ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                   

Гр. Сливен, 11.01.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  единадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА ,

 

като се запозна с докладваното гр.д.№ 535 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Г.И. Б. чрез адв. Г. М. против ЗК „Лев инс” АД- София, с която предявява  обективно и кумулативно съединени искове за обезщетения за непозволено увреждане, произтичащо от деяние, за което е налице влязла в сила присъда, против застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на извършителя на деянието.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор, в който съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК е направено възражение за местна подсъдност, което следва да бъде разгледано, преди да пристъпи към постановяване на определение по чл. 140, ал.1 от ГПК.

Във връзка с възражението за неподсъдност на делото пред ОС - Сливен в отговора на ЗК „Лев инс” се излагат доводи, че местната подсъдност на делото следва да се определи съгласно чл. 108, ал. 1 от ГПК – по местонахождение на седалище на дружеството, което няма регистрирани поделения или клон на територията на съдебния район обхванат от местната подсъдност към Окръжен съд – гр. Сливен. Иска се изпращане на делото за разглеждане от Софийски градски съд.

Съдът намира, че възражението за местна подсъдност на делото е заявено своевременно и следва да се произнесе съобразно правилата за местна подсъдност.

Съдът намира, че възражението е основателно.

Независимо, че отговорността на ответника по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ произтича от договор, по който ищците не са страна, изхождайки от застрахователното правоотношение, в съдебната практика трайно е застъпено становището, че местната подсъдност по този специален иск се определя по общото правило на чл. 105 от ГПК, (чл. 81, ал. 1 от ГПК отм.), а не по правилото на чл. 115 от ГПК, (чл. 85 от ГПК отм.)

В случая исковете са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване спрямо застраховател, без субективно съединяване спрямо прекия извършител на деянието, от което произтичат неимуществените и имуществени вреди.

Предпочитайки като главен ответник застрахователя по иска с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ, ищцата сама е определила като приоритет в защита на своите интереси чрез този иск, относно местната подсъдност на който намира приложение правилото на чл. 108, пр. 1 от ГПК, а не на чл. 115 от ГПК. Поради това и възражението за местна подсъдност по чл. 119, ал.3 от ГПК е основателно съгласно чл. 108, пр. 1 от ГПК следва да се уважи. (в този смисъл – опр. № 105\27.02.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 9\2009г., ТК, докл. Ем. М.)

Водим от гореизложеното и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по гр.д. № 535\10г. по описа на ОС – гр. Сливен и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД!

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Бургаски апелативен съд!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: