О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 11.10.2010 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              МАРГАРИТА ДРУМЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

 

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 468 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещи искове, поради непредявяването им в дадения едномесечен срок и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отменил допуснатото обезпечение поради непредявяване в срок на обезпечените искове, тъй като, в действителност, срокът не бил изтекъл. Заявява, че той е започнал да тече за него от постановяване на определениетона СлОС във връзка с обжалваната от частния жалбоподател парична гаранция. Развива подробни и пространни съображения в подкрепа на тезата си. Желае въззивният съд да отмени определениетона СлРС като незаконосъобразно.

Насрещната по частната жалба страна не е подала в законовия срок писмен отговор.

След преценка на доказателствата, фактите и доводите, настоящият състав намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд, поради което  е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и  следва да се остави без  уважение.

Молителят е поискал от РС да допусне обезпечение на бъдещи искове и с определение от 07.04.10г. молбата е уважена. Допуснато е обезпечение при условията на чл. 391  ал. 1 т. 2 от ГПК – съдът е задължил молителя да внесе парична гаранция. Дал му е и едномесечен срок за предявяване на обезпечените искове. Съобщението и преписът са му връчени на 08.04.10г.

Молителят е обжалвал определението относно гаранцията и СлОС я е отменил с определение от 28.06.10г.

Към 08.05. молителят не е представил доказателства, че е предявил исковете и с определение от 06.07.10г. СлРС служебно, съгласно чл. 390 ал. 2 от ГПК , е отменил допуснатото обезпечение.

Действията на РС са законоъобразни. Въззивният съд не споделя виждането на жалбоподателя, че едномесечният срок за предявяване на обезпечените искове започва да тече от постановяване на определението на СлОС. Молбата му е уважена – обезпечението е допуснато и от този момент започва да тече преклузивният срок, даден от съда. /Арг. и чл. 396 ал. 3 от ГПК/. Плащането на паричната гаранция е свързано само с издаването на обезпечителната заповед, а не с допускането на обезпечението – което, както вече се посочи, е допуснато. В този смисъл и молителят няма интерес да обжалва определението, понеже то удовлетворява искането му. При обсъждането на въпроса за паричната гаранция ОС въобще не коментира допускането или не на обезпечението, тъй като това вече е разрешено от РС и няма основание да го пререшава.

В самата частна жалба жалбоподателят си противоречи по този въпрос, тъй като от една страна, заявява, че определението от 07.04.10г. е един цялостен съдебен акт и не можело да се разглежда като обжалвано само в определена част – в този случай, след като то уважава искането за допускане на обезпечение, се явява недопустимо, поради липса на правен интерес, жалбоподателя-молител. Атакувайки, обаче, все пак, само поисканата парична гаранция, жалбоподателят, в действителност, признава, че всичко друго, постановено от РС, го удовлетворява – тоест – че обезпечението е допуснато, а това стартира всички негови права и задължения. Издаването на обезпечителната заповед е техническо действие, различно от правораздавателния акт на допускане на обезпечението, и се подчинява на отделни правила.

Следователно, от момента, в който първоинстанционният съд е допуснал обезпечението /с или без внасяне на гаранция/ за молителя започва да тече срока за предявяване на обезпечените искове. В случая, тъй като в рамките на дадения му един месец той не е представил доказателства, че е сторил това, се активира служебното задължение по чл. 39 ал. 2 от ГПК на постановилия определението за допускане на обезпечението съд, да отмени същото.

Ето защо обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                                  

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.07.2010г. по ч.гр.д. № 2019/2010г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението не  подлежи на  касационно обжалване.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: