О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 28.07.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          С.ският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 328 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на „Топлофикация С.” ЕАД против разпореждане № 5672/27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1577/2009 г. на СлРС, с което е било отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против Н.Ж.К.. В жалбата е посочено, че неправилно първоинстанционния съд е постановил обжалвания акт, тъй като заявлението, което е било депозирано пред него, е отговаряло на всички изисквания на чл. 404 от ГПК и е било неправилно и незаконосъобразно, докладчикът по делото да му дава допълнителни указания за изпълнение, а след това да основава своя съдебен акт на неизпълнение на незаконните указания. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено.

          По частната жалба не е депозиран отговор от противната страна.

          Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 10.04.2009 г. жалбоподателят депозирал пред РС – С. заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В заявлението било посочено името на длъжника Н.Ж.К., както и размерът на вземането, а именно главница в размер на 766.49 лв., както и мораторна лихва до 17.09.2008 г. в размер на 347.48 лв. Било посочено също така, че вземането произтича от ползвана топлоенергия за периода 30.11.2009 г. до 31.10.2009 г. на адрес гр. С., кв. „Д.Г.” № *-*-*. Като обстоятелство, от което произтича вземането, било посочено извлечение от сметка за размера на дължимите суми. Към заявлението било приложено извлечение по сметка № 4104 „Клиенти – топлоенергия население”, от която било видно, че соченият за длъжник Н.К. дължал за периода от 30.11.2003 г. до 31.10.2005 г. вземане в общ размер от 1113.97 лв., от които главница 766.49 лв. и лихва начислена към 17.09.2008 г. в размер на 347.48 лв.

          С разпореждане от 13.04.2009 г. докладчикът по делото оставил без движение депозираното заявление, като указал в едноседмичен срок на заявителя да отстрани констатираните от съда нередовности, а именно да посочи по пера вземането си, като конкретизира каква част от сумата за главница е за топлинна енергия за отопление, каква част е за БГВ, каква част е за сума мощност и каква за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. В разпореждането си съдът посочил, че този начин на посочване на вземането е необходим с оглед защитата на ответника. Разпореждането с указанията на съда било връчено на заявителя на 21.04.2009 г., но заявителят не изпълнил указанията на съда в дадения от него срок.

          На 27.04.2010 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което заявлението на жалбоподателя било отхвърлено, тъй като заявителят не бил изпълнил дадените му указания от съда с разпореждането от 13.04.2009 г.

          Обжалваното разпореждане било съобщено на жалбоподателя на 25.05.2010 г., а частната жалба била депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 28.05.2010 г.

          Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

          Първоинстанционният съд в производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не е имал право да дава указания на заявителя за конкретизиране на неговото вземане по отделни пера. В разпоредбата на чл. 410 ал.2 от ГПК е посочено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, каквото е било направено в конкретния случай, както и че следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 и 3 и чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК. В конкретния случай при анализ на депозираното заявление, което е било по утвърден образец, е видно, че заявителят добросъвестно е попълнил всички необходими реквизити, като е посочил съда, името и адреса на ответника, размера на паричното вземане, обстоятелствата, от които произтича то. Заявлението е било придружено с изискваните документи по чл. 128 от ГПК, било е съответно подписано от упълномощено лице. Никъде в нормативната уредба не съществува изискване заявителят да посочва в детайли различните пера, от които произтича неговото вземане. В този смисъл не може да се приеме, че съдът, под предлог, че с оглед защита интересните на длъжника, е можел да дава указания на заявителя, да посочва допълнително вземането си по пера. Тези основания не почиват на законова разпоредба и са незаконосъобразни, следователно прекратяването на производството на основание неизпълнение указанията на съда, се явява незаконосъобразно. Поначало в заповедното производство е определен един особен ред на защита на интересите на длъжника. При получаване на уведомление на издадената заповед за изпълнение е достатъчно длъжникът да възрази срещу него и по този начин да ангажира заявителя за завеждане на производство по общия исков ред, по който да докаже основателността и размера на вземането си. По никакъв начин в негова защита не би послужила една по-подробна справка в самото заповедно производство за характера на задълженията му.

          С оглед гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – С. за произнасяне по същество по депозираното заявление.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

          ОТМЕНЯ Разпореждане № 5672 / 27.04.2010 г. по ч. гр. д. № 1577 / 2010 г. на Районен съд гр. С. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд С. за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по депозираното на 10.04.2009 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.