О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.09.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 М. БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 453 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на М.Ж.Д. ЕГН ********** и Г.Ж.Д. ЕГН **********,*** против определение на Сливенския районен съд от 08.06.2009 г., с което жалбоподателите са били осъдени да заплатят на А.Д.Х. *** сумата от 350 лв., а на П. *** сумата от 600 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Посочено е в жалбата , че не  са налице фактическа и правна сложност на делото, които да обусловят осъждането на жалбоподателите за заплащане на посочените по-горе разноски по него, тъй като същите са извършили отказ от иска и делото е било прекратено в първото съдебно заседание. Посочено е, че така определените разноски са прекомерни и следва да бъдат намалени. По отношение присъдените разноски на А.Х. се твърди, че същите следва да се определят съобразно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските  възнаграждения и тъй като предявения спрямо него иск е касаел ¼ от правото на собственост на процесния имот, за който цената на иска е била в размер на 3200 лв., то разноските му следва да се определят  като при цена на иска от 800 лв., т.е. не би следвало да му се присъдят разноски повече от 100 лв. , а по отношение на присъдените разноски на П.С. е посочено, че съобразно цитираните по-горе правила е следвало да му се присъди възнаграждение за адвокат в размер на сумата 332 лв. Моли се обжалваното определение да бъде изменено и присъдените  обезщетения за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени.

                По частната жалба е депозиран отговор от адв. Д. в качеството и на пълномощник на А.Д.Х., в който същата е посочила, че жалбата не е основателна и че платеният адвокатски хонорар е бил съобразен с разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 22.12.2008 г. жалбоподателите депозирали искова молба против  Е.Д.У., А.Д.Х., В.П.Т., П.С.П. и П.И.С. с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС. Като цена на иска била посочена сумата от 3200 лв.

По делото постъпили отговор на исковата молба от адв. Д. в качеството й на пълномощник на Е.У., А.Д.Х., В.П.Т. и П.С.П., с която освен твърдения за фактическата обстановка и оспорване на  доказателствата, представени от ищците, били представени редица писмени доказателства. По делото е било представено пълномощно, с което А.Х., Е.У., В.Т. и П. П. упълномощавали адв. Д. да ги представлява по делото. В договора за правна защита и съдействие било посочено, че А.Д.Х. е заплатил на адв. В.Д. сумата от 350 лв. адвокатско възнаграждение в брой изцяло.

По делото бил депозиран отговор на исковата молба и от адв. Ш. упълномощен от П.И.С.. В договора за правна защита и съдействие между страните било посочено, че С. е заплатил на адв.Ш. в брой договореното между тях възнаграждение за правно съдействие и защита в размер на 600 лв. Депозираният отговор на исковата молба бил обстоятелствен. С него се анализирали представените от ищцовата страна доказателства, били изложени нови факти и правни твърдения касаещи процесния имот, били представени множество писмени доказателства.

След получаване на отговорите по исковата молба, жалбоподателите в качеството си на ищци по делото  на 04.06.2009 г. депозирали молба до Районен съд – Сливен, с която заявили, че правят отказ от предявения иск и молят на основание чл. 233 от ГПК производството по делото да бъде прекратено.

В с.з. на 08.06.2009 г. след като докладвал молбата на ищците и изслушал становището на процесуалните представители на ответниците, съдът с определение прекратил производството по делото и осъдил жалбоподателите да заплатят на А.Х. деловодни разноски в размер на 350 лв., а на П.И.С. - деловодни разноски в размер на 600 лв.

Определението на съда било съобщено на жалбоподателите на 26.10.2009 г. и в рамките на законно установения едноседмичен срок – на 30.10.2009 г. било депозирано искане от жалбоподателите за намаляне на присъдените разноски на ответниците Х. и С., поради липса на фактическа и правна сложност на делото, която да мотивира присъждането на такива възнаграждения.

На 08.12.2009 г. Сливенският районен съд се произнесъл с определение № 3727 и отхвърлил молбата на жалбоподателите Д. за намаляне на размера на  разноските като неоснователна. Определението било съобщено на жалбоподателите на 31.08.2010 г. В рамките на законно установения едноседмичен срок  - на 07.09.2010 г,. била депозирана процесната жалба.

Частната жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

В чл. 78 ал. 5 от ГПК е предвидена принципната възможност ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от  минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Чл. 36 от Закона за адвокатурата посочва, че минималните адвокатски възнаграждения следва да бъдат съобразени с определените такива в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към настоящия момент  размерът на адвокатските възнаграждения е регламентиран в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 е посочено, че за защита по дела с определен интерес от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя като основна минимална такса в размер на 200 лв. и 6%  за горницата над 1000 лв.  в настоящия случай цената на иска е в размер на 3200 лв. и  съобразно правилата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималната такса, която следва да се присъди за адвокатско възнаграждение е в размер на 332 лв. В Параграф 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че в случаите на чл. 78 ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в тази наредба, т.е. съдът не може да намали присъденото възнаграждение за адвокатска услуга за конкретния случай под сумата от 996 лв. Като се има предвид, че заплатеното адвокатско възнаграждение от А.Х. е бил в размер на 350 лв., а от П.С. – в размер на 600 лв., то е видно, че съдът не може да намали възнагражденията им без да наруши разпоредбата на § 2 от Наредба № 1/ 2004 г.

Отделно следва да се посочи, че в настоящия случай според съда не може да се говори за минимална правна и фактическа сложност на делото. Видно от представените по делото доказателства ответниците на иска чрез процесуалните си представители са представили множество писмени доказателства и са изложили логични правни аргументи, които са довели до оттеглянето от иска от ищците. Без тяхната активна защита делото не би било попълнено с доказателствен материал, който да мотивира прекратяването му на такъв ранен етап като първото съдебно заседание.

Следва да се има предвид, че не съществува законово изискване адвокатското възнаграждение да се определя съобразно правото на собственост на всеки един от ответниците по иска съобразно цената на иска. Напротив, принципът който е въведен от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е че определения по делото материален интерес в цялост определя и  минималния размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед гореизложеното частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като законосъобразно.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

                ПОТВЪРЖДАВА определение № 3727 /08.12.2009г. по гр.д. № 4680/2009 г. по описа на Сливенски районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Определението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.