О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.07.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 363 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на адв. Ц., в качеството му на пълномощник на С.Г.И. ЕГН ********** с настоящ постоянен адрес ***, П.В.Е. №* против определение от съдебно заседание проведено на 25,06,2010 г. по гр.д. №2457/2010 г. на СлРС, с което е било прекратено производството по делото поради неявяване на жалбоподателя И. в първото съдебно заседание без уважителни причини. В жалбата е посочено, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не се явил в първото заседание по брачното дело между него и Т.Д.И. по неуважителни причини. Посочено е, че в конкретния случай е била налице уважителна причина по смисъла на чл. 330 ал. 2 от ГПК, тъй като са били налице доказателства, че жалбоподателят, който живее и работи в чужда страна на повече от  1200 км от седалището на съда не е можел да се яви в съдебно заседание, тъй като е бил служебно ангажиран. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Сливен за насрочване на ново открито заседание за разглеждане на молбата за развод на двамата молители.

                Противната страна Т.Д.И. не изразява становище по жалбата.

                Пред настоящата въззивна инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

          На 13.05.2010 г. пред СлРС била депозирана молба от Т.И. и С.И. с правно основание чл. 50 от СК. В молбата било посочено, че молителите желаят да прекратят брака си сключен през 1983 г . по взаимно съгласие, тъй като жалбоподателят И. от осем години работи и живее в РГърция и е поддържал с молителката И. връзки единствено с пълнолетното им вече дете Димитър.  Посочено било, че страните са постигнали споразумение съгласно изискванията на чл. 51 ал. 1 от СК. По делото било представено пълномощно, с което С.И. упълномощавал адв. Ц. да го представлява по него, както и изрично пълномощно нот. заверено от 01.04.2010 г., с което жалбоподателят И. упълномощавал адв. Ц. да извършва всички действия свързани с прекратяване на брака му с Т.И., включително и да завежда искова молба за прекратяване на брака, да сключва споразумение по чл. 51 от СК , параметри преценени от него, да извършва абсолютно всичка действия свързани с прекратяване на брака с развод. В пълномощното било посочено изрично, че упълномощителят упълномощава адв. Ц. с такъв голям обем от права, тъй като е с убеждението, че поради продължителното отсъствие от пределите на РБългария му е невъзможно да присъства лично на открити съдебни заседания, тъй като това е било свързано с време и изключително големи средства, които му било невъзможно да си позволи.

          Жалбоподателят И. получил съобщение за насроченото съдебно заседание на 25.06.2010 г. на 18,05,2010 г. чрез процесуалния си представител адв. Ц..

          На 21,05,2010 г. адв. Ц. *** , с която помолил съдът да приложи разпоредбата на чл. 330 ал. 2 от ГПК, тъй като на доверителя му ще бъде невъзможно да се яви в съдебно заседание по уважителна причина, а именно неосвобождаване от работа от работодателя. С молбата било представено и удостоверение на гръцки език, преведено от преводач К.К. от което било видно, че Ц.А.С. жител на П., удостоверявал, че С.И. работил на негов обект и управлявал специални тежки машини, поради което било невъзможно да бъде пуснат в отпуск. Удостоверението било подпечатано с печат на работодателя от който било видно данъчната служба в която той е регистриран, както и данъчния му номер. 

В съдебно заседание на 25,06,2010 г. жалбоподателят И. не се явил. Вместо него се явил адв. Ц., който помолил ход на делото при условията на чл. 330 ал. 2 от ГПК. Районен съд Сливен отказал да даде ход на делото, като приел, че не е налице уважителна причина за неявяване на И. в съдебно заседание, тъй като в представеното по делото удостоверение не било посочено какъв е трудовия договор на молителя И., самият трудов договор не бил представен и липсвало дата на удостоверението, както не било посочено дали той има право на отпуск и кога ще го ползва.

Частната жалба е била депозирана на 02,07,2010 г. в рамките на законоустановения срок.

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт и  в законоустановения срок  разгледана по същество същата се явява основателна.

Действително в разпоредбата на чл. 330 ал. 1 от ГПК е заложен принципа, че при депозирана молба за развод по взаимно съгласие е необходимо двамата съпрузи лично да се явят пред съда и да потвърдят своето желание за допускане на развод.  В ал. 2 на чл. 330 от ГПК е посочено, че ако съпрузите не се явят без уважителна причина делото се прекратява. Поставя се въпроса какво би могла да бъде уважителна причина така че делото да не бъде прекратявано и при неявяване на някои от молителите. Безспорно това би била хипотезата, когато някой от молителите е възпрепятстван поради заболяване, но също такъв случай ще е налице и когато молителят е възпрепятстван да се яви поради своята служебна ангажираност. В този смисъл е както теорията разгледана от проф. Сталев, така и практиката на Върховния съд на РБългария /определение №2/22.01.1982 г. по гр.д. №3720/1981 г. на Върховен съд/. Съгласно твърдената практика след като молителят не е освободен от предприятието си и е служебно ангажиран ще е налице уважителна причина за неговото неявяване по брачното дело. В настоящия случай са налице достатъчно данни, а именно удостоверение от гръцкия работодател на молителя И. и изрично  пълномощно за адв. Ц. от които може да се приеме, че действително за молителя И. е невъзможно по обективни причини да се яви в съдебно заседание, тъй като упражнява трудова дейност извън пределите на РБългария на значително разстояние от седалището на СлРС и работодателят му не е осигурил възможността му да се яви в съдебно заседание.

С оглед изложеното определението на СлРС за прекратяване на гр.д. №2457/2010 г. следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

          ОТМЕНЯ Определение за прекратяване на производство по гр.д. №2457/2010 г. от съдебното заседание проведено на 25.06.2010 г. по  гр. д. № 2457 / 2010 г. на Районен съд гр. Сливен като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.