ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Сливен, 21.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и десета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 548 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба на „Церера 98” ООД подадена чрез управителя Ц.Ц. се твърди, че обжалваното определение от 27.10.2010г. по гр.д. № 605\2919г. на РС – гр. Нова Загора, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете, е неправилно и в нарушение на процесуалните правила. Производството е било образувано по предявените от М. Ат. Е. искове срещу „Церера 98” ООД за изплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.02.20201г. до 13.07.2010г. в размер на 1790.00лв. и обезщетение в размер на 385лв. за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Била е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е било изготвено. В първото по делото с.з. на 27.10.2010г. ищцата заявила, че след завеждане на делото са били изплатени трудовите възнаграждения и не поддържа поради отпадане на правния интерес исковата молба в частта: обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 385лв. и трудови възнаграждение за периода от 01.02.1790лв., както и за законната лихва. Жалбоподателят поддържа, че е налице неяснота на процесуалното основание за прекратяване на делото – поради оттегляне или поради отказ от предявените искове, както и по отношение на материалноправното основание – неоснователност на исковете или погасяване на задълженията в хода на процеса и дали изцяло или частично. Счита, че съдебното производство следва да продължи за изясняване на поставените въпроси във връзка с материалното правоотношение.

Предвид гореизложеното се иска отмяна на обжалваното определение и се претендират разноски.

В отговора на частната жалба насрещната страна – ищцата М. Ат. Е., чрез пълномощник – адв. М. *** оспорва жалбата. Излага доводи за надлежно произнасяне от страна на съда съгласно чл. 81 от ГПК относно разноските. Счита, че с оглед процесуалното поведение на ответника искането за продължаване събирането на доказателства въпреки искането на ищцата за прекратяване на делото е неоснователно.

Частната жалба е допустим. Подадена е срещу определение, което прегражда пътя за развитие на делото и е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна в производството. С оглед процесуалното качество на частния жалбоподател пред първоинстанционния съд, с оглед възможността на ищеца отново да предяви същите искове при прекратяване на делото на основание чл. 232 от ГПК, съдът намира, че е налице и правен интерес.

От приложеното гр.д. № 605\2010г. по описа на РС – Гр. нова Загора се установява, че производството е образувано по предявените от М.А.Е. *** Загора обективно и кумулативно съединени искове за вземания за трудово възнаграждение в размер на 1790лв. за периода от 01.02.2010г. до 24.07.2010г. и обезщетени в размер на 385лв за прекратяване на трудов договор без предизвестие, както и за обезщетение за забава върху претендираните вземания за периода считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В с.з. на 27.10.2010г., което е първо по делото и преди доклада на съда пълномощникът на ищцата – адв. М., в отсъствие на представител за ответника, е заявила, че оттегля исковата претенция и е изложила обстоятелства във връзка с това. Заявила е, че след завеждане на делото трудовите възнаграждения са изплатени на пълно за процесния период, отпаднал е правния й интерес от предявения иск за обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Формулирано е искане за прекратяване на делото в изрично посочени части и присъждане на деловодните разноски. С определенията си в същото съдебно заседание първоинстанционния съд е уважил исканията. Прекратил е делото, като изрично е посочил процесуалното основание – поради оттегляне, както и нормативния текст на чл. 232 от ГПК. В полза на ищцата е присъдил и направените от нея разноски в размер на 121,60лв.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Обжалваното определение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки за това, във връзка с което не е налице посочената в частната жалба неяснота. Действително в записаните в съдебния протокол изявления от името на пълномощника на ищцата исканията не са разграничени ясно и е направено смешение със съображенията на страната във връзка с тях, но предмет на съдебен контрол е само съдебната вола, изразена чрез постановения съдебен акт. Позовавайки се на направените непосредствено искания и изложени съображение, съдът е формирал и посочил недвусмислено своята решаваща воля, а именно за прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на исковата молба, както и за присъждане на направените от ищцата разноски.

Определенията са необосновани, но мотивите на съда не са предмет на съдебен контрол. Необосноваността като порок на съдебния акт е ирелевантна при разглеждане на частната жалба от въззивния съд, щом не е повлияла като краен резултат на законосъобразността на процесуалните действия.

Основанието за прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба е посочено от пълномощника на ищцата и е поискано прекратяването му за изрично посочени части, кои обхващат практически целия предмет на делото. С оглед момента на заявяване на искането по чл. 232 от ГПК становището на ответника е без значение както от  процесуална гледна точка, така и от гледна точка на въпросите, които се поставят в частната жалба по основателността на оттеглените искове.

Посочените въпроси имат единствено отношение по искането на ищцата за присъждане на деловодни разноски, чиято основателност се преценява от кумулативното наличие на предпоставките посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявените искове. Доколкото не са наведени доводи в тази насока и няма данни тези предпоставки да са налице, определението на първоинстанционния съд за разноските също се явява правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЦЕРЕРА 98” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С. З., , кв. „Ж.”, ул. %”М.” № *, ет. *, ап. *, ЕИК 123126482, съдебен адрес: гр. С. З., ул. „О* е*” № *, ап. * чрез адв. Г. Г. против протоколно определение от 27.10.2010г. по гр.д. № 605\2010г. по описа на РС – гр. Нова Загора за прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба и относно разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в  едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.