ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

07.12..2010 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на седми декември .……………………….

през две хиляди и десета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                              Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  545 описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр. София против разпореждане от 28.07.2010 г. по ч. гр.д. №  3612/2010 г. по описа на Сливенския районен съд. Твърди, че  същото е незаконосъобразно, тъй като не са били налице доказателства, от които съдът да приеме за установено, че е налице хипотезата на чл.  411 ал. 2 т. 4 от ГПК, т.е.  че длъжницата по заповедното производство  не е имала обичайно местопребиваване в България в момента на депозиране на  заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Счита, че  от направената справка от  ОД „Полиция” – гр. Сливен не може да бъде направен извод, че длъжницата няма обичайно местопребиваване в България, а освен това в случай че такова обстоятелство е налице, същата разполага с процедурата  по чл. 423 от ГПК и едва тогава съдът следва да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Моли съда да постанови определение, с което отмени обжалваното разпореждане и разпореди да бъдат снабдени с изпълнителен лист за дължимите суми.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по съществото си е основателна.

            Жалбоподателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е подал до Сливенския районен съд заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което е поискал издаването на заповед срещу длъжника А.Х.А. ***. По заявлението  е образувано ч.гр.д. № 3612/2010 г. и с разпореждане от 01.07.2010 г. е постановено издаването на заповед №  2620/01.07.2010 г. , с която длъжницата А.А. е осъдена да заплати на  заявителя сумата 704.06 лв. главница, 316.86 лв. мораторна лихва за периода от 28.02.2006 г.  до 28.06.2010 г., 125 лв. съдебни разноски и законната лихва върху главницата, считано от  28.06.2010 г. до окончателното изплащане. Съобщение за издадената заповед за изпълнение е изпратено до длъжницата А.А. на адреса посочен в заявлението и е върнато с отбелязване, че лицето се намира във Франция от една година. Сливенският районен съд е разпоредил да се извърши служебна справка за задграничните пътувания на длъжницата. Такава е постъпила в съда на 22.07.2010 г. и от същата е видно, че А. е напуснала страната на 07.02.20009 г. и няма данни за последващо нейно завръщане.  Като е констатирал това  Сливенският районен съд с разпореждане от 28.07.2010 г. е приел, че длъжницата няма обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента на депозиране на заявленията и е обезсилил издадената Заповед №  2620/01.07.2010 г. В посоченото разпореждане е записано, че се обезсилва издадената в полза на „В и К” ООД – Сливен Заповед за изпълнение на парично задължение, но е очевидно, че се касае за техническа грешка и от номера на заповедта може да се направи извод, че се касае за обезсилване на издадената в полза на  заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД Заповед за изпълнение.

            Настоящата инстанция счита, че процедирането на първоинстанционния съд е неправилно. Съгласно чл. 411 ал. 3 от ГПК препис от издадената Заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК следва да се връчи от съда  на длъжника. При връчването на същата са приложими общите правила за връчване на съобщение и призовки, уредени в Глава VІ на ГПК. В случая е налице хипотезата на  чл. 47 от ГПК, когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят следва да залепи уведомление. Съгласно чл. 47 ал. 2 от ГПК следва да се посочи в това уведомление, че  книжата за връчване са оставени на разположение  в канцеларията на съда и че могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.  Ако в този законоустановен срок  длъжникът не се яви да получи книжата, следва съгласно чл. 47 ал. 3 от ГПК съдът да укаже на заявителя да представи справка за настоящия и постоянен адрес на длъжника. Ако същият не съвпада с адреса, на който е залепено уведомление, следва да бъде изпратено съобщение на новия адрес. След изтичане на срока за получаване на уведомлението се счита връчено.

Видно от данните по настоящото дело, процедурата по връчване на съобщението не е изпълнена. Сливенският районен съд  неправилно  се е позовал на разпоредбата на чл. 411 ал.2 т. 4 от ГПК, съгласно която  Заповед  за изпълнение не се издава ако длъжникът  няма обичайно местопребиваване на територията на РБългария. В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение кредиторът е посочил, че длъжникът има адрес в страната. Обстоятелството, че длъжникът не е намерен  или не пребивава на този адрес, не означава че същият няма обичайно местопребиваване в Република България. Такъв извод не може да се направи и от извършената по инициатива на съда справка за задграничните пътувания на длъжника. След като в заявлението е посочено, че длъжникът  има адрес в страната, следва да бъде приложена процедурата  по съобщаването на заповедта на този адрес, а впоследствие и на друг адрес установен като постоянен или настоящ, след което ако длъжникът не се яви да получи заповедта в двуседмичен срок същата следва да се счита за редовно връчена и да бъде издаден изпълнителен лист.

Длъжникът разполага с процедурата предвидена в чл. 423 от ГПК в случай, че не са били налице предпоставките на  чл. 411 ал. 2 т. 3 и т. 4 от ГПК, в който случай единствено е предвидена възможността за обезсилване на  издадената Заповед за изпълнение.

С оглед на изложеното  настоящата инстанция намира частната жалба за основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОТМЕНЯ   разпореждане от 28.07.2010 г. по ч.гр. д. № 3612/2010 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК Заповед  за изпълнение №  2620/01.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение срещу А.Х.А. ЕГН ********** *** в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД – гр. София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на процесуалните действия.

            Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му  на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: