О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № …

       Гр. Сливен, 15.07. 2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на петнадесети юли, през две хиляди и десета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                                              МАРИЯ ХРИСТОВА  

 

 

при секретаря…… и с участието на прокурора……………..………..  разгледа докладваното от ……Гинка Драганова………   гражданско дело № 326 по описа за 2010 година и констатира:

Производството е по  чл.  274, ал.1, предложение 1 от ГПК.

Обжалвано е определение от 30.04.2010 г. постановено по гр.д. № 2089/2010 г. на РС Сливен, с което е върната искова молба и доказателствата към нея на Д.И.И. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Д-р К. С.” №* ап. *против „Топлофикация – Сливен” ЕАД, като недопустима и е прекратено производството по делото – като недопустимо.

Против това определение е подадена частна жалба от Д.И.И. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Д-р К. С.” №* ап. *.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно. Посочено е, че той не е получил никакви съобщения за воденото против него дело от „Топлофикация Сливен” ЕАД, а е узнал от дъщеря си, че срещу него е издаден изп. лист, на основание Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1681/2009 г. по описа на РС – Сливен.

Жалбоподателят сочи, че е подал на 29.04.2010 г. искова молба пред РС Сливен с посочено правно основание чл. 124 от  ГПК, във вр. чл. 424 от ГПК. Жалбоподателят не бил страна и нямал подписан договор за предоставяне на топлинна енергия от „Топлофикация – Сливен” ЕАД за имот намиращ се на адрес гр. С, ул. „Н. К.” бл.*, вх. *, ап. *, не е собственик на този имот, нито го е обитавал. Имотът бил собственост на дъщеря му В. Т.. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното определение, включително в частта за прекратяване на делото и се продължи производството по делото по предявения от него отрицателен установителен иск по общия исков ред против ответното дружество. В подкрепа на твърденията си е приложил ксерокопие от личната си карта, в която е с посочен адрес ул.”Г.С. Р.” №* гр. С..

 

Ответната по частната жалба страна, която е получила съобщението за депозираната жалба, заедно с копие от същата,  на 14.06.2010 г. чрез адв. П. Г., в законния срок не е изразила становище по нея.

 

Като разглежда жалбата и съобрази становището на жалбоподателите и прецени данните по делото настоящият състав на ОС  намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е депозирал до РС – Сливен Искова молба, която е с входящ № 9076/29.04.2010 г. против „Топлофикация – Сливен” ЕАД, с цена на иска 1735.81 лв. и посочено правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 439 от ГПК. В исковата молба е  отразил следните обстоятелства: получил е покана за доброволно изпълнение  по изп. дело №94 по описа на ЧСИ с рег. №836 с район на действие Окръжен съд – Сливен с взискател ответното дружество. От тази покана е разбрал, че той е длъжник за ползвана топлоенергия в жилище, което не е негова собственост, а на дъщеря му В. Т.. Отразил, че от 2001 г. в това жилище са демонтирани отоплителните тела и изводите им са запечатани, а в момента то не се обитава. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми за периода от 30.11.2004 г. до 16.04.2006 г., съгласно разпоредбата  на чл. 111 от ЗЗД.

Изрично в исковата молба е посочил, че има правен интерес и предявява „отрицателен установителен иск по общия исков ред срещу ответното дружество,  което е посочил, че е и  взискател по изп. дело №94/2010 г.”.

 

Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

Видно от исковата молба, по която е образувано гр.д. № 2089/2010г. на рС Сливен, ищецът претендира, че не страна в посоченото изпълнително производство.

Ищецът е предявил, на основание чл.124 от ГПК, отрицателен установителен иск, като изрично е посочил, че предявява този иск „ по общия исков ред срещу ответното дружество, като взискател по изпълнително” дело. Като е поискал и да се спре това изпълнително дело, докато се признае за установено „със   сила на присъдено нещо” за установено, че не дължи посочената сума по цитираното изпълнително дело. Фактически „спиране на изп. дело се иска, „ на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК”.

РС Сливен е извършил справка и е установил, че срещу  ищеца е водено производство по ч.гр.д. №  1681/2009г. по реда на чл.410 от ГПК и е приел, че исковата молба и производството по нея е недопустимо.

В случая, се приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Законодателят е приел, че легитимирани страни в исковото производство са тези,които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, който е предмет на конкретния процес. Жалбоподателят – ищец иска да се установи, че той  не е притежател – собственик на посочения имот, не е живял в него, не е потребител на посочената в изпълнителния лист топлоенергия.

С Решение №5/22.04.2010г., постановено по к.д. №15/2009г., Конституционния съд на Република България прие, че „Най-общо понятието „потребител” може да се определи като страната по сделка, която придобива стоката или приема услугата за лично ползване или потребление.” В настоящия случай, видно от представения нотариален акт, жалбоподателят – ищец е вписан като представител на непълнолетната си дъщеря, при закупуване за нея на процесното жилище, за което е претендирано,  че е ползвана, но не е заплатена топлоенергия, за която е издаден изпълнителен лист. Собственицата на жилището / с ЕГН **********/ е навършила пълнолетие на 06.03.2001г. /арг. нот. акт №4, т.ІІ, дело 449/14.02.1995г. на нот.  при РС Сливен -К. Т. ./. РС е констатирал, че съобщението за издаване на изпълнителен лист е получено на адреса на посоченото жилище „ чрез Д. С. Р. – квартирант”. Определено собственика и/или квартиранта могат да са потребители на топлоенергия, но  нямат   интерес да заплащат консумираната енергия и не са съобщили своевременно на ищеца за издадения изп. лист. Това е мотивирало претенция по чл.124 от ГПК, по общия исков ред.

Законодателят е приел, че всеки може да  предяви иск , за установяване съществуването или не съществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това.  В случая интереса от предявения иск за  жалбоподателя е очеваден. Обстоятелството, че Топлофикация Сливен ЕАД, не е преценила факта, че той не е собственик на процесното жилище и е посочен жалбоподателя като „ползвател”, каквото качество той твърди и иска да  докаже, че няма, не може да мотивира извод, че иска му да се установяват тези факти със сила на присъдено нещо, е недопустим.

Претенцията му, както е предявена, по общия исков ред, е допустима и следва да се разгледа от съда по този ред.

При това положение, искането за спиране изпълнителното производство по изп.д. № №94/2010г. на ЧСИ с рег.- № 836 и район на действие ОС Сливен, до приключване с влязло в сила решение по гр.д. № 2089/2010г. е основателно .

Производството по това изпълнително дело следва да бъде спряно до приключване на гр.д. № 2089/2010г. на РС Сливен, като няма законна пречка взискателят да насочи вземането си към собственика или ползвателя на процесния имот.

 Настоящият състав на ОС приема, че след като  жалбоподателят –ищец иска и има право да установи, че е бил ненадлежна страна в производството по издаване на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното производство,  за него ще бъде затруднено упражняването на правата му, ако не се спре изпълнението против него, т.е. налице са посочените от законодателя предпоставки за уважаване искането за допускане обезпечение на предявения иск с посочената обезпечителна мярка.

По изложените съображения,  Окръжният съд приема, че     частната жалба е основателна и следва да бъде   уважена.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                О   П    Р    Е    Д    Е   Л    И    :

 

ОТМЕНЯВА определение от 30.04.2010г., постановено по гр.д. № 2089/2010г. на РС Сливен, с което е върната исковата молба на Д.И. *** и е прекратено производството по делото, като неправилно и незаконосъобразно.

 

СПРИРА        производството по изпълнително дело   №94/2010г. на ЧСИ- Н. Г., с рег. №836, с взискател „Топлофикация Сливен” ЕАД и длъжник Д.И.И. с ЕГН **********,***, „Г.С. Р.” № * и съдебен адрес- С., ул. „Д-рК. С.”, бл.*, ап. *, ДО приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 2089/2010г. на РС Сливен.

 

ВРЪЩА гр.дело №2089/2010г. на РС Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия

 

.

 

 Определението, в частта за спиране на производството изпълнително дело   №94/2010г., може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му  пред ВКС.

В  останалата част,  определението не може да бъде обжалвано

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: