О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

Гр. Сливен, 15. 07. 2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на петнадесети юли, през две хиляди и десета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                  МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                   

 

при секретаря ……… и с участието на прокурора ………..  разгледа докладваното от   Гина Драганова ч.  гражданско дело № 337 по описа за 2010 година и констатира:

          Производството по делото е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на С.Й.М. и Д.К.М.,***, против  определение от 11.06.2010г., постановено по гр.д. № 1306/2010г.  на РС Сливен.

С определението, предмет на жалбата, е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20102230400061 по описа на ДСИ при Сливенски районен съд като недопустима и е прекратено производството по същото дело като недопустимо.   Молбата, подадена от длъжниците С.Й.М. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********,*** е била  с посочено правно основание чл. 524 от ГПК.

 В жалбата се твърди, че това определение е незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения, че жалбоподателите – молители са трети лица в изпълнителното производство и са собственици на имота, предмет на изпълнението. Считат, че имат правен интерес да предявят молбата пред РС за спиране по посоченото изпълнително дело. Те са придобили имота и го владеят като собственици преди да започне делото, чието решение се изпълнява и по което е издаден изпълнителния лист. Посочват, че владението им е започнало на основание на нотариален акт № 32, том VІІ, рег. № 8033, дело № 933/2007г. и са го предоставили под наем с договор за наем от 2008г., за да могат да се издържат, много преди образуване на гр.д. № 598/2009г. на РС Сливен. Посочват, че по решение № 834/21.10.2009г., постановено по гр.д. № 598/2009г., страни са били взискателката Ж.К.М. и сина на молителите Й.С.М., но последния не е бил вписан в изпълнителното дело като длъжник, а поканата за доброволно изпълнение са получили двамата молители.

Сочат, че владеят процесния имот преди завеждане на иска за развод и са защитени срещу въвода по реда на чл. 253 и  чл. 254 на ГПК и те са „третото лице” по тези текстове. Намират, че Районният съд е бил длъжен да спре изпълнението по посоченото изпълнително дело. Молят да се отмени определението от 11.06.2010г. по гр.д. № 1306/2010г. на РС Сливен като незаконосъобразно, необосновано и се постанови определение, с което да се спре изпълнителното производство по изп. дело № 61/2010г. на ДСИ при РС Сливен.

Взискателката по изпълнителното дело Ж.К. Ж. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адв. М. *** е депозирала в срок Отговор на частната жалба. Твърди, че обжалваното определение на РС Сливен е правилно, тъй като защита по реда на чл.523 и чл. 524 от ГПК може да реализира само лице, чието владение на имота е започнало след образуване на изпълнителното производство. Молителите   били придобили процесния имот преди образуване на посоченото изпълнително дело и не са лица, имащи право на защита.” Моли да се остави в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

По делото е получен Отговор и от Й.С.М., чрез процесуалния му представител адв. Т. Д. със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Д.” *. В същия сочи, че от съобщението на Окръжен съд Сливен по настоящото дело е разбрал, че има образувано изпълнително дело срещу родителите му за предоставяне за ползване на Ж.К., бившата му съпруга жилището, находящо се в ЖК „Д. Г.” бл.*-*-*. Посочва, че е напуснал страната от 2008г., работи в Гърция, даже не е знаел, че против него се е водило дело за развод, по което счита, че не са били надлежно защитени правата му. Сочи, че процесното жилище не е семейно, а в решението, с което е предоставено на бившата му съпруга за ползване не било отбелязано даже на кой от родителите са предоставени родителските права. Счита, че обжалваното от родителите му с частната жалба определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и да се постанови друго, с което се спре изпълнителното производство по изп.д. № 61/2010г. на ДСИ при РС Сливен.

  Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, против валидно постановено съдебен акт и е процесуално  допустима /съобщението за определението на РС Сливен, постановено по гр.д. № 1306/2010г. е получено от жалбоподателите на 14.06.2010г. от процесуалния им представител, жалбата е депозирана на 16.06.2010г./

Като анализира твърденията в ч. жалба и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно и е установено по делото, че изпълнителното производство по изп. д. № 61/2010г. на ДСИ при РС Сливен е образувано против жалбоподателите С. и Д. М., а изпълнителния лист по който е образувано това дело е издаден по решение № 834/21.10.2009г., постановено по гр.д. № 598/2009г. на РС Сливен, с което е прекратен с развод брака между Ж.К.М. с ЕГН ********** и Й.С.М. с ЕГН ********** ***. /арг. цитираното решение/. Поканите за доброволно изпълнение ДСИ е изпратил направо на молителите С. и Д. М., посочени като „длъжници”, без да има  против тях изпълнителен титул. /На какво основание жалбоподателите са вписани като „длъжници” по това изпълнително производство и им е изпратена покана за доброволно изпълнение, няма представени доказателства по делото./

По протокол за въвод от 18.03.2010 г. по изпълнително дело № 20102230400061/2010г. на ДСИ при РС Сливен,   е отразено, че  изпълнителното производство е образувано на основание на изпълнителен лист по бракоразводно дело, страна по което е сина на жалбоподателите- Й.С.. /арг. Решеие № 834/21.10.2009г., по гр.д. № 598/2009г. на РС Сливен/.

От представените с жалбата доказателства се установява, че жалбоподателите са станали собственици на процесното жилище, на 16.07.2007г./ арг. нот. акт № 32,т.VІІ, рег. №8033,дело №933/2007г. / 

 С доклада си по делото, РС Сливен е указал, че в тяхна тежест е, да докажат, „да установят свои права, които изключват правото  на взискателката по отношение на процесния недвижим имот”. Това си право, те са установили с представения нот. акт от 2007г.

След като жалбоподателите  са предявили правото си на собственост в изпълнителното производство и по реда на чл. 523, ал.2 ГПК, ДСИ е отложил изпълненията и им е дал възможност в 3-дневен срок да поискат от Районния съд спиране на изпълнението. /арг. протокол от 18.03.2010г. на ДСИ при РС Сливен по изп.д. № 61/2010г., лист 8 от гр.д. № 1306/2010г. на РС Сливен./.

В предоставения и законоустановен срок, жалбоподателите са депозирали молба до РС Сливен с посочено правно основание чл. 252 ал.2 от ГПК на 19.03.2010г.  РС Сливен е разгледал молбата им и с определение, държано в закрито заседание от 22.03.2010г. е приел, че „трето лице, в чието държане е намерен недвижимия имот, предмет на въвода е наемателката Янка Стефанова. Съдебният  изпълнител е констатирал, че тя обитава жилището  преди завеждане на делото, чието решение се изпълнява, поради което е отложил въвода и е дал 3-дневен срок да се поиска от РС Сливен спиране на изпълнението.

РС Сливен е разгледал Молбата за спиране  и е приел е, тя е с правно основание чл. 523 ал.2 от ГПК, намерил е, че е недопустима и я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото, като недопустимо.

 Това определение е било обжалвано с частна жалба от молителите С. *** с определение № 170 от 14.05.2010г., постановено по ч.гр.д. № 201/2010г. го е отменил и върнал делото на РС Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1306/2010г.

 В това определение ОС Сливен е приел, че силата на присъденото нещо на съдебния акт се разпростира само спрямо участниците в процеса, решението по брачното дело няма сила на присъдено нещо спрямо молителите и те имат интерес да осъществят защитата си по чл. 523 от ГПК.

 При връщане на производството в РС Сливен е било насрочено съдебно заседание, в което съдът изрично е указал на молителите „че те носят доказателствената тежест за установяване на свои права, които изключват правото на взискателката по отношение на процесния недвижим имот, а именно: апартамент *, вх.* бл. *кв. „Д. Г.”, гр. С..

По тази фактическа обстановка няма спорни въпроси.

Процесното жилище фактически от 2006 г., когато жалбоподателката го е напуснала не е имало характер на „семейно” жилище. /Това е посочила сама взискателката в искова си молба по бракоразводното дело, като е вписала, че от 2006. г. е напуснала това жилище , което сочи, че е  собственост на съпруга й. / арг. Р от21.10.2009г. по гр.д. № 598/2009г. на РС Сливен, стр.1 и стр.3/.

 

Тези констатации от фактическа страна мотивират следните правни изводи:

1.Жалбоподателите – молители, в конкретния случай са придобили право на собственост върху процесния имот по нот. акт № 32 от 16.08.2007г. Те не са страна по делото за развод между взискателката и бившия й съпруг Й.С. и са трети лица по смисъла на разпоредбата на чл. 523 и чл. 524 от ГПК.

Молбата им с посочено правно основание чл. 524 от ГПК се явява допустима, а и основателна. Съображенията за този извод, са следните:

Законодателят е приел, че третото лице по изпълнителното производство, /както е приел и ДСИ/, може да претендира спиране на изпълнението като представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота, които  изключват правата на взискателя.

 „Третото лице трябва да се позовава на право, което не е тъждествено с правото на длъжника по изпълнението.”  Жалбподателите се позовава на право на собственост върху процесния имот, което установяват с нотариален акт, издаден /на 16.07.2007г./, преди образуване на производството за развод между взискателката и сина на молителите,  по гр. д. №598/2009г.  на РС Сливен. / арг. Р. № 834/21.10.2010.г.и Опр. № 218/22.04.2010г., по ч.гр.д. № 208/2010г., ІІІг.о.ВКС./.  ”За да бъде спряно изпълнението по реда на чл.524 ГПК  следва третото лице, намерено  във владение на имота, за заявява права и да представи доказателства за тях, които изключват правото на взискателя.”

В конкретния случай „Правото на собственост, придобито преди постановяване на изпълняваното решение”, може да  бъде и е противопоставено  на взискателя.

Чл.523, ал.1  ГПК задължава съдебният изпълнител да извърши въвод срещу третото лице, започнало да владее имота след като е бил предявен искът, решението по който се изпълнява”. 

 В трайната си практика ВКС не приема, а и в правната доктрина не се приема, че възникналото правоотношение на основание облигационен договор – за наем на имот, предоставя на наемателя „право на владение”, което е с по-голям обем, от ползването на имота, на договорно основание”. Наемателят е ползвател, но не и владелец, както е приел РС Сливен.

 По тези съображения се приема, че молбата за спиране на изпълнителното производство е допустима.

2.Жалбата е основателна и следва да се уважи. След като молителите, в съответствие с предоставено им от законодателя, а и от ДСИ право,  са предявили в срока по чл. 523, ал. 3 ГПК Молба за спиране на изпълнението, установили са правото си на собственост върху процесния имот, което е придобито преди образуване на бракоразводното дело, Молбата за спиране е основателна и следва да се уважи. Към момента на предявяване на иска за развод и постановяване на решението по него, процесния имот не е имал характер на „семейно жилище” по смисъла на СК. Този извод се потвърждава от факта, че   взискателката в искова си молба по бракоразводното дело сама е посочила , че от 2006. г. е напуснала това жилище, за което изрично посочва, че е  на съпруга й. / арг. Р от21.10.2009г. по гр.д. № 598/2009г. на РС Сливен, стр.1 и стр.3/.

По тези съображения, Определение от 11.06.2010г. по гр. д.№ 1306/2010г. на РС Сливен следва да се отмени и се постанови ново, с което   се уважи Молбата на жалбоподателите за спиране на изпълнителното производство.

В съответствие с разпоредбата на чл.524, изр.2 от ГПК, съдът следва да даде на третото лице – жалбоподателите, едноседмичен срок, да предявят иск, с който в Районен съд Сливен да установят, че процесното жилище не е имало характер на „семейно” жилище и постановеното по бракоразводното дело решение, с което това жилище е предоставено на взискателката, е постановено след като те са придобили собствеността върху този имот.

Законодателя е предвидил в ГПК, че при установява по време на въвода на „трето лице” в имота и ако се установи, че това  трето лице е придобило владението на имота  след завеждане на делото, по което е издадено изпълнителното решение, той въвежда  взискателя във владение на имота”.

В случая, жалбоподателите са   придобили собствеността върху имота, преди издаване на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително производство. По изпълнителния лист те не са длъжници. Следователно, като трети лица, -„владеещи процесния имот на правно основание, издаден нот. акт преди постановяване на  изпълняваното   решение, те са в правото си да искат да се спре изпълнението против тях. Така е процедирал и ДСИ, като им е предоставил възможност в тридневен срок, по чл.523, ал.2 ГПК, да поискат РС Сливен да спре изпълнението по изпълнителното дело.

Обстоятелството, че те са предоставили имота с облигационна сделка – договор за наем, т.е. срещу заплащане на цена, за да се издържат, не може да се приеме и да се  квалифицира наемателя, като „владелец”,  по смисъла на ЗС. /Наемателят е в имота на основание договор за наем, в който се определят конкретните му права и задължения, но не може, на основание на тази договор да придобие имота, например - по давност, каквото право владелецът има./.  

По изложените съображения се приема, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде  отменено.

При този изход на делото, на жалбоподателите  се дължат разноски за тази инстанция, но те не са претендирали такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА определение от 11.06.2010г., постановено по гр.д. № 1306/2010г. на РС Сливен, с което е оставено без разглеждане молбата за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20102230400061 по описа на ДСИ при РС Сливен с правно основание чл. 524 от ГПК, подадена от длъжниците С.Й.М. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********,*** като НЕДОПУСТИМО и е прекратено производството по гр.д. № 1306/2010г. по описа на РС Сливен като недопустимо, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

 вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

СПИРА производството по изпълнително дело № 20102230400061 по описа на ДСИ при РС Сливен по Молба с посочено правно основание чл. 524 от ГПК, подадена от длъжниците С.Й.М. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********,***.

ДАВА възможност на С.Й.М. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********,***, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, да предявят иск пред РС Сливен, за установяване, правата си за процесния имот, апартамент  находящ  се в гр. С., ЖК „Д. Г.” бл.*, вх.*, ап.*.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на Република България.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: