О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.11.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на десети ноември, през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                       НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ                      

                      

като разгледа докладваното от М.ДРУМЕВА въззивно ч. гр. дело № 516 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК- чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.Д.С., представляван от адвокат Р.Д. *** против Разпореждане от 05.10.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 204/2010 г. на КРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по чл. 417, т.9 от ГПК против длъжник Д.А.Ч. ***. 

В жалбата пълномощникът на заявителя твърди, че разпореждането е

неправилно и моли съдът да го отмени. Настоява, че след като съдът приел, че Записът на заповед /ЗЗ/ не бил редовен от външна страна и не е издаден съобразно изискванията на чл. 535 от ТЗ, следвало да уважи второто искане- да се издаде заповед за изпълнение на вземания по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК. Подадената отделна молба за издаване на заповед за изпълнение не била свързана с избягване на внасянето на нова държавна такса, а на прекъсване на давността относно претендираното вземане и от който се дължи законната лихва върху това вземане.  Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и уважи искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, а евентуално да се отмени разпореждането в частта, с която се отказва издаване на заповед за изпълнение срещу същия длъжник.

          От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Софийски районен съд е сезиран на 17.03.2010 г. със заявление от Р.Д.С. ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК против длъжник Д.А.Ч. ***, с описана лична карта  за сумата 2732 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и за разноски в размер на 55 лв., с уточняване с последващи молби и заявление. Приложен е Запис на заповед, с изписана дата на издаване 2300.2009 г. За издател е записан Д.А.Ч. ***, с ЕГН ********** и “ремитент” заявителя Р.Д.С. *** и падеж 31.12.2009 г. Отразено е място на плащане гр. С., ж.к. “О.К.”-2, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Сумата ще изплати срещу представяне на настоящия запис на заповед.

Положен е подпис на издател саморъчен в съкратен вид и отделно с трите имена /собствено име, бащино и фамилия/.

                СРС прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Котелски районен съд. След отстраняване на пропуск в заявлението- попълване и конкретизиране на заявеното искане, чрез посочване на претендираната сума и документа, от който произтича вземането е постановено обжалваното Разпореждане № 802/05.10.2010 г. на КРС, с което съдът отхвърлил заявлението, като приел, че записът на заповед не е редовен от външна страна, поради нищожност на записа на заповед. В мотивите към разпореждането съдът коментирал, че не може в строго формалното производство по чл. 417 от ГПК да се вземат предвид каквито и да било други молби, заявления и изявления, направени извън утвърдената форма. Освен това посочва, че е процесуално недопустимо да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, след като заявлението е подадено по реда на чл. 417 от ГПК. Заявителят разполагал с възможността да избере дали да подаде заявлението по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция следва да извърши проверка по повод жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК с повтаряне проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно: проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Заповедното производство се развива в една фаза. Проверката на съда преди издаване на крайния акт в заповедното производство е ограничена в преценката за допустимост на заявлението.  Заявлението трябва да е редовно от формална гледна точка- да е подадено чрез образеца към съответното приложение на Наредба № 6 на министъра на правосъдието и да е попълнено според указанията. След това съдът проверява наличието на общите предпоставки за уважаване на заповедния иск- компетентност да правораздава, местна компетентност, която включва постоянен адрес, респ. седалище на ю.л. и мястото на изпълнение да съответстват на съдебния район и накрая преценява налице ли са конкретните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение- изискуемост,  ликвидност и безусловност. 

Настоящата инстанция споделя правни изводи на  СлРС, че следва да се отхвърли заявлението на кредитора  за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради това че записът на заповед не е редовен от външна страна поради нищожност. Той не е годен въз основа на него да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал.2 от ГПК. Липсата на посочена дата на издаване на записа на заповед според чл. чл. 535, т.6 от ТЗ във връзка с чл. 356, ал.2 от ТЗ по аргумент за противното го прави нищожен. Споделя и становището, че не може в строго формалното производство по чл. 417 от ГПК да се вземат предвид каквито и да било други молби, заявления и изявления, направени извън утвърдената форма. Процесуално недопустимо е да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, след като заявлението е подадено по реда на чл. 417 от ГПК. Заявителят разполагал с възможността да избере дали да подаде заявлението по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК и след като  предпочел да подаде заявление по чл. 417 от ГПК, изготвено на съответната бланка, утвърдена от Министъра на правосъдието, съдът следва да отговори само на искането в нея, а и на евентуални други искания. 

Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК  

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 05.10.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 204/2010 г. на КРС,  като правилно и законосъобразно.

           Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: