О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Гр. С.,  30.07.2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на тридесети юли, през две хиляди и десета година в

 състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                                             МАРИЯ ХРИСТОВА

 

при секретаря………  .и с участието на прокурора……………  разгледа докладваното от ……Гина Драганова……….ч.гр.д. № 366 по описа за 2010 година и констатира:

   Производството по делото е образувано по реда на чл.274 - 279, във връзка с разпоредбата на чл.418, ал.4 от ГПК.

              Образувано е по  жалба на „ОМВ България” ЕИК 121759222 със седалище и адрес на управление гр. С. 1612 район К.С., ул. „С.Г.” № *, ет.*, Прима бизнес център, депозирана чрез пълномощник адв. И.М.С. *** и съдебен адрес на жалбоподателя гр. С., ул. „М.” № *, мл. адвокат Я.Н.К. ***, против Разпореждане № 10281/05.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1196/2010 г. на РС – С..

            С разпореждането, предмет на жалбата, е отхвърлено заявление с вх. № 1196/15.03.2010 г. на РС – С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 18 397.55 лв. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – запис на заповед от 19.06.2008 г., издаден за сумата 25 000 лв. от управителя на ответното дружество с ограничена отговорност с фирма „Мария Транс” и седалище гр. С..

            В жалбата се твърди, че това разпореждане е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Наведени са доводи, че по делото е представен в оригинал запис на заповед, към който имало „захваната като общ документ нотариална покана”, нотариално заверено пълномощно, което имало характер на търговско пълномощно по ТЗ. Тези факти се потвърждавали от нотариуса М. Н. от С., удостоверила ги с подписа си. Счита, че имало прикрепена и нотариална покана от нотариус Л.Л.. Нотариалната покана била надлежно заверена от посочените нотариуси и всички документи в цялост били представени на нотариус К., който „е поставил подписа си на последния лист от документа, представен пред него”. Неправилно в обжалваното разпореждане съдът бил развил производство по оспорване на официален документ, тъй като нямало в това производство съдебно дирене, нито оспорване от другата страна. Съдът „служебно бил оспорил официален документ”, което довело до неправилен и незаконосъобразен извод. Моли при положение, че съдът приеме това твърдение „за процесуално допустимо предприетото служебно оспорване на официален документ” на основание чл. 192 от ГПК, да се изиска  за съпоставка трети екземпляр от нотариална покана с рег. № 631/2010 г., защото не било възможно да го представи жалбоподателя. Намира неправилен извода на съда относно изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като поканата била надлежно връчена. Моли да се отмени изцяло обжалваното разпореждане и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на жалбоподателя против „Мария Транс” ООД с ЕИК 119666791 за сумата 18 397.55 лв. главница по запис на заповед от 19.06.2008 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението 13.03.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските за двете инстанции.

            Като съобрази доказателствата по делото и отразените от жалбоподателя съображения, настоящия състав на ОС – С. установи следното от фактическа страна:

 Жалбоподателят е депозирал Заявление за издаване заповед за  изпълнение по чл. 417 от ГПК, против фирма „Мария Транс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.М.” № *, вх. *., ап.*, с приложен Запис на заповед, издаден от Д.Н.Д., управител на фирмата. По този запис на заповед сумата, която се дължи е 25 000 лв. Тази сума се дължи без лихва „на предявяване на настоящия запис на заповед. Срокът за предявяване на този запис на заповед е три години от датата на издаването му.” Датата, на която е издаден записа на заповед е 19.06.2008 г. /арг. л. 6 от гр.д. № 1196/2010 г. на РС – С../.

 По делото е била представена нотариална покана до длъжника, която е изготвена от нотариус Л.Л., с РД СРС. и рег. № 151 на НК. /л. 7 и л.8/. Тази нотариална покана е следвало да бъде връчена от нотариус Н. К. с рег. № 514 с район на действие РС – С.. Доказателства, че тя е връчена по този начин, по делото няма представени. Върху поканата, която е следвало да бъде връчена от нотариус Н.К. липсват доказателства, установяващи, че тя е връчена от него на издателя и платеца по процесния запис на заповед. Тази констатация е направил и РС – С.. Заедно с това при депозиране на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, представителят на заявителя не е имал пълномощно, на чието основание да представлява предявителя на записа на заповед.

За да отхвърли искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената от заявителя сума 18 397.55 лв. РС – С. правилно е констатирал, че по делото няма представени, надлежно оформени доказателства, установяващи че процесния запис на заповед е предявен на платеца. Такива доказателства по делото няма представени и с жалбата.

Твърдението на жалбоподателя, че представената в оригинал нотариална покана „е захваната като общ документ заедно с препис от записа на заповед”, не може да се приеме като доказателство, установяващо, че този запис на заповед е надлежно предявен на платеца по него. Категорично такива доказателства за предявяване на процесния запис на заповед на платеца по него, по делото няма представени.

Несъстоятелно е и не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението, че РС С. е развил „служебно производство по оспорване на официален документ”. Фактически съдът е изпълнил задължението си, вменено му от законодателя, да прецени всички, представени по делото доказателства, относно тяхната редовност от външна страна. Очевадно е и правилна е  констатацията на РС С., че в случая не е  и не може да се установи, че има надлежно доказано „предявяване” на представения запис на заповед на платеца, преди да бъде депозирано заявлението за издаване запис на заповед и изпълнителен лист по  този запис на заповед. Констатациите на РС С. са правилни и законосъобразни и се подкрепят от доказателствата по делото.

Освен тези констатации, обстоятелството, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по предявения запис на заповед в оригинал, който е за сумата 25 000 лв., без лихва и разноски, а заявлението е за сумата 18 397.55 лв. сочи, че заявителя е получил плащане по процесния запис на заповед, без това да е отразено върху оригинала на записа на заповед. Но категорично, по делото  няма доказателства, установяващи,  кога точно е предявен процесния запис на заповед за заплащане. В самия запис на заповед изрично е предвидено, че „срокът за предявяване на този запис на заповед е три години от датата на издаването му” и този срок не е изтекъл и към настоящия момент.

 Твърдението на жалбоподателя, че е представил документи за предявяване на процесния запис на заповед на платеца, в оригинал, е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

             Мотивиран от горното, съдът 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10281/05.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1196 по описа на РС – С. за 2010 г., с което е отхвърлено Заявление от „ОМВ България” ООД, гр. С., с вх. № 1196/15.03.2010 г. на РС – С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 18 397.55 лв. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – запис на заповед от 19.06.2008 г., издаден за сумата 25 000 лв. от управителя на ответното дружество с ограничена отговорност с фирма „Мария Транс” и седалище гр. С..

 

 Определението, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, може да бъде обжалвано с частна жалба, подадена до ВКС на Република България, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 ЧЛЕНОВЕ: