ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 08.11.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 451 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 419, ал.1 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК

Д.Д.А. обжалва разпореждане по ч.гр.д. № 2899\10г. на РС- гр. Сливен, с което спрямо нея е уважена молба (заявление) на „Търговска банка ИНВЕСТБАНК” АД за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т.2 във вр. с чл. 60 ал.2 от ЗКИ за сумата от 105000лв. – главница по договор за кредит – овърдрафт на физическо лице срещу ипотека от 07.02.2008г., лихва в размер на 7444,92лв., такси и комисионни в размер на 779,90лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2010г. до окончателното изплащане на задълженията, разноски в размер на 2264,52лв. държавна такса и адвокатски хонорар 1582,26лв.

Частната жалба е основана на възражения относно действителността на договора за ипотека по н.а. № 102, т. І, д. № 508\08г., парт. Кн. 19572, 85203, 50103 по вх. № 687\08.02.2010г.; относно наличието – липсата, на писмени доказателства, установяващи изискуемостта на претендираните вземания; относно нарушения на длъжностните лица, от името на които е подписан договора за кредит и нотариалния акт за учредяване на ипотеката; относно изпълнението на насрещното задължение на банката по договора за кредит.

Изложени са съображения за това, че банката е сключила договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Н. ПV К. в размер на 1000 лв., който кредит е разрешен на 31.03.2006г. с краен срок на погасяване – 02.04.2008г. Поддържа, че съгласно този договор при определени условия свързани с неизпълнение на задълженията от кредитополучателя, кредитът става предсрочно изискуем и вземанията се събират по съдебен ред. Последното плащане на месечната вноска е било на 18.01.2007г., след което длъжникът е преустановил нормалното обслужване на задълженията си, с което кредита е станал предсрочно изискуем.

Мотивите на първоинстанционния съд да отхвърли заявлението са, че не са представени доказателства, че вземанията на банката са станали изцяло предсрочно изискуеми, докато видно от представеното  извлечение от сметка последната транзакция по главницата е от 18.01.2007г., като от тогава е изтекъл срок многократно надвишаващ изискващия се тримесечен срок.

Предвид изложеното се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно заявлението.

Приложено е пълномощно.

Частната жалба е допустима спазен е преклузивния срок по чл. 418 ал.4 от ГПК, представен е документ за заплащане на държавната такса.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е намерил, че с него е представен документ, предвиден като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т.2 от ГПК, който е редовен от външна страна, но представеният договор не представлява документ съгласно чл. 418 ал.3 от ГПК, установяващ изискуемост на вземанията.

Частният жалбоподател – „Банка ДСК” АД – гр. София чрез пълномощника си Р.И. Г. е подала заявление вх. № 11350\11.07.2008г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на главница 893 лв., договорна лихва от 31.03.до 01.01.2007г. в размер на 207, 06 лв. и наказателна лихва от 01.01.2007г. до 11.07.2008г. в размер на 63, 69 лв. като произтичащи от договор от 31.03.2006г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК срещу Н. П. К. от гр. Сливен, юрисконсултско възнаграждение ш разноски по съдебното производство.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК заявителя – „ТБ ИНВЕСТБАНК” АД чрез пълномощника си адв М. Г. *** е подала отговор, в който поддържа, че  частната жалба е недопустима, т.к. с нея не е подадено възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК съобразно изискванията на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По основателността на частната жалба се поддържа, че със заявлението е бил представен редовен от външна страна документ, удостоверяващ наличието на основание по чл. 417 и чл. 418 от ГПК относно паричните вземания, а обжалването с оглед липсата на мотиви към съдебния акт се поддържа, че не е „неотносимо”.

Съдът намира, че частната жалба е допустима. С оглед реда на подреждане, прономероване и прошнуроване на делото възражението за недължимост по чл. 414, ал. 1 от ГПК под формата на приложение към частната жалба е подадено с молбата за отстраняване на нередовности, т.е. след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В самата частна жалба обаче са изложени материално правни възражения относно дължимостта и изискуемостта на вземането, поради което следва да се приеме, че жалбата не страда от нередовност, която я определя като недопустима с оглед изискванията на чл. 419, ал.2 от ГПК.

Във връзка с възраженията, че вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение не се дължат и не са изискуеми в частната жалба е формулирано искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил  незабавното изпълнение, поради което след постановяването на настоящото определение делото следва да се върне на РС – Сливен за произнасяне по това искане. Освен по искането на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд и за изпълнение на съдебната процедура във връзка с предвиденото в чл. 415, ал. 1 от ГПК действие на възражението.

Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна.

В производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК са допустими възражения, които се основават на съображения извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Производството по чл. 418 от ГПК започва като едностранно, поради което разпореждането за уважаване на молбата за незабавно изпълнение не създава СПН по материалноправния спор нито относно съществуването на вземането, нито по въпроса за основателността на претенцията на заявителя. По тези съображения въззивния съд е компетентен да се произнесе единствено относно наличието на предпоставките посочени в чл. 418, ал. 2 от ГПК за незабавно изпълнение на вземанията по представените със заявлението документи– дали са редовни от външна страна и дали установяват, подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.

В гореизложения смисъл следва да бъдат оставени без разглеждане наведените в жалбата материалноправни възражения за дължимост и изискуемост на вземанията.

Относно наличието на предпоставките по чл. 418, ал. 2 от ГПК за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Със заявлението са представени редовни от външна страна и предвиден в разпоредбата на чл. 417 т.2 вр. чл. 60 ал.2 от ЗКИ документи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Представен е договор за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу ипотека от 07.02.208г. (която дата е визирана в разпореждането, а не датата на договора за ипотека), както и извлечение от сметка на длъжника за вземания за сумата от 105000лв. – главница, лихва в размер на 7444,92лв., такси и комисионни в размер на 779,90лв. Във връзка с изискуемостта на вземанията изрично в договора – чл. 7, ал. 1, т. 1, е уговорено автоматичното й настъпване с факта на неизпълненито, поради което във връзка с това не е необходимо представянето на допълнителни и изрични уведомления и покани към длъжника.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Д.Д. А., ЕГН **********,***, офис № *чрез адв. П. Н. ***, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № * ет. *, офис * (адвокатска кантора П.Н.) против разпореждане по ч.гр.д. № 2899\10г. на РС – Сливен, с което е уважена молба за незабавно изпълнение за сумата от 105000лв. – главница по договор за кредит – овърдрафт на физическо лице срещу ипотека от 07.02.2008г., лихва в размер на 7444,92лв., такси и комисионни в размер на 779,90лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2010г. до окончателното изплащане на задълженията, разноски в размер на 2264,52лв. държавна такса и адвокатски хонорар 1582,26лв.

 

ВРЪЩА делото на РС – Сливен за произнасяне по искането на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението и изпълнение изискванията на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.