ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                   

Гр. Сливен, 02.12.2010г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  втори декември през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА ,

 

като се запозна с докладваното гр.д.№ 409 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. Н. К. като пълномощник на В.И.И., с която е предявил в условията на субективно – кумулативно съединяване иск за солидарното осъждане на ЗАД „Армеец” и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплатят солидарно обезщетение в размер на 40000лв., заедно със законната лихва от 17.11.2008г., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане от лица, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответниците, като непозволеното увреждане произтича от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговори, в които е направено възражение за местна подсъдност, което съдът намира, че следва да бъде разгледано, преди да пристъпи към постановяване на определение по чл. 140, ал.1 от ГПК.

Относно възражението за местна подсъдност в отговора на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” и ЗАД „Армеец” се излагат доводи, че местната подсъдност на делото следва да се определи съгласно чл. 108, ал. 1 от ГПК – по местонахождение на седалище на дружествата, които нямат регистрирани поделения или клон на територията на съдебния район обхванат от местната подсъдност към Окръжен съд – гр. Сливен. Иска се изпращане на делото за разглеждане от Софийски градски съд (технически неточно посочен в отговора на ЗАД „Армеец” като окръжен). Във възражението на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” се поддържа, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, а не на Пловдивски окръжен съд, което също следва да се третира като техническа неточност.

Съдът намира, че възражението за местна подсъдност на делото е заявено своевременно и от двете ответни застрахователни дружества. По направените възражения съдът следва да се произнесе съобразно правилата за местна подсъдност.

Съдът намира, че възражението е основателно.

Независимо, че отговорността на ответника по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ произтича от договор, по който ищците не са страна, изхождайки от застрахователното правоотношение, в съдебната практика трайно е застъпено становището, че местната подсъдност по този специален иск се определя по общото правило на чл. 105 от ГПК, (чл. 81, ал. 1 от ГПК отм.), а не по правилото на чл. 115 от ГПК, (чл. 85 от ГПК отм.)

В случая исковете са предявени в условията на субективно и кумулативно съединяване спрямо застрахователи, без съединяване спрямо преките извършители на деянието, от което произтичат неимуществената вреда.

Предпочитайки като главен ответник застрахователите по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ, ищцата сама е определила като приоритет в защита на своите интереси чрез този иск, относно местната подсъдност на който намира приложение правилото на чл. 108, пр. 1 от ГПК, а не на чл. 115 от ГПК. Поради това и възражението за местна подсъдност по чл. 119, ал.3 от ГПК е основателно съгласно чл. 108, пр. 1 от ГПК следва да се уважи. (в този смисъл – опр. № 105\27.02.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 9\2009г., ТК, докл. Е.. М.)

Водим от гореизложеното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по гр.д. № 409\10г. по описа на ОС – гр. Сливен и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД!

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Бургаски апелативен съд!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: