ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 02.12.2010 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, второ въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на ВТОРИ ДЕКЕМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 478 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.438 от ГПК.

Производството е образувано по повод молба от „ДОМЕЙН БОЙАР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адвокат Г.С. като процесуален представител с искане до съда за спиране на производството по изпълнително дело № 20108350400700 по описа на Частен съдебен изпълнител П. Р.  рег.№ 835 на Националната камара на „ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ” с район на действие Окръжен съд гр.Сливен.

В молбата си до съда молителя чрез своя процесуален представител твърди, че е подал жалба до съдия изпълнител П. Р. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя , но няма отговор и моли съда да спре изпълнението по изпълнителното дело.

Съдът е оставил молбата без движение, като е поискал от молителя да представи данни, дали е обжалвано действие на съдия изпълнител пред Сливенски окръжен съд и да пристави копие от жалбата В дадения от съда срок молителя не е изпълнил задължението си.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Съдът е сезиран с молба за спиране на изпълнително дело № 20108350400700 по описа на Частен съдебен изпълнител П. Р.  рег.№ 835 на Националната камара, като пред съдия изпълнител е направено възражение за прекомерност на възнаграждение на адвоката защитник на взискателя.

Действия на съдия изпълнител по хода на изпълнително де № 20108350400700 по описа на Частен съдебен изпълнител П. Р.  рег.№ 835 на Националната камара, включително и постановлението му по отношение искането за произнасяне по разноските не са обжалвани от длъжника по изпълнението в случая молителя.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството е по реда на чл.438  ГПК.

Молбата е недопустима и образувано производство следва да се прекрати.

Производството по молбата по чл. 438 ГПК за спиране на действията по изпълнението е съставна част от предвидената от законодателя защитата срещу изпълнението чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител - чл. 435 и 438 ГПК.

Правото да се иска спиране на производството по изпълнителното дело възниква по повод на така уреденото право на жалба. Поради тази причина искането за спиране на изпълнението следва съдопроизводствения ред на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.

В случая молителя не обжалва действия на съдия изпълнител  и не е упражнил правото си на жалба.

Молбата с която се иска спиране на изпълнението в този случай е недопустима. Недопустима е по смисъла на закона да се иска спиране на производството без да са обжалвани действията на съдия-изпълнител, тъй като целта на спирането на изпълнителното производство е да обезпечи и гарантира защита на длъжника от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител при упражнено право на жалба против неговите действия.

Мотивиран така и въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА Производството по въззивно гражданско дело № 478/2010 год. по описа на Сливенски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           ЧЛЕНОВЕ:

 

 


С атакуваното разпореждане СРС е приел, че размерът на дължимата държавна такса следва да се определи поотделно за претенцията за лихва и претенцията за главница, на основание чл. 72 от ГПК. Определено по този начин и съгласно размерите на таксата, определени в Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, общият размер на държавната такса е 110,55 лева. Тъй като заявителят не е внесъл дължимата, според СРС, държавна такса, заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено.

Разпореждането е съобщено на заявителя на 01.04.2009 год., а частната жалба срещу него е подадена на 08.04.2009 год.

При тези обстоятелства, Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

Законосъобразен е изводът на СРС, че нормата на чл. 72 от ГПК следва да намери приложение при определяне на държавните такси по заявленията за издаване на заповед за изпълнение по реда на Заповедното производство. Това произтича от систематичното място на разпоредбата - в Част Първа на ГПК "Общи правила", определящо приложимостта й по отношение на всяко едно от различните видове производства, уредени в Кодекса. Нормата на чл. 72 от ГПК не следва да бъде тълкувана самостоятелно и изолирано от останалите норми в раздел I и II от глава осма на Част Първа на ГПК. В цитираните два раздела се уреждат правилата за определяне на държавните такси в съдебните производства. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК, държавната такса се събира върху цената на иска. В чл. 72, ал. 1 от ГПК е предвидено, че при кумулативно съединяване на искове се събира държавна такса по всеки един иск, т. е. при кумулативно съединяване на исковете, държавната такса ще се събере по всеки един иск върху цената на иска. От своя страна, разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК е регламентиран редът за определяне на цената на иска при претенция за парични вземания - цената на иска се определя от търсената сума. С други думи, цената на исковете за събиране на парични вземания се определя от общия размер на търсената с иска сума, включително и в случаите на кумулативно съединяване на исковете. При кумулативното съединяване на искове за заплащане на парично задължение, ищецът предявява повече от един иск за заплащане на определени суми пари едновременно и определянето на цената на иска, при буквалното прилагане на нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, изисква да се сумира размера на всяка една претендирана сума. Така, общият размер на паричните вземания по предявените искове, ще представлява и цената на предявените искове. Върху тази цена, съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК, ще се определи и държавната такса. В случая цената на вземането, за което е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 5 195,74 лева. Държавната такса върху тази претенция е в размер на 103,91 лева, а от заявителя е внесена сума от 104,91 лв., покриваща пълния размер на дължимата държавна такса в случая. С оглед изложените доводи, СГС намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като не е налице нередовност на заявлението, с което съдът е бил сезиран. Делото следва да бъде върнато на СРС - за произнасяне по същество по подаденото заявление. Настоящият съдебен състав приема, че не дължи произнасяне по съществото на спора, съгласно нормата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, тъй като такова произнасяне не извършено от първоинстанционния съд. Мотивите, с които СРС е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение, са свързани с редовността на заявлението, а не с неговата основателност. Ето защо, ако настоящият съдебен състав се произнесе с акт по съществото на спора по реда на чл. 278, ал. 2 от ГПК, последицата от това би било лишаване на заявителя от една инстанция за разглеждане на въпроса по същество.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 18.02.2009г. по гр. д. 44963/2008 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав.

ВРЪЩА делото на СРС 40-ти състав за произнасяне по същество по заявлението за издаване на заповед за изпълнението.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Определение № 379 от 11.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 215/2010 г., TK, I т. о., докладчик съдията Тотка Калчева

чл. 72, ал. 1 ГПК

чл. 410 ГПК

чл. 12 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по

ГПК

Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената в нормата на чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК

 


 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "**" ЕАД, гр. София срещу определение № 8866/11.08.09г., постановено по ч. гр. д. № 5134/09г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 17.02.2009г. по гр. д. № 45503/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице противоречива практика на съдилищата при определяне на размера на дължимите държавни такси по заявленията за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът И. М. Г. гр. София не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с два отделни кумулативни иска - за заплащане на главницата и на обезщетение за забава, поради което размерът на държавната такса се определя по всяко от вземанията поотделно като 2 % от интереса, но не по-малко от 25 лв. за всяко едно. Внесената държавна такса покривала сумата върху общия интерес от двете вземания, докато дължимата е 77.37 лв. върху главницата и 25 лв. върху лихвите, т. е. не е заплатена изцяло дължимата такса в размер на 96.37 лв.

Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът за размера на дължимата държавна такса е от значение за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и видно от представените с частната жалба актове съществува противоречива практика на съдилищата.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска. По колективните искове от значение е оценяемият, респ. неоценяемият интерес - чл. 4. Съгласно чл. 12 по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата, на която се е позовал въззивният съд - чл. 72, ал. 1 ГПК, за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в който случай таксата се изчислява съобразно с цената на всеки иск. Със заявлението в заповедното производство се иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми - чл. 410 ГПК, т. е. без ограничение относно броя и вида на заявените претенции. Цената на претенциите има значение единствено относно подсъдността и то ако не е налице изключение, предвидено в специален закон. За размера на държавната такса приложение намира разпоредбата на чл. 12 от Тарифата - чрез определяне на материалния интерес, установим от заявлението като сбор на сумите на всички вземания.

На поставения процесуален въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената в нормата на чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сума.

По същество на частната жалба.

Със заявлението по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на сумата от 3568.76 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия и сумата от 857.17 лв - лихви за забава. Общият размер на двете вземания е 4425.93 лв., който определя интереса по чл. 12 от Тарифата. Дължимата държавна такса е в размер на 88.52 лв. Същата е внесена съгласно представения със заявлението банков документ.

Заявлението е редовно и съдът дължи произнасяне по същото. Не е налице констатираната нередовност и следва да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По тези съображения въззивното определение и разпореждането на СРС следва да се отменят, като се постанови издаването на заповед за изпълнение. Заповед за изпълнение следва да се издаде и за разноските по делото за трите съдебни инстанции в размер на 177.04 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по Наредба № 1/2004г., в размер на сумата от 268.51 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8866/11.08.09г., постановено по ч. гр. д. № 5134/09г. от Софийския градски съд и разпореждане от 17.02.2009г. по гр. д. № 45503/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като постановява:

ДОПУСКА издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "** София" АД, гр. София, ул "Я." № 23Б срещу И. М. Г. гр. София, ж. к."Б.", бл. *, вх. *, ап. * за сумата от 3568.76 лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот гр. София ж. к. "Б.", бл. *, вх. *, ап. *, аб. № ****, ведно със законната лихва от 18.12.2009г., сумата от 857.17 лв. - лихва за забава за периода от 01.02.2006г. до 01.12.2008г., както и за разноски в размер на 177.04 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 268.51 лв.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.