О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.09.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 423 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на адв. Д. в качеството й на пълномощник на Д.В. ***/2010 г. по описа на СлРС против определение №2369/22.07.2010 г. с което е било прекратено производството по делото поради липса на компетентност у съда.  В жалбата е посочено, че определението е незаконосъобразно и необосновано и с него се накърняват правата на жалбоподателя. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на Регламент 2201 от 27.11.2003 г. на Съвета на Европа,  като разпоредбата на регламента следвало да се прилага единствено в случаи на спор между страните къде желаят да се гледа бракоразводното дело, но не и когато двете страните, какъвто е настоящия случай, желаят делото да се гледа в определен съд и по-конкретно в Районен съд- Сливен. Освен това е посочено, че съдът е пропуснал да изследва въпроса дали ищцата живее постоянно в Германия или е пребивавала последните месеци преди предявяване на исковата молба в България. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да продължат съдопроизводствените действия по делото.

                Депозирана е частна жалба и от Г.Е.У. – В. против определение №2369/22.07.2010 г. с което е прекратено производството по гр-д. №2715/2010 г. по описа на СлРС. В жалбата се поддържа становището, че определението е необосновано и че по отношение предмета на гр.д. №2715/2010 г. не е приложима нито една от хипотезите регламентирани в чл. 3 от Регламент №2201/2003 г. на Съвета на Европа. Твърди се, че жалбоподателката е пребивавала в последните шест – седем месеца преди предявяване на иска за развод в РБългария, като в този период от време е работила по докторантурата си, като за целта е извършвала дейност в частни дружества и във висшето училище в гр. Сливен, което обстоятелство сочело, че е налице компетентност у Сливенския районен съд да разгледа предявената искова молба, спазвайки разпоредбите на Регламент 2201/2003 г. Посочено е, че на жалбоподателката не е било указвано, че е необходимо да посочи доказателства относно местожителството й в последните месеци преди предявяване на исковата молба, поради което първоинстанционният съд е следвало след като отмени хода си по същество на делото да изясни фактите от значение за компетентността му.  Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Сливен за разглеждане на предявения брачен иск, включително изясняване на въпроса за местоживеенето на ищцата в последните шест месеца преди предявяване на иска за развод.

                Пред настоящата въззивна инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.05.2010 г. е била депозирана искова молба от Г.Е.У. – В. против Д.В. с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак във Федерална Република Германия. Бракът между страните бил сключен на 22.04.2003 г. в гр. Гьотинген Германия. В хода на производството било представено споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК сключено между страните. По делото не е била оспорена основателността на предявения иск от ответника и страните чрез процесуалните си представили изрично са изразили становище, че бракът следва да бъде прекратен, като в съдебно заседание  било преминато от исково към охранително производство по чл. 50 от СК - за развод по взаимно съгласие.  В съдебно заседание съдът не е извършил доклад по делото, като включително не е указал на ищцата , че с оглед наличието на компетентност за разрешаване на спора у Сливенския районен съд предвид разпоредбите на Регламент 2201 /2003 г. на Съвета на Европа следва да докаже, че последните шест месеца преди предявяване на исковата молба е пребивавала обичайно в РБългария. В тази насока не са били представени никакви доказателства от страните. На 14.07.2010 г. съдът дал ход по същество по делото и обявил, че ще се произнесе с решение на 14.08.2010 г. На 22.07.2010 г. било постановено Определение №2369,  с което било отменено държаното по делото определение за даване ход по същество и производството по гр.д. №2715/2010 г. на СлРС било прекратено поради липса на компетентност. В мотивите си съдът посочил, че Регламент 2201/2003 г. на Съвета на Европа има директно действие и следва да бъде прилаган без сертификация от Българските съдилища, а съгласно чл. 3 от същия, за да бъде делото подсъдно на български съд е необходимо ищецът да е български гражданин и едновременно с това последните шест месеца преди предявяване на исковата молба да е пребивавал обичайно на територията на РБългария, което не било доказано от ищеца по делото и от своя страна мотивирало извода на съда  за липса на местна компетентност.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя Д.В. на 23.07.2010 г., а на жалбоподателката Г.У.В. на 27.07.2010 г. Частните жалби са били депозирани на 27.07.2010 г. и на 30.07.2010 г. в рамките на законоустановения срок.

Частните жалби са процесуално допустими, като депозирани от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт и  в законоустановения срок, а  разгледани по същество същите се явяват основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Кодекса на международното частно право разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения  с международен елемент установени в международен договор, в друг международен акт в сила за РБългария или в друг закон. С влизане в сила на България в Европейския съюзи, считано от 01.01.2007 г. регламентите на Съвета на Европа имат директно действие и са задължителни за българските съдилища. Нормите на Съвета на Европа се прилагат с приоритет пред нормите на вътрешното право, които им противоречат.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 17 от Регламент 2201/27.11.2003 г. на Съвета на Европа, когато пред съд в държава- членка на Европейския съюз е заведено дело съдът служебно следи дали притежава компетентност да разгледа предявения иск.

В разпоредбата на чл. 3 раздел 1 от Регламент 2201/2003 г. са разгледани хипотези, при които се предявявят искове за развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака пред съдилища на държавите-членки и наличието на обща компетентност на съответния съд да разгледа предявения иск. В т. 1 б. „а” предл. 6 е посочено, че компетентен да разгледа делото е съдът на държавата-членка на чиято територия ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка,т т.е. за да е налице местна компетентност у Сливенския районен съд, съдът е следвало да изследва въпроса дали ищецът, в конкретния случай жалбоподателката Г.У.В. е гражданин на РБългария и едновременно с това има обичайно местопребиваване в Рбългария или е живяла в РБългария поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска. Няма спор в конкретния случай, че ищцата Генова У. – В. е гражданин на РБългария, но по делото не е изяснено дали нейното обичайно и местопребиваване е в РБългария или дали тя е живяла последните шест месеца непосредствено преди предявяването на иска в РБългария. Като е прекратил производството на делото без да изясни въпроса за наличието на посочените по-горе предпоставки  СлРС е постановил един незаконосъобразен акт. След като е отменил хода по същество на делото съдът е следвало да даде указание на ищцата да докаже, че нейното обичайно местопребиваване е в РБългария или последните шест месеца непосредствено преди предявяване на исковата молба е пребивавала на територията на РБългария. Едва след установяване на тези обстоятелства съдът ще може да извърши правилна преценка за наличието или за липсата на компетентност да разгледа предявения иск.

С оглед изложеното определението на СлРС за прекратяване на гр.д. №2715/2010 г. следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

          ОТМЕНЯ Определение за прекратяване на производство по гр.д. №2715/2010 г. на Районен съд гр. Сливен като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.