ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 10.01.2011 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ДЕСЕТИ ЯНУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС С.

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА                               

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Частно гражданско дело /В/ № 556 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по реда на чл.274 и сл. От ГПК

Производството е образувано по частна жалба Е.В. *** против Определение № … от 20.10.2010 год. год. по гр.дело № 3933 по описа за 2010 год. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба.

Определението, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната е обявено на жалбоподателя на 25.10.2010 год. , а частната жалба против него е постъпила на 01.11.2010 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 в вр. чл. 129 ал.3 от ГПК и е спазен преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК

За да постанови обжалвания акт първоинстанциония съд е приел, че жалбоподателя ищец не е изпълнил указанията на съда за посочване на цена на всеки от предявените исковете с правно основание чл.220 ал.1 от КТ, чл.222 ал.1 от КТ и чл.224 от КТ, като ищцата е следвало с исковата молба да посочи цена на всеки от исковете с оглед произнасяне на съда по тяхната основателност и организиране на защитата на ответника и тъй като исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК.

Жалбоподателя в частната си жалба твърди, че определението на съда е неправилно е незаконосъобразно тъй като ищцата изрично е посочила че не разполага с данни за брутното си трудово възнаграждение и за това посочва размерите на предявените искове приблизително, като че уточни точния им размер след приемане на съдебно икономическата експертиза. Твърди, че неправилно първоинстанциония съд е указал на ищцата че следва да посочи цена на всеки един от предявените искове и на последно място твърди , че съдът е бил изправен пред хипотезата на чл.70 ал.3 от ГПК. Моли съда да отмени изцяло атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство е образувано по предявени от Е.В.А. против „Стандарт 17 А” ООД обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от КТ и искове за обезщетение по чл.220 1 чл.222 , чл.224 ал.1 и чл.225 ал.1 и сл. От КТ.

В исковата си молба до съда жалбоподателката твърди, че е работила по сключен трудов договор с ответното дружество, който договор и е бил прекратен със заповед HR_0_176/28.10.2010 год. На основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращение в щата.

Твърди, че уволнението й е незаконосъобразно като изтъква като аргументи – не мотивираност на заповедта за уволнение, липсата на реално съкращаване на щата.

В заповедта за уволнение не са били отразени дължащите й се обезщетения, а именно за неспазен срок на предизвестие по чл.220 от КТ и на основание чл.222 от КТ за обезщетение, че е останала без работа поради уволнението.

Твърди, че посоченото в заповедта за уволнение обезщетение по чл.224 от КТ за 8 дни, не отговаря на фактическото положение , тъй като в действителност не е ползвала платен годишен отпуск за 2009 и 2010 година.

В петитума на исковата молба е поискала от съда да признае уволнението й за незаконно и постановяване на неговата отмяна. Да се осъди ответното дружество  да заплати обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение, обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за оставането й без работа обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за не ползван платен годишен отпуск в размер на 25 дни изчислен по реда на чл.177 от КТ и обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа в размер на 3 300 лева ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Предявила е и иск за промяна на основанието за уволнение и претендирала е разноски по делото.

Първоинстанциония съд е дал ход на исковата молба, следва като са изправени нередовността по прилагане на писмени доказателства за ответната страна.

След получаване на отговора от ответника по делото Сливенски районен съд е оставил исковата молба отново без движение, като е указал на жалбоподателката с допълнителна искова молба да формулира точен и ясен петитум по отношение на исковете за заплащане на обезщетения като посочи : за какъв период време т.е. за колко месеца се претендира обезщетение по чл.225 от КТ-оставане без работа поради незаконното уволнение, какъв е размер на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ какви са размера и периода от време за който се претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ и какъв е размера на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за претендираните 25 работни дни.

В дадения от съда седмичен срок жалбоподателката е входирала допълнение към исковата молба в което твърди, че получаваните от нея трудови възнаграждения са с различен размер за различните месеците и не може да посочи точния им размер. Твърди, че периодът за който претендира обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е за времето от 01.07.2010 год. до 010.01.2011 год. така както е визирано в закона. Претендира за едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие и размера на обезщетението по чл.222 от КТ е в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

С разпореждане от 07.10.2010 год. исковата молба е оставена без движение като е дадено указание ищцата да посочи цена на исковете.

С молба от 15.10.2010 год. жалбоподателката е заявила, че общия размер на исковете е в размер на 5 400 лева , като същата е формулирана на базата на средно месечно брутно трудово възнаграждение  в размер на 550 лева.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Частната жалбата е основателна следва да се уважи.

Определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

Съгласно нормата на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК Исковата молба трябва да съдържа: цената на иска, в случаите когато той е оценяем. В настоящия случай с исковата молба са предявени искове по смисъла на чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, които са неоценяеми и поради тази причина за тях не важи правилото на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК да се посочи от ищеца цена на иска.

Ако първоинстанциония съд е счел, че исковете по чл.220, 222 224 и чл.225 от КТ не са по отношение на размера на претенциите, не е следвало да прекрати производството по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка.

Ведно със основния главен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна са предявени и искове за обезщетение.

Предявен е иск за обезщетение по смисъла на чл.222 ал.1 от КТ, което възниква при уволнение поради съкращаване в щата и работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Предявен е иск за обезщетение по смисъла на чл.220 ал.1 от КТ , при хипотезата, в която работодателя като страната по трудовия договор има право да прекрати трудовото правоотношение без да спазва срока на предизвестието, при което дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Тези обезщетения са предвидени в КТ при едно законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, законосъобразно уволнение по смисъла на чл.328 от КТ и при наличието на законосъобразна заповед на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работника. От твърденията в исковата молба, като твърдения за истинност е видно, че жалбоподателката твърди, че уволнението е незаконосъобразно и моли да се отмени заповедта за уволнение.

При това положение следва да се приеме , че предявените исковете по чл.222 ал.1 от КТ и чл.220 ал.1 от КТ са предявени при условията на евентуалност с предявените искове по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ и тяхното уважаване ще зависи от уважаването на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, а именно признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Предявен е иск за обезщетение по чл.225 от КТ, което право на обезщетение възниква при наличие на незаконно уволнение и е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.ищцата в исковата молба е посочил цена на иска в размер на 3 300 лева. Този иск е предявен също при условията на евентуалност и неговото уважаване зависи изцяло от уважаването на основния иск т.е. зависи и следва уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Ако искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен, то съдът следва да разгледа искът по чл.225 от КТ, тъй като елемент от фактическия състав на за да бъде уважен искът по чл.225 ал.1 от КТ е уволнението да е незаконно и обратно, ако искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен, то съдът следва да разгледа исковете по чл.220 и чл.222 от КТ.

По отношение на иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.

Предявен е пред първоинстанционния съд иск за обезщетение по смисъла на чл.224 ал.1 от КТ в редакцията на текста на закона /ДВ, бр. 100 от 1992 г.) предвиждащ, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ където е въведен критерия среднодневно брутно трудово възнаграждение, като жалбоподателката претендира за неплатен отпуск за 25 работни дни при брутно месечно възнаграждение в размер на 550 лева..

            Исковите претенции следва да са посочени по размер, който може да бъде увеличен или намален в процеса по реда на чл.214 от ГПК, след изслушване на съдено – техническа експертиза. Щом при оценяем в пари иск не е посочен размера за иска исковата молба е нередовна. Ответната страна не може да брани по нередовна искова молба.

Законодателя при исковете за обезщетения е въвел в КТ единен критерии определящ размера на обезщетенията. Този критерий е „брутното трудово възнаграждение” на ищеца предхождащо месеца на уволнението.

В молбата си от 15.10.2010 год. жалбоподателката е посочила, като твърдение, че размера на брутното й трудово възнаграждение е в размер на 550 лева месечно. Ищецът е посочил доказателства за установяване на обстоятелствата по исковата молба представил е препис от трудовия си договор, където изрично е посочен размера на брутното му трудовото възнаграждение. Жалбоподателката в исковата молба изрично е посочила, че претендираните от нея обезщетения са в размер на кратния размер на брутното й трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца на уволнение. В изложения смисъл на исковата молба е редовна и е надлежно упражнено правото на иск.

От изложеното е видно, че определението на първоинстанциония съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия.

Мотивиран така и на основание чл. 278 от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № …../20.10.2010 год. на Сливенски районен съд по гр. д. № 3933/2010г.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                            

 

 

                    2.