О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 29.11.2010 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, граждански отделение първи състав в закрито заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и десета година,

 в състав:                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРГАРИТА ДРУМЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                              МАРТИН САНДУЛОВ                            

 

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА ч.гр.д. № 542  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК- чл. 274 и сл.  във връзка с чл. 105 и сл. от ГПК.

                Образувано е по частна жалба на адв. Ю.Я.,***, в качеството си на пълномощник на Р.М.М., М.Д.М. и Д.М.Д. против определение на Сливенски районен съд по гр.д. № 3918/2010 г., постановено на 11.10.2010 г., с което производството по делото е прекратено, поради направено възражение за местна подсъдност и е постановено изпращане на местно компетентния районен съд, гр. София- по седалището на ответника за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Жалбоподателите- ищци по делото, чрез адв. Я. моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и твърди, че  районният съд не съобразил разпоредбата на чл. 115 от ГПК, предвиждащ възможността иск за вреди от непозволено увреждане да се предяви по местоизвършване на деянието. Не съобразил и разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ГПК, според която искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление и седалище, но спорове възникнали с техни поделения или клонове могат да се предявят и по тяхното местонахождение. Определението не съответствало и на чл. 113 от ГПК, според който иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Изборът бил предоставен на ищеца. Твърди, че ищците имат качеството на потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КЗ и биха могли да предявят иска пред районен съд, гр. Стара Загора.

Ответникът по жалбата Застрахователно АД “Виктория”, гр. София не е взел становище по частната жалба, а в отговора на исковата молба прави възражение за неподсъдност и твърди, че чл. 108, ал.1 от ГПК касае клонове, които имат юридическа самостоятелност, а не всяка териториална структурна единица на търговец. Главните агенции  и Офисите на ЗАД  “Виктория” нямали  самостоятелен статут на клонове на юридически лица по смисъла на ТЗ. Ръководителите на тези звена на Дружеството били търговски пълномощници по смисъла на чл. 26, ал.1 от ТЗ, чиято представителна власт произтича от упълномощителната сделка.

                Сливенският окръжен съд констатира, че  ищците предявили иск против първия ответник ЗАД  “Виктория”, гр. София с правно основание чл. 226 от КЗ за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и евентуален иск срещу А.М.Д. *** с правно основание чл. 45 от ЗЗД за различни суми за всеки от ищците, за обезщетяване претърпени от тях болки и страдания, причинени им от втория ответник, вследствие причинено от последния ПТП. Застрахователното събитие настъпило на 05.03.2009 г. по главен път І-6, в близост до пътен възел “Петолъчката”. Искът е заведен в Сливенски районен съд. По същество ответното дружество не спори, че в гр. Сливен има Главна агенция и офис, както и търговски пълномощник, но намира, че това не е клон или поделение по смисъла на чл. 108, ал.1 от ГПК.

          Съдът счита, че в случая не се касае за постоянен или настоящ адрес на потребители, тъй като тогава изборът им не би бил Сливенски районен съд, а Старозагорски районен съд. Не са налице и условията на чл. 115 от ГПК спрямо първия ответник, а само спрямо втория- по евентуално предявения иск. ЗАД няма задължение да отговаря за непозволено увреждане, а неговата отговорност е договорна.

          Съдът намира, че частната жалба е неоснователна, тъй като не се касае и за хипотезата на чл. 108, ал.1 от ГПК, защото спорът не е възникнал от преки отношения с поделение или клон на юридическото лице. Законът не изисква поделението да бъде юридическо лице, но след като ищците са от гр. Стара Загора, а извършителят на ПТП  от гр. Ботевград, макар местопроизшествието- ПТП да е в региона на СлРС,  родовата подсъдност на разглеждане на спора не е на СлРС.

          По тези съображения, като намира частната жалба за неоснователна, съдът ще я отхвърли.

          Водим от горното, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Определение на Сливенски районен съд по гр.д. № 3918/2010 г., постановено на 11.10.2010 г., като правилно и законосъобразно.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                      2.