О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 22.10.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 440 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХІХ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на адв. С. – пълномощник на  „УниКредит Булбанк” АД  - гр. С., район „В.”, ул. „С.Н.” №* против определение №481 от 17.07.2010 г. на Районен съд – Нова Загора по гр. д. № 660/2009 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за встъпване като трето лице в обезпечителното производство.

          В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като изводът на съда,че жалбоподателят няма правен интерес от встъпване в обезпечителното производство е неоснователен и не се подкрепя от представените по делото доказателства. Твърди се, че страната има правен интерес от встъпване в обезпечителното производство, тъй като мярката за обезпечение, която е наложена по него касае спиране на изпълнителното дело по което жалбоподателят е кредитор, което обосновава и неговия правен интерес от обжалване на така постановената мярка. На второ място е посочено, че съдът неправилно е приел, че не съществува правна възможност за жалбоподателя да встъпи по делото. Твърди се, че разпоредбата на чл. 218 и сл от ГПК предоставят правна възможност на трети лица да встъпват в делата и не съществува правна норма, която да ограничава прилагането на тази разпоредба в обезпечителното производство. Освен това е посочено, че неправилно съдът бил приел, че правата на жалбоподателя са били защитени в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което не било необходимо те да се защитават в рамките на производството по гр.дд. №660/09 г. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, жалбоподателят да бъде конституиран като трето лице в обезпечителното производство по гр.д. №660/09 г. и съдът служебно да постанови отмяна на наложеното обезпечение по дело №660/09 г. по описа на РС – Нова Загора. В условията на евентуалност се иска ако съдът  не отмени служебно наложената обезпечителна мярка, то той да се произнесе по депозираната от жалбоподателя частна жалба срещу допускане на обезпечителната мярка, както и против издаваната обезпечителна заповед по гр.д. №660/09 г., като същите бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендират се деловодни разноски.

                По частната жалба противните страни Н.Г.К., К.К.Б. и В.Й.Г. – Б. не изразяват становище.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „УниКредит Булбанк” е кредитор по вземане с длъжници К.К.Б. и В.Й.-Г.Б., по което е било образувано изп.д. № 20098680404405 на ЧСИ М.И.Б. с район на действие Софийски градски съд.  Изпълнителният лист е за сумата от 147 067.57 лв. главница по договор за кредит, 36 852.46 лв. договорна лихва за периода 10.01.2008 г. до 30.09.2009 г. и 3683.40 лв. разноски за държавна такса. Вземането на кредитора било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот.

На 28.10.2009 г. в Районен съд – Нова Загора била депозирана молба от Н.Г.К. за обезпечение на бъдещ иск. По молбата било образувано ч.гр.д. № 660/2009 г. В молбата било посочено, че К. е кредитор на солидарните длъжници К. и В. Б. с вземане в размер на 24000 лв. Било посочено, че в интерес на молителя е образуваното изпълнително дело с кредитор „УниКредит Булбанк” да бъде спряно, за да може да се присъедини като кредитор по него. Било поискано съдът да постанови като обезпечителна мярка спиране на изпълнителното дело. Към молбата бил приложен договор за временна финансова помощ от 05.01.2009 г., според който К. заел на Б. сумата от 40000 лв.

На 03.11.2009 г. Новозагорският районен съд постановил определение № 589, с което допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнението на изп.д. № 4405/2009 г. на ЧСИ М.Б.. В определението било посочено, че заповедта за спиране на изпълнението следва да бъде издадена на молителя К. след представяне на парична гаранция по сметка на Районен съд – Нова Загора в размер на 5000 лв. Бил определен и едномесечен срок, в който К. следва да депозира искова молба за установяване на вземането си, по което е допуснато обезпечението.  Определението подлежало на обжалване с частна жалба пред Сливенски окръжен съд.

На 04.11.2009 г.  Районен съд – Нова Загора издал обезпечителна заповед, с която допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнението на изп.д. № 4405/2009 г. на ЧСИ Б.. Със Заповедта бил даден едномесечен срок за завеждане на дело. От представената по делото информация за сметка за периода 16.11.2009 г. – 16.11.2009 г. е видно, че  на същата дата бил извършен превод от фирма „Гленком” ЕООД в размер на 5000 лв. като гаранция по ч.гр. д. № 660/2009 г. , т.е. обезпечителната заповед била издадена преди внасяне на определения от съда депозит.

На 19.11.2009 г. жалбоподателят депозирал молба в Районен съд – Нова Загора, с която поискал да бъде конституиран като трето-лице в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 660/2009 г. Докладчикът по делото се разпоредил препис от молбата да бъде връчен на противните страни, които да дадат становище в 7-дневен срок.

На същата дата – 19.11.2009 г., била депозирана и частна жалба от жалбоподателя „УниКредит Булбанк” против определение № 589/03.11.2009 г. и разпореждане от 04.11.2009 г. за издаване на обезпечителна заповед по ч.гр. д. № 660/2009 г.  По частната жалба било образувано в.ч.гр.д. №*1/2010 г., по описа на Сливенски окръжен съд,  по което било постановено определение № 47/05.02.2010 г., с което бил определен 3-дневен срок да извърши необходимите процесуални действия във връзка с отмяна на наложеното обезпечение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед по ч. гр.д. 660/2009 г.  делото било върнато в Районен съд – Нова  Загора на 10.02.2010 г.

На 30.11.2009 г. и 16.12.2009 г. до ЧСИ, а на 07.01.2010 г. до „УниКредит Булбанк” АД били изпратени справки от РС – Нова Загора, в които било посочено, че след справка по делото не било установено молителят Н.К. да е депозирал искова молба в дадения му от съда едномесечен срок.

На 09.12.2009 г. била депозирана молба от Н.К., с която същият поискал да му бъде удължен срока за депозиране на искова молба, поради наличие на уважителни причини – внезапно заболяване.

На 18.12.2009 г. жалбоподателят депозирал молба в РС  - Нова Загора, с която помолил съдът да постанови определение, с което служебно да отмени допуснатото обезпечение и да обезсили издадената по делото обезпечителна заповед, поради неподаване на искова молба от К. в определения от съда максимален едномесечен срок.

На 18.01.2010  г.”УниКредит Булбанк” депозирали нова молба, с която посочили че поддържат искането си по чл. 390 ал.3 изр. 2 от ГПК за постановяване на отделно определение, с което  служебно да се отмени допуснатото по делото обезпечение и да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед.

На 27.01.2010 г. Новозагорският районен съд постановил разпореждане № 110, с което не дал ход на частната жалба от 19.11.2009 г. срещу определение №  589/03.11.2009 г. на РС – Нова Загора и разпореждане от 024.11.2009 г. за издаване на обезпечителна заповед като недопустима. В разпореждането било посочено, че същото подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Сливенски окръжен съд.

На 28.01.2010 г. НЗРС постановил разпореждане № 11, с което не дал ход  на молбата от 18.12.2009 г. за отмяна на определение №  589/03.11.2009г. на РС – Нова Загора и разпореждане от 024.11.2009 г. за издаване на обезпечителна заповед като недопустима. В разпореждането било посочено, че същото подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Сливенски окръжен съд.

Разпорежданията на съда били съобщени на жалбоподателя на 10.02.2010г.

С определение № 169/15.02.2010 г. докладчикът по делото отменил допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението на изп. д. № 4405/2009 г. на ЧСИ Б., поради  недепозиране на иск.

На 18.02.2010 г.  били депозирани частни жалби против разпореждане № 110 и № 111/2010 г.  И по двете частни жалби в разпоредително заседание докладчикът по делото с разпореждане приел, че не следва да им бъде даден ход, поради липса на правен интерес, тъй като обезпечителната заповед била отменена, а така също било отменено и обжалваното определение.

Разпорежданията на съда били съобщени на жалбоподателя на 08.03.2010 г., като в съобщението до него било посочено, че ход на жалбите му не е бил даден, поради липса на правен интерес, както и че определението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му.

На 15.03.2010 г.  била депозирана частна жалба от „УниКредит Булбанк” АД против определението на РС Нова Загора по гр.д. №660/09 г. , с което било отказано даване ход на подадените от жалбоподателя частни жалби срещу определения и разпорежданията на РС – Нова Загора. По частната жалба било образувано ч.гр.д №182/2010 г. по описа на Сливенския окръжен съд по което било постановено определение №174/13.05.2010 г., с което СлОС отменил разпореждания от 22.02.2010 г. по частни жалби № СД -02-08-593 и СД 02-08-594 от 18.02.2010 г. като неправилни и незаконосъобразни и делото било върнато на РС – Нова Загора с указание да се проведе процедурата по чл. 275 и сл. от ГПК по отношение на цитираните по-горе частни жалби. Сливенският окръжен съд задължил РС Нова Загора по иск да се произнесе по искането на жалбоподателя за конституиране като трета подпомагаща страна по ч.гр.д. №660/09 г. по описа на Новозагорския районен съд. В изпълнение на указанията дадени от Сливенския окръжен съд Новозагорският районен съд постановил определение №481  от 17.06.2010 г. с което отказал да конституира жалбоподателя като трето лице подпомагащо К.К.Б. и В.Й.Г. – Б. в обезпечителното производство по гр.д. №660/09 г. по описа на Новозагорския районен съд

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 02.08.2010 г.

Частната жалба била депозирана на 09.08.2010 г. /видно от пощенското клеймо/ в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, но разгледана по същество същата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 218 от ГПК е посочено, че трето лице може да встъпи в едно дело до приключване на съдебното дирене в първата инстанция за да подпомага една от страните, ако има интерес решението по делото да бъде постановено в нейна полза. При тълкуване на правната норма се налага изводът, че встъпване на трето лице – помагач може да бъде извършено единствено в хода на едно исково производство, при което това може да стане единствено до фазата на съдебното дирене в първа инстанция. Макар да няма изрична правна норма, която да посочва, че трето лице - помагач не може да се конституира в хода на обезпечителното производство, каквото е по характера си ч.гр.д. №660/2009 г. на Новозагорския районен съд, този извод се налага при тълкуване на нормата на чл. 218 от ГПК В обезпечителните производства няма фаза по приключване на съдебното дирене, за да бъде ограничено встъпването на трето лице – помагач до този момент в хода на съдебното производство. Освен това разпоредбата на чл. 218 от ГПК предвижда, че трето лице може да встъпи тогава, когато има интерес решението по делото да бъде постановено в нейна полза. В обезпечителните производства не се постановяват съдебни решения. Съдебните актове имат характер на определения, които за разлика от съдебните решения не се ползват със сила на присъдено нещо. Тъй като не се постановяват решения в обезпечителните производства, то няма да са налице и съдебни актове, които да обвързват третото лице –помагач и страната, която то подпомага и по този начин да обосновават наличието на правен интерес у третата страна – помагач от изхода на делото. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна.

С оглед изхода на делото неоснователни се явяват претенциите на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Освен това съдът не следва да се произнесе и по искането му за служебна отмяна на обезпечителната мярка издадена дело №660/2009 г.

 

          На основание чл.252 от ГПК съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №481/17.07.2010 г. по гр.д. №660/2009г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.