О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.11.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди и осма година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                 МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от М.ДРУМЕВА въззивно ч. гр. дело № 500 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК- чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на Ш.М.Р., чрез адв. С.К. от АК Бургас против Разпореждане № 15305 от 08.10.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 5415/2010 г. на СлРС, с което е отхвърлено заявлението на Ш.М.Р. *** да му бъдат издадени на основание чл. 417 от ГПК и представен документ, именуван “Запис на заповед” от 09.06.2010 г. заповед  за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника А.В.Д. *** за сумата 2000 лв., ведно със законната лихва от 06.08.2010 г. до изплащането й, както и за направените от заявителя разноски в настоящото производство.

В жалбата се твърди, че по делото е представен оригиналния запис на заповед, чието съдържание е изготвено съгласно разпоредбата на чл. 535, т.1 от ТЗ. Освен заглавието на документа “Запис на заповед”, длъжникът саморъчно изписал “настоящия запис на заповед ми бе предявен на 06.08.2010 г.”, поради което неправилно в разпореждането  е прието, че след като реквизитът “запис на заповед” не бил включен в самия текст, а само в титулната част, той не представлява  “запис на заповед”.

От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Сливенският районен съд е сезиран със заявление от Ш.М.Р. ***, чрез пълномощника си адв. С.К.К. от АК Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжник А.В.Д. *** за сумата 2000 лв., ведно със  законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2010 г. Заявлението е входирано в канцеларията на съда на 07.10.2010 г.

Приложен е оригинален запис на заповед от 09.06.2010 г., предявен на 06.08.2010 г. отразено е: “Запис на заповед” без протест в титулната част на документа. Отразени са имената и ЕГН на задължилия се – издателя и на  получателя.; дата на издаване- 09.06.2010 г.; падеж- 06.08.2010 г.; място на плащане- гр. Бургас; място на издаване- гр. Сливен; подпис на издателя, както и издателят на 06.08.2010 г. саморъчно изписал под попълнения бланков текст , че декларира, че настоящия запис на заповед му е предявен на 06.08.2010 г. В текстовата част на документа няма изписване “запис на заповед”.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

По повод на жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК въззивната инстанция повтаря проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист. Това е проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Безспорно изпълнителното основание е предвидено в закона- чл. 417, т. 9 от ГПК. Приложеният запис на заповед от  09.06.2010 г. не е съобразен с изискванията на чл. 535 от ТЗ и  не съдържа всички реквизити. Налице са: наименование, безусловно обещание да се плати определена сума пари, дата, падеж, местоизпълнение, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя. Документът е озаглавен “запис на заповед”, но в текстовата му част липсва отразяване израза “запис на заповед”. Настоящият състав намира, че Разпореждането е съобразено с т. 1 от ТР № 1 от 28.12 2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК, с докладчик съдията К. Я.. Според ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна е необходимо самият документ да е назован “запис на заповед”, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът “запис на заповед”.

След като не съдържа всички реквизити, документът следва се приема за нередовен от външна страна.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че след като длъжникът приема, че именно “записът на заповед” му е предявен, той е редовен от външна страна. Нередовният ЗЗ, в който има подпис на длъжника има качеството на разписка, а не на документ, годен да обоснове издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С оглед изложеното  не е налице абсолютната, кумулативно предвидена в чл.418, ал.2 от ГПК предпоставка за издаване на изпълнителен лист в представеното изпълнително основание, поради което правилно и законосъобразно е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание  за претендираната сума.

Съдът споделя отразените правни изводи в разпореждането, поради което ще го потвърди.

 

 

Въз основа на изложеното  

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ш.М.Р., чрез адв. С.К. от АК Бургас против Разпореждане № 15305 от 08.10.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 5415/2010 г. на Сливенски районен съд, като неоснователна.  

           Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: