О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

Гр. Сливен, 27.09.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч.в.гр.д. № 412 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

 

                Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК, в сила от 01.03.2008г.

Постъпила е частна жалба против определение от 21.07.2010г.  постановено по гр.д. № 2906/2010г. по описа на СлРС, с което производството е прекратено, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно невнасяне на държ. такса.

Частния жалбоподател твърди, че претенцията по която е образувано първоинстанционното производство е с предмет – присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане - престъпление, за което има влязла в сила присъда, поради което на осн. чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК не дължи внасяне на държавна такса. Поради тези причини, не е изпълнил указанията на съда за представяне на доказателства за платена такава. Тъй като РС – Сливен, в мотивите на определението за прекратяване на делото е посочил изрично – невнасяне на държ.такса, то нейната недължимост обуславяла и незаконосъобразността на атакуваното пред въззивния съд определение. Моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото върнато на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е правилно администрирана от Районния съд – Сливен. В указания от съда срок е постъпил отговор от ответника по делото, в което същия излага доводи в подкрепа правилността и законосъобразността на определението, с което се прекратява производството по гр.д. № 2906/2010г. по описа на РС – Сливен. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното определение

Настоящата въззивна инстанция констатира, че постъпилата жалба е депозирана в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес от обжалването на атакуваното прекратително определение, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е и основателна по следните съображения, а именно :

Пред РС – Сливен на 04.06.2010г. е предявена искова молба от адв. Ю.Я.,***, в качеството му на пълномощник на В.И.Т., с която се претендира от ЗК „Български имоти” АД заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 12.12.2008г. в с. Самуилово, общ. Сливен.

Пострадал при възникналото ПТП е ищцата В.И.Т..

Налице е влязла в сила на 04.11.2009г. присъда по НОХД № 462/2009г., задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние - съгласно чл. 300 от ГПК. С присъда № 717/19.10.2009г. по НОХД № 462/2009г. на СлРС,  наказателния съд е определил размер на обезщетение на претендираните пред него вреди, като е осъдил прекия причинител на вредата В. Йорданов.

В конкретния случай, пред първоинстанционния РС е предявена претенция от увреденото лице В.Т. срещу застрахователя ЗК „Български имоти” АД, сключил застраховка „Гражданска отговорност” с прекия причинител на вредата – В. Й. Й.. До колко е допустима тази претенция, след като увредения е реализирал правото на обезвреда срещу прекия причинител и му е присъдено обезщетение за именно тези вреди, е преценка на съда пред който е предявена исковата молба, а именно РС – Сливен.

По отношение обаче, на това дължи ли се държавна такса, по така образуваното гражд. производство № 2906/2010г. пред РС - Сливен, то настоящия въззивен съд е категоричен, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК то такава не се дължи и не следва да бъде внасяна от ищеца.

Предвид гореизложеното, се налага извода, че първоинстанционния съд е дал неправилни указания към ищеца за внасяне на д.т. и съответно след тяхното неизпълнение, незаконосъобразно е прекратил производството по делото. Ето защото атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върната на РС – Сливен за продължаване на процесуалните действия.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТМЕНЯ определение от 21.07.2010г. постановено по гр.д. № 2906/2010г. по описа на Сливенски районен съд, с което е върната исковата молба, ведно с приложенията на В.И.т. с ЕГН **********, чрез адв. Ю.Я. *** и прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 2906/2010г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                            2.