010 г. на СлРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по чл. 417, т.9 от ГПК против длъжница В.П.Й. ***.

В жалбата пълномощникът на заявителя твърди, че разпореждането е

неправилно и моли съдът да го отмени и присъди направените разноски. Настоява, че непредявяването на записът на заповед станало по причина, че длъжникът не е намерен и не може да се връчи и нотариална покана съгласно т.3 от ТР № 1/2005 г. на ОСТК. Това не го лишавало, като кредитор от правата му да претендира дължимата сума по записът на заповед, въз основа на разпоредбата на чл. 514, ал.1, т. 1 от ТЗ. Записът на заповед /ЗЗ/ бил редовен от външна страна и издаден съобразно изискванията на чл. 535 от ТЗ. Непредявяването не рефлектирало върху възможността за принудително реализиране на вземането. Позовава се на Р. № 1 от 01.03.2010 г. на ВКС на РБ- ТК, ІІ отд. По т.д. № 520/2009 г. и на ТР №1/2005 г. на ОСТК /относимо за решаване на материално правен спор в исково производство!/.

          От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Сливенският районен съд е сезиран на 17.05.20010 г. със заявление от “ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК против длъжница  В.П.Й. ***  за сумата 1241,03 лв., ведно със законната лихва от образуване на делото. Приложен е Запис на заповед от 21.08.2007 г. За издател е записана В.П.Й. ***.  Записът на заповед е “без протест” и “без разноски” и с определен срок за плащане- при предявяване на този запис на заповед в срок до 31.10.2008 г. Сумата 4000 евро била платима на “ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. на каса или по банкова сметка ***. Положен е подпис на издател над печатно изписаното име, бащино и фамилия.

 С Разпореждане от 19.05.2010 г. СлРС отхвърлил заявлението, като приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, но не е предявен  за плащане на издателя, поради което липсвало подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция следва да извърши проверка по повод жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК с повтаряне проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно: проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Заповедното производство се развива в една фаза. Проверката на съда преди издаване на крайния акт в заповедното производство е ограничена в преценката за допустимост на заявлението.  Заявлението трябва да е редовно от формална гледна точка- да е подадено чрез образеца към съответното приложение на Наредба № 6 на министъра на правосъдието и да е попълнено според указанията. След това съдът проверява наличието на общите предпоставки за уважаване на заповедния иск- компетентност да правораздава, местна компетентност, която включва постоянен адрес, респ. седалище на ю.л. и мястото на изпълнение да съответстват на съдебния район и накрая преценява налице ли са конкретните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение- изискуемост,  ликвидност и безусловност. 

Настоящата инстанция споделя крайните правни изводи на  СлРС, че следва да се отхвърли заявлението на кредитора  за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 1241.03 лв., макар да намира, че не непредявяването на записа на заповед е липса на условие да се приеме, че е налице подлежащо на изпълнение вземане, а липсата на нотариална покана, след като ЗЗ е освободен от протест, с оглед т.3 от ТР №1/2005 г. на ОСТК.

          Заявлението е неоснователно и на друго основание. Настоящата инстанция не споделя изводите на СлРС, че записът на заповед е редовен от външна страна. Напротив, с посочването: “…при предявяването на този запис на заповед в срок до 31.10.2008 г. да платя…” намира, че в него е посочен падеж, който не е определен по един от възможните четири начина в чл. 486, ал.1 от ТЗ /съгласно препращащата разпоредба на чл. 537 от ТЗ за приложими разпоредби за менителницата/, а именно: на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването и на определена дата. След като определения падеж не съответства на нито един от изброените начини, издадения запис на заповед е нищожен, съгласно чл. 486, ал.2 от ТЗ. В случая не би могла да се приложи специалната норма на чл. 536, ал.2 от ТЗ, която регламентира случаите в които изобщо не е посочен падеж в записа на заповед, след като падежа вече е определен по начин, който не е предвиден в чл. 486, ал.1 от ТЗ.

Следва, че издаденият запис на заповед не е редовен от външна страна и не е годен въз основа на него да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал.2 от ГПК, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.

Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК  

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.05.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 2527/2010 г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.

           Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: