ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен,  05.11.2010 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ПЕТИ НОЕМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                               АТАНАС СЛАВОВ

                            

като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ Частно гражданско дело /В/ № 473 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХI ГПК "Обжалване на определенията".

Производството е образувано по частна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.С.ж.к.”М.” *, „Б.П.” С., сграда * офис * представлявано от Л.Л.П., чрез адвокат Е.С.Х. от ПАК със съдебен адрес гр.П.бул.”М.” № * ет.* офис *, срещу Определение № 2848/10.09.2010 год. по гр.дело № 2626 по описа  на Сливенски районен съд, с което е върната исковата молба  вх.№ 10830/20.05.2010 год. на Сливенски районен съд и е прекратено производството по гр.дело № 2626 по описа на СлРС за 2010 год.

Определението с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото е обявено на жалбоподателя на 27.09.2010 год. , а частната жалба против него е постъпила на 01.10.2010 год.

Съдът намира частната жалба  за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 в вр. чл. 129 ал.3 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че в определения срок не са отстранени нередовността на исковата молба, като не е внесена дължимата държавна такса. Решаващият състав е приел, че са налице кумулативно съединени искове по чл. 72, ал. 1 ГПК и дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, като за всеки отделен кумулативно предявен обективно съединен иск следва да се внесе държавна такса в размер на 4 на сто или не по-малко от 50 лева на основание чл.1 от Тарифата.

Жалбоподателят счита, че задължение на съда е да се произнесе по всеки един от кумулативно предявените искове и макар по един от тях да е не  упражнено надлежно правото на иск, съдът следва да прекрати производството по делото само в тази му част и разгледа другия обективно съединен иск, който е редовно заведен /в случая внесена държавна такса в размер 50 лева/. Твърди, че в случая за предявения главен иск са изпълнени изискванията на закона, надлежно е упражнено правото на иск и съдът е длъжен да го разгледа.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД срещу В.П.С. ***  иск с правно основание чл. 422 в вр.чл.415 от ГПК за установяване със сила на присъдено нещо, че съществува вземането на ищеца срещу ответника по издадена заповед за изпълнение № 764/18.03.2010 год. по ч.гр.дело № 1243/2010 год. по описа на Сливенски районен съд

Със заповед № 764/18.03.2010 год. по ч.гр.дело № 1243/2010 год. по описа на Сливенски районен съд е разпоредено длъжникът В.П.С. да заплати на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД сумата от 488,38 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.03.2010 год. до окончателното й изплащане, сумата от 46,33 лева обезщетение за забава или мораторна лихва и 125 лева разноски по делото.

В срока по чл.414 ал.2  от ГПК длъжник по издадената заповед за изпълнение е възразил писмено, че не дължи сумата. Това възражение е инициирало завеждане на установителен иск от кредитора по смисъла на чл.422 в вр. чл.415 от ГПК. В исковата молба са предявени три обективно съединени иска за сумата от 534,71 лв., образувано от сбора на сумите 399 лв. главница, надбавка в размер на 89,38 лв. и лихва в размер на 46,33 лв.

С исковата молба жалбоподателя е довнесъл по сметка на съда сумата от 25 лева представляваща държавна такса равна на една втора от първоначално внесената по производството за издаване на заповед за изпълнение.

Сливенския районен съд с Разпореждане от 26.05.2010г. е оставил исковата молба без движение и е определил едноседмичен срок за ищеца да внесе допълнителна държавна такса в размер на 50 лева. В разпореждането не е уточнено за кои от обективно съединените искове главница, обезщетение за забава или надбавка следва да внесе държавна такса т.е. за кой от обективно съединените искове не е упражнена надлежно правото на иск.

В дадения от съда срок жалбоподателя не е довнесъл допълнителната държавна такса 50 лв. След изтичане на дадения от съда срок с обжалвано определение първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

В обжалваното определение първоинстанционния съд е достигнал до извода и е приел, че е сезиран с два обективно съединени кумулативни иска: иск за главница и иск за добавка или обезщетение за забава, предявени кумулативно по смисъла на чл.72 ал.1 от ГПК и не е събрана дължимата държавна такса, след изпратеното съобщение не е отстранена нередовността на исковата молба, последната е върната , а производството е прекратено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК

Частната жалбата е частично основателна. Определението на първоинстанционния съд е частично неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени в частта в която е прекратено производството по установителните искови за сумата от 399 лева, ведно със законната лихва считано от 17.03.2010 год. до окончателното й изплащане..

Жалбоподателя е сезирал първоинстанционния съд, като е предявил установителен иск с правно основание чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.

Установителния характер на иска произтича от неговата цел, наличието на издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя. Правното основание и предметът на искът е определен ясно и недвусмислено в закона - чл. 422 ГПК и в чл. 415, ал. 1 ГПК. Предмет на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, е да се установи със сила на присъдено нещо наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Предмет на иска на кредитора са сумите по издадената заповед за изпълнение, в конкретния случай са : 488,38 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.03.2010 год. до окончателното й изплащане, сумата от 46,33 лева обезщетение за забава или мораторна лихва и 125 лева разноски по делото. Извън този предмет искът с правно основание чл.422 в вр. чл.415 от ГПК е недопустим.

         При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 от Тарифата по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

Съгласно чл. 12 от Тарифата  по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата на чл. 72, ал. 1 ГПК за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в които случаи таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск.

Със заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената. /В този смисъл Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. ВКС, ТК, I отд./

С предявения иск по чл. 422 в вр. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства намира приложение чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл. 72, ал. 1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв.

По тези съображения настоящия състав приема, че ищецът по установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т. е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в размер на 4%, но не по -малко от 50 лв.  От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.

По същество на частната жалба.

Заповедта за изпълнение е издадена за сумите 488,38 лв. - главница, по договор за кредит, сумата от 46,33 лева обезщетение за забава /мораторна лихва/ сумата от 125 лева разноски по делото. Заявителят е заплатил държавна такса в размер на 25.00 лв., представляваща минимално предвидената по 12 от Тарифата, тъй като интересът като критерий за определяне на държавната такса, представлява сбор от претендираните суми и е в размер на 534,71 лева, а 2 на сто от тази сума е под минимално определения размер.

С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.422 в вр. чл.415 от ГПК за три кумулативно съединени иска, сумата 399 лв. главница, надбавка в размер на 89,38 лв. и лихва в размер на 46,33 лв.  По предявения установителен иск за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е доплатена държавна такса от 25.00 лв.  По всеки от предявените искове се дължи държавна такса в минимален размер от по 50 лв., т. е. общо 150 лв.

 Държавната такса за довнасяне представлява разликата между тази сума и внесената по заповедното производство или е размер на 125.00 лв.

Претенция за заплащане на „такса обработка на кредита” в размер на 89,38 лв. не била предмет на заповедното производство, поради което в тази част установителният иск по чл. 415, ал. 2 ГПК е недопустим.

Първоинстанционния съд правилно е определил сумата от 50 лв. за довнасяне, с оглед недопустимостта на иска „такса обработка на кредита” в размер на 89,38 лева, но и тази сумата не е заплатена от ищеца в указания му срок.

В този смисъл Определение № 640 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 436/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К..

Настоящия съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд е частично неправилно и незаконосъобразно.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателя не е изразил предпочитание, кой от обективно съединените искове да бъде разгледан от съда и за кой от тях е надлежно упражнено правото на иск. Едва в частната жалба развива доводи и изразява предпочитание да бъде разгледан основния главен иск за главница в размер на 399 лева на основание, посочените в частната жалба.

В конкретния случай са предявени два обективно съединени кумулативни искове за главница и обезщетение за забава, които са в съотношение помежду си на главен за главницата и акцесорен иск представляващ обезщетение за забава.

Първоинстанционния съд е следвало да укаже на ищеца изрично за кои от предявените искове не е довнесена държавна такса за главния иск представляващ главница или за акцесорния иск представляващ обезщетение за забава.

По отношение на главния иск за главницата от 399 лева е надлежно упражнено правото на иск и е внесена дължимата държавна такса.

В изложения смисъл настоящия съдебен състав намира, че следва да отмени частично определението на първоинстанционния съд в частта, в която е прекратено производството по предявения иск за главница в размер на 399 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.03.2010 до окончателното й изплащане и върне делото на първоинстанционния съд за провеждане на последващите процесуални действия..

В останалата част определението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. По отношение на кумулативно съединения иск за обезщетение за забава, жалбоподателя не е упражнил надлежно правото на иск, като не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 50 лева. Той не е сторил това и след изричните указания дадени от първоинстанционния съд и след като е предупреден за последиците от неизпълнение на това си задължение.

Първоинстанционния съд в съответствие със законовите норми по смисъла на чл.129 в вр. чл.128 т.2 от ГПК е прекратил производството по делото.

В този смисъл съдът следва да потвърди определението на първоинстанционния съд в тази му част, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 278 от ГПК въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ ЧАСТНИЧНО Определение № 2848/10.09.2010 год. на Сливенски районен съд по гр. д. № 2626/2009г. в ЧАСТА , в която е прекратено производството по предявения установителен иск с правно основание чл.422 в вр. чл.415 от ГПК , с които се иска да се признае със сила на присъдено нещо, че длъжникът В.П.С. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД със седалище и адрес на управление гр.С.сумата от 399 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.03.2010 год. до окончателното й изплащане

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопризводствените действия.

ПОТВРЪЖДАВА Определението в останалата му част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           ЧЛЕНОВЕ: