ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                   

Гр. Сливен, 16.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б.;

ЧЛЕНОВЕ: Х. М.,

С. К.,

като се запозна с докладваното от Х. М. ч.гр.д.№ 543 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Прэоизводството  е образувано по частна жалба  срещу определение по чл. 390 ал.1 от ГПК.

Адвокат К., в качеството на представител на Н.К. твърди, че с определение № 3364/26.10.2010 г. по гр.д.№ 4656/2010 г. на РС – Сливен е допуснато обезпечение на предявения от него иск чрез налага не възбрана върху имот собственост на ответника. Първоинстанционният съд е приел, че е налице обезпечителна мярка и е допуснал исканото обезпечение но при условията на чл. 391 ал.1 т.2 от ГПК, като е определил гаранция в размер на 8 750 лв. Счита така постановеното определение, в частта с която  е определено да се допусне обезпечение срещу гаранция в размер на 8 750 лв. за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като предявеният иск е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства. Представени са  договор за паричен заем от 19.05.2009 г. подписан от ответниците и анекс към него от 21.06.2010г., подписан с  нотариална заверка на подписа. Счита, че тези доказателства изпълват условията на чл. 291 ал.1 т.1 от ГПК, като евентуално прави възражение срещу размера на определеното от съда гаранция, при която да се допусне обезпечението. В тази насока изтъква, че данъчната оценка на имота, който следва да служи като обезпечение е 4 187.70 лв. и определената от съда  гаранция надвишава почти  девет пъти посочената в нотариалният акт пазарна цена от 1 000 лв. и два пъти данъчната оценка. Счита, че така определената гаранция  излиза извън целите посочени в закона, като  претърпените от ответниците вреди, в никакъв случай не биха достигнали размера определен от първоинстанционния съд като парична гаранция. Предвид гореизложеното се иска съдът да отмени определението на РС, в частта относно определената гаранция, евентуално да намали нейният размер до 200 лв.

Частната жалба е допустима при условията на чл. 274 ал. 1 т.2 от ГПК, вв вр. чл. 396 ал.1 от ГПК. Въз основа на представеното копие от материалите по гр.д. № 4656/2010 г. на РС – Сливен се установява, че то е образувано по исковата молба на адв. К., в качеството му на пълномощник на Н.К., с която е предявил против М.М.М. иск  за вземане по договор за заем в размер на 25 000 лв., както и иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претенцията на ищеца е обоснована в исковата молба, с оглед подписания между ищеца и ответницата договор за заем от 19.05.2009г., в чл. 3 от който е посочено,  че паричния заем в размер на 25 000 лв. е предоставен на ответницата, а в чл. 5 от същия договор тя е поела задължение да върне взетата сума до 19.05.2010 г. Впоследствие страните са удължили срока за изпълнение на задължението на заемателя за връщане на сумата до 19.07.2010г., за което са подписали анекс от 21.06.2010г. с нотариална заверка на подписите на страните. Твърдението е, че ответницата в уговорените срокове не е върнала сумата. В молбата за допускане на обезпечението на така предявеният иск ищецът е посочил като обезпечителна нужда възможността в течение на производството ответницата да се разпореди с имуществото си за да попречи на ищеца да реализира правата си по решението и е посочил като обезпечителна мярка възбрана върху поземлен имот VІІ-638 в кв. 94 по плана на гр. К., общ. С., находящ се на ул. „Т. м.” № **, ведно с построената в имота жилищна сграда подробно описана в молбата. Към молбата за допускане на обезпечение е представен препис от нот.акт № 49 от 10.02.2004г. но нотариус Д. Г. н район на действие РС-Сливен, с който се  удостоверява правото на собственост на ответницата, върху посочения в молбата за обезпечение имот. В същият нот.акт като цена на сделката е посочена сумата от 4 000 лв. и данъчна оценка на имота в размер на 4 580.80 лв. В частната жалба  е представен нотариален акт, установяващ право на собственост на ответницата върху недвижим имот придобит по договор за продажба, находящ се  на същият  административен адрес, но описан и индивидуализиран по различен начин представения пред  първоинстанционния съд нотариален акт, както по регулационна индивидуализация на имота, така и по неговата площ. Различава се описаната в него масивна жилищна сграда.

При преценка правилността на обжалваното определение и неговата законосъобразност, съдът намира, че следва да се ръководи от данните по нот.акт № 49/2004г., тъй като няма данни за пълна идентичност на описаните различни имоти  в посочените нотариални актове, като предмет на обезпечението е имотът, описан в нот.акт № 49/2004г.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда, поради вероятността ответницата да намали активите си и да затрудни евентуалното изпълнение на съдебно решение за уважаване на предявените искове, като е преценил, че ответницата ще претърпи вреди от налагането на възбрана върху нейният имот.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че частната жалба е основателна.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд в частта, в която след като е намерил, че е налице обезпечителна нужда и предявените искове, са допустими, е преценил, че обезпечението следва да се допусне след внасяне на парична гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице тогава, когато с молбата за допускане на обезпечението не са представени доказателства или от представените доказателства не може да се формира извод за вероятна основателност на исковете.

В случая е представен писмен договор между страните, в чл. 3 от който се съдържа удостоверяване изпълнението на насрещното задължение на заемодателя да предаде сумата, което с оглед реалния характер на договора определя и възникването на задължението на заемателя да върне сумата в определения в договора срок. Относно срока за изпълнение на задължението е представен и анекс с нотариална заверка на подписите, който освен удостоверяване падежа на задължението в случая подкрепя с висока степен на вероятност извода за действителност на съглашението от 19.05.2009г. Следва да се държи сметка, че писмените доказателства следва да обосновават извод за вероятна основателност на исковете, а не да доказват несъмнено основателността на обезпечения иск и при изложените по-горе данни – сочещи на висока степен на вероятността за основателност на предявените искове, нормата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК не може да намери приложение.

Възможността, включително при наличието на представени с молбата за допускане на обезпечението писмени доказателства в подкрепа на основателността на исковете съдът да допусне обезпечение след внасяне на гаранция, е предвидена в разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от ГПК. В посочената разпоредба няма изрично предвидени предпоставки за приложението на нормата, но същите се извеждат от взаимното тълкуване и във връзка една с друга на всички разпоредбите на чл. 391 от ГПК относно условията за допускане на обезпечение.

При алтернативно предвидените в чл. 391, ал. 1 от ГПК хипотези определянето на парична гаранция и тогава, когато с молбата са представени убедителни писмени доказателства съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, е обусловено от целите на гаранцията, които се извличат от нормата на чл. 391, ал. 3 от ГПК – размерът на гаранцията да съответства на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Следователно, определянето на гаранция при наличието на убедителни писмени доказателства, е обусловено от вероятността било поради специфика на предмета на доказване, било с оглед на други данни относно наличието на обезпечителна нужда или допустимостта на исковете, да е възможно формирането на извод, че обезпечението е неоснователно и кумулативно, че от това биха произтекли конкретни вреди за ответника, чийто характер и естество са определящи за размера.

Вътрешното убеждение на съда, че обезпечението вероятно е неоснователно и от това за ответника биха произтекли вреди не може да е само хипотетично. То, следва да е обосновано от представените доказателства и да почива на обективни данни, каквито в случая няма, поради което обжалваното определение следва да се отмени в обжалваната му част.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение №3364\26.10.2010г. постановено по гр.д. № 4656\10г. по описа на РС – гр. Сливен В ЧАСТТА, с която е определено внасянето на ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 8750лв. от Н.С.К., ЕГН **********,*** за издаване на обезпечителна заповед по допуснато със същото определение обезпечение на иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с цена 25000лв. и на иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които са предявени от Н.С.К. против М.М.М., ЕГН ********** ***.

 

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на обезпечителна заповед съгласно определението за допускане на обезпечение!

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

       ЧЛЕНОВЕ: