О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 14.07.2010 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                           МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 338 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което не е уважено възражение за местна неподсъдност на спора и същият е приет за разглеждане от съда, пред който са предявени исковете  и се движи по реда на гл. ХХІ  от ГПК.

Подадена е и частна жалба от ищцата, против определение за изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на СтЗРС.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно не е възприел изтъкнатите с отговора на исковата молба от него съображения, че делото следва да бъде подсъдно на СтЗРС и без да се мотивира изрично, предприема действия, постановявайки определение от 17.02.2010г., с което предприема процесуални действия по разглеждането му, тоест – отказва да уважи направенотов предвидения от ГПК срок възражение за неподсъдност. Развива подробни съображения относно мястото на предявяване на исковете и моли СлОС да отмени определението на СлРС и вместо това постанови ново, с което постанови разглеждането на делото от местно компетентния съд – РС Стара Загора.

Втората частна жалбоподателка обжалва определението на съда за изпращане на делото по подсъдност на СтЗРС без да сочи конкретни материалноправни аргументи за незаконосъобразност.

Няма подадени отговори на двете жалби.

Въззинвната инстанция счита и двете частни жалби за допустими и неоснователни.

Обективно съединените искове касаят трудово правоотношение и са предявени  по местоживеенето на ищцата - пред СлРС, против работодател със седалище и адрес на управление н адейността гр. Стара Загора. Дружеството няма клонове, липсват данни за местоизпълнение на трудовите задължения на ищцата различно от седалището на търговеца-работодател. В законовия срок по чл. 119 ал. 3 от ГПК ответникът е направил надлежно възражение  за местна неподсъдност, по което няма изрично произнасяне с нарочно определение от съда до който е адресирано. С процесуалните си действия, насочени към образуване и започване на производството, СлРС фактически е приел исковете за подсъдни нему – тоест – е отхвърлил мълчаливо възражението за неподсъдност. След подаването на първата частна жалба от ответника, РС е отменил сам аопределението си за допускане на доказателства и насрочване на делото и е прекратил пред себе си производството, като го е изпратил по компетентност на РС – Стара Загора.

Определението от 17.02.2010г. не е от категорията на тези, които слагат край на производството и постановилият го съд може сам да го отмени или измени. В този смисъл СлРС е действал в съответствие с процесуалните правила.

По същество определението от 12.03.2010г. за изпращане на делото по местно подсъдния съд е правилно и законосъобразно.

Ответникът, като ЮЛ, попада в общата регламентация на разпоредбата на чл. 108 от ГПК и исковете против него следва да се предявят по начало в съда по неговото седалище и управление – СтЗРС. Както се посочи, тъй като дружеството няма клонове, а и не се твърди, че спорните правоотношения са се развили с някакво негово поделение, чието седалище е различно от посоченото, то на това основание възражението е основателно и следва да се уважи. Единствената възможност да се излезе извън това правило е осигурена за специфична по предмета си група спорове – исковете по трудовите дела /каквито са настоящите/, могат, съгласно разпоредбата н ачл. 114 от ГПк, да бъдат предявени, за улеснение на работника, и по мястото на обичайното полагане на труда. В конкретния случай не само, че няма данни да има такова място извън седалището н аответника, но и в самата искова молба ищцата нееднократно посочва, че е започнала работа в гр. Стара Загора, че там е изпълнявала трудовите си задължения и описва развитието им в “офиса на фирмата”, в същия град. Така и приложението на тази правна норма не дава основание за предявяване на иска пред СлРС и с оглед това  възражението на ответника следва да се уважи.

Тъй като СлРС е сторил това след подаване на  частната жалба на ответника, последната, макар към момента на подаването да е била допустима, поради наличие на правен интерес, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Частната жалба на ищцата против второто определение също е неоснователна поради изложените по-горе съображения и също следва да се отхвърли. Изтъкнатото в нея не разкрива незаконосъобразни действия на първоинстанционния съд, нито променя крайните изводи на въззивния.

Определението на СлРС от 12..03.2010г. следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ частни жалби вх.№№ 5084/09.03.2010г. и 7018/31.03.2010г. по  гр.д. № 5086/09г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12..03.2010г. по гр.д. № 5086/09г. на СлРС като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението  подлежи на  касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: