О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 04.11.2010 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз. гр. д.  N 395 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по жалба, с правно основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, против определение, с което е отказано изменение на постановено решение в частта за разноските, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението, с което по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК, РС е отказал да измени постановеното от него решение в частта за разноските, е незаконосъобразно, тъй като съдът механично се е позовал на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, а не е съобразил другите обстоятелства, свързани с извършено плащане от страна на ответника в хода на процеса. Поради това моли въззивния съд да отмени това определение и постанови ново, с което измени решението относно разноските и присъди такива в пълен размер на 6 251, 20 лв. Няма претенция за разноски по това производство.

В законовия срок насрещната страна не е подала писмен отговор.

В с.з. за никоя от страните, редовно призовани, не се явява процесуален представител лично, по закон или пълномощие.

Жалбоподателят е изпратил чрез процесуалния си представител по чл. 32 т.1 от ГПК писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.

Въззинвната инстанция счита  жалбата за редовна и допустима, подадена в законовия срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт СлРС.

По същество я намира и за основателна.

По заявление от жалбоподателя до СлРС, на основание чл. 410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение против насрещната страна, която е направила възражение по чл. 414 от ГПК. Заявителят, в законовия срок, е предявил иска по чл. 415 от ГПК и производството по него е приключило с решение, с което съдът е признал за установено, че ответникът му дължи сумата 9 029, 45 лв. Заявлението и искът са били предявени за сумата 24 029, 45 лв., но в хода на исковото производство ответникът е погасил част от задължението си чрез плащане на сумата 15 000 лв. Заявлението е подадено на 25.06.2009г., исковата молба е била заведена на 18.08.2009г., а плащането на сумата 2000 лв. е извършено на 08.07.2009г. и на сумата 13 000 лв. – на 30.09.2009г. В първото съдебно заседание ищецът е направил изменение на иска чрез намаляване на размера от 24 029, 45 лв. на 9 029, 45 лв., което е допуснато от съда.  С решението си СлРС е присъдил разноски на ищеца за производството по заявлението и исковото производство, съразмерно на отношението между изменения и първоначалния размер на претенцията, като е отхвърлил искането до пълната сума с позоваване на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК. В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските и присъждане на пълния им размер, като се е аргументирал подробно.

С атакуваното определение, с мотив, че е изчислил правилно разноските съразмерн на уважената част от иска, СлРС е отхвърлил искането.

Настоящата инстанция намира определението за неправилно.

В случая не се касае за частично отхвърляне на иск, в действителност в съдебното решение отхвърлителен диспозитив няма. Искът е уважен изцяло и по тази причина и разноските на ищеца се дължат в пълен размер. Фактът, че първоначалният размер на претенцията е бил по-голям, е без значение, тъй като ищецът не е дал повод нито за подаване на заявлението, нито за предявяването на иска – това е станало по причина на извънпроцесуалното поведение на ответника, чието задължение при подаване на чаявлението по чл. 410 от ГПК, е дължал сумата 24 029, 45 лв. Съгласно изискванията на ГПК, искът по чл. 415 ал. 1 от ГПК следва да бъде предявен в същия размер, което ищецът е сторил, а сам, от своя страна, веднага, щом част от претенцията му е станала неоснователна поради извършеното в рамките на цялото производство плащане, е предприел необходимите процесуални действия за десезиране на съда с тази част от иска, като е намалил размера му. Така той е демонстрирал изрядно процесуално поведение, което е съобразявал с юридическите факти, осъществени след започването на производството, за което, както се посочи вече, той не е бил причина.

Поради това, след като като краен резултат, искът по който се е произнесъл съдът, във вида, в който е бил при приключване на първоинстанционното производство, с оглед описаните обстоятелства, е изцяло уважен, ищецът има право да получи всички направени от него разноски по двете дела, възлизащи общо на 6 251, 20 лв.

Така атакуваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Вместо него въззивният съд следва да се произнесе по същество, като постанови определение, с което да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като ги увеличи от присъдените 2 233, 53 лв. на претендираните 6 251, 20 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОТМЕНЯ  определение от 23.04.2010г. по гр.д. № 3741/09г. на СлРС с което е отказано изменение на решение № 64/26.02.2010г. по същото дело в частта за разноските, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на решение № 64/26.02.2010г. по гр.д. № 3741/09г. на СлРС В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

 

УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА на присъдените на “Декотекс” АД – Сливен разноски по делото, които следва да му бъдат заплатени от ЕТ “Никита – Н.Н.”*** 233, 53 лв.   НА    6 251, 20 лв.

 

 

 

Определението  подлежи на  касационно обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: